Илзе Кох

Ранен живот

Кох е родена като Маргарете Илзе Кьолер на 22 септември 1906 г. в Дрезден, Германия. Баща ѝ е фабричен майстор. В началното училище тя е известна като учтиво и щастливо дете. На 15-годишна възраст започва да учи, за да стане счетоводител. По-късно започва да работи като счетоводителка. Икономиката на Германия е съсипана, когато тя губи Първата световна война, и по времето, когато Кох работи в счетоводството, икономиката все още не се е възстановила.

През 1932 г. Кох става член на нацистката партия, която става все по-популярна. През 1934 г. чрез свои приятели в Щурмабтайлунг (SA) и Шутцщафел (SS) тя се запознава с Карл-Ото Кох. Двамата се женят две години по-късно.

Военни престъпления

През 1936 г. Кох започва работа като пазач и секретар в концентрационния лагер Заксенхаузен край Берлин, в който е командирован годеникът ѝ Карл-Отто. Двамата се женят през същата година. През 1937 г. Кох заминава за Бухенвалд, когато Карл-Отто е назначен за комендант. Докато е в Бухенвалд, Кох помага за един експеримент, като избира татуирани затворници, които да бъдат убити и одрани, за да може да се запазят татуираните части от кожата им. По-късно Кох казва, че е направила това, за да помогне на затворническия лекар Ерих Вагнер в изследването му за татуировките и престъпленията.

През 1940 г. Кох построява закрита спортна арена, която струва над 250 000 райхсмарки (равняващи се на около 62 500 долара по онова време). Тя е откраднала по-голямата част от тези пари от затворниците в лагера. През 1941 г. Карл-Отто Кох е преместен в Люблин, където помага за създаването на лагера за концентрация и унищожение Майданек. Илзе Кох остава в Бухенвалд до 24 август 1943 г. На този ден тя и съпругът ѝ са арестувани. Кох са обвинени в присвояване; кражба на огромни суми пари и ценности от затворници, за да забогатеят; и убийство на затворници, за да не говорят за това, което Кох са правили.

Илзе Кох е хвърлена в затвора до 1944 г., когато е призната за невинна, тъй като няма достатъчно доказателства срещу нея. Съпругът ѝ обаче е признат за виновен и осъден на смърт от съда на СС в Мюнхен. Той е застрелян в Бухенвалд през април 1945 г.

След като съпругът ѝ е екзекутиран, Илзе Кох отива да живее при оцелялото си семейство в град Лудвигсбург. На 30 юни 1945 г. тя е арестувана там от служители на Съединените щати.

Бухенвалд 16 април 1945 г. Колекция от вътрешни органи на затворници. Снимката е направена от Жул Руар, военен доброволец, включен в 1-ва американска армия, 16éme Bataillon de Fusiliers.

Първа проба

През 1947 г. Кох и още 30 нацисти са изправени пред американския военен съд в Дахау. Тя е обвинена в "участие в престъпен план за подпомагане, подстрекаване и участие в убийствата в Бухенвалд". Това означавало, че е участвала в плана за убийства на хора в Бухенвалд и по някакъв начин е помогнала за убийствата.

В съдебната зала Кох заявява, че е бременна. Тя казваше истината; беше бременна в осмия месец. Кох вече имала репутацията на жена, която прави секс с много различни мъже. В доклада за Бухенвалд се казва, че е имало слухове, че Кох е имала връзки с Валдемар Ховен, главния лекар в Бухенвалд, и Херман Флорщедт, заместник-командира, по едно и също време. В книгата си "Невинен в Дахау" репортерът от съда на Дахауския трибунал Йозеф Халов пише, че според слуховете Кох е имал връзки с много офицери от СС и дори с някои от затворниците в концентрационния лагер Бухенвалд. Все пак бременността на Кох изненадва съда, тъй като по това време тя е на 41 години. Освен това е била държана сама в затвора и не е виждала мъже, освен американците, които са я разпитвали; повечето от тях са били евреи. В книгата си Халоу казва също, че е бил шокиран да научи, че Кох може да се е обръщала към други мъже, защото съпругът ѝ е бил хомосексуалист. Документите в Бухенвалд показват, че той е бил лекуван от сифилис.

На 19 август 1947 г. Кох е осъден на доживотен затвор за "[нарушаване] на законите и обичаите на войната".

Илзе Кох пред Военния трибунал на САЩ в Дахау, 1947 г.

По-леко изречение

На 8 юни 1948 г. генерал Луциус Д. Клей, временен военен управител на американската зона в Германия, намалява доживотната присъда на Кох на четири години затвор. Той изтъква причината, че "няма убедителни доказателства, че тя е избирала затворници за [убийството], за да си осигури татуирани кожи, или че е [имала] нещо, направено от човешка кожа".

В биографията на генерал Клей, написана от Жан Едуард Смит, се казва, че години по-късно генералът казал:

В съдебния протокол няма абсолютно никакви доказателства, освен че е била доста отвратително същество, които да подкрепят смъртната присъда. Предполагам, че за това съм получил повече обиди, отколкото за всичко друго, което съм направил в Германия. Някакъв репортер я беше нарекъл "Кучката от Бухенвалд", беше написал, че в къщата ѝ имало абажури, направени от човешка кожа.

Генералът обаче каза също:

Не съчувствам на Илзе Кох. Тя беше жена с покварен характер и лоша репутация [лошо име]. Беше извършила много укорими неща, които несъмнено са наказуеми според германското законодателство. Ние не я съдихме за тези неща. Ние я съдехме като военнопрестъпник по конкретни обвинения.

Новината за промяната на присъдата на Кох става публично достояние едва на 16 септември 1948 г. Много хора са ядосани от промяната, но генерал Клей не променя решението си.

Втори опит

Тъй като хората са толкова разстроени от по-леката присъда, Кох е арестувана отново през 1949 г. и изправена пред западногермански съд. Процесът започва на 27 ноември 1950 г. и продължава седем седмици. През това време 250 свидетели дават показания, включително 50, които защитават Кох. В края на декември 1950 г. Кох припада и се налага да бъде изнесена от съда, а на 11 януари 1951 г. - отново. Най-малко четирима отделни свидетели на обвинението свидетелстват, че са виждали Кох да избира татуирани затворници, които след това са били убивани, или че са виждали или са помагали за изработването на абажури от човешка кожа от татуирана кожа. Прокурорите обаче оттеглили това обвинение, когато не могли да докажат, че абажурите или други предмети действително са били изработени от човешка кожа.

На 15 януари 1951 г. Съдът се произнася с решение от 111 страници. Кох не присъства в съда по време на произнасянето на присъдата. Съдът решава, че все още може да съди Кох, въпреки че тя вече е била съдена през 1944 г. и 1947 г., тъй като я обвинява в различни престъпления, отколкото при другите процеси. Поради това повторното съдене на Кох не би било двойна присъда. Кох е осъдена по обвинения в подбудителство (насърчаване на други лица) към убийство, опит за убийство и нанасяне на тежки телесни повреди на други хора. На 15 януари 1951 г. , Кох е осъдена на доживотен затвор, а гражданските ѝ права са отнети завинаги.

Кох обжалва решението на съда, но на 22 април 1952 г. жалбата е отхвърлена от Федералния съд на Германия. По-късно Кох се опитва няколко пъти да получи помилване. Баварското министерство на правосъдието обаче отхвърля всичките ѝ молби. Кох протестира срещу доживотната си присъда и пред Комисията по правата на човека на ООН, но не получава помощ от тях.

Семейство

Карл и Илзе Кох имат син на име Артуин и две дъщери на име Гизела и Гудрун (Гудрун умира като бебе). Синът им се самоубива след войната. Илзе Кох има още един син, Уве, заченат в затворническата ѝ килия в Дахау от неизвестен баща. Уве е роден в женския затвор Айхах близо до Дахау, където Кох е изпратена да излежава доживотната си присъда. Веднага след това той ѝ е отнет. На 19-годишна възраст Уве Кьолер научава, че Кох е негова майка, и започва да я посещава редовно в Айхах.

Смърт

На 1 септември 1967 г., на 60-годишна възраст, Кох се самоубива в затвора Айхах, като се обесва с чаршафите си.

Свързани страници

• Холокостът
• Нацистки концентрационни лагери и лагери за изтребление
• Концентрационен лагер Бухенвалд
• Нацистка Германия