Фред Роджърс — американски водещ и създател на Кварталът на Мистър Роджърс

Роджърс е роден в Латроуб, Пенсилвания, в семейството на Джеймс Роджърс и Нанси Макфийли. Баща му е бизнесмен. Майка му произхожда от богато семейство от Питсбърг и също е доброволец в болница по време и след Втората световна война. Дядо му от страна на майка му, Фред Макфийли, е бил президент на McFeely Brick, една от най-големите фирми в Латроуб. Роджърс израства в голямо тухлено имение на улица "Уелдън" 737 в Латроуб.

Той има осиновена сестра Илейн. Роджърс прекарва голяма част от свободното си време с дядо си Макфийли, който обича музиката. Роджърс започва да свири на пиано, когато е на пет години, и пее с майка си.

Когато израства, Роджърс е срамежлив и с наднормено тегло. Заради астмата си много пъти е бил обучаван вкъщи. Роджърс трудно намира приятели и като малко момче много пъти е тормозен заради теглото си, като често е наричан "Дебелия Фреди".

По време на обучението си в гимназията в Латроб Роджърс става все по-уверен и популярен. Роджърс е председател на ученическия съвет, член на Националното почетно дружество и главен редактор на годишника. Завършва училище през 1946 г. От 1946 г. до 1948 г. учи в колежа "Дартмут", а след това продължава в колежа "Ролинс" в Уинтър Парк, Флорида, където през 1951 г. получава бакалавърска степен по музикална композиция.

Докато учи в Ролинс, Роджърс се запознава със Сара Джоан Бърд, която е от Оукланд, Флорида. Двамата сключват брак на 9 юни 1952 г. Имат двама сина: Джеймс, през 1959 г., и Джон, през 1961 г. Джоан Роджърс умира през януари 2021 г. на 92-годишна възраст.

Роджърс завършва богословската семинария в Питсбърг и е ръкоположен за министър на Обединената презвитерианска църква през 1963 г. Роджърс се завръща в Питсбърг през 60-те години на миналия век.

Ранна кариера

След колежа Роджърс постъпва в семинария, но иска да работи с телевизия. В интервю за Си Ен Ен Роджърс казва: "Влязох в телевизията, защото толкова я мразех, и си помислих, че има някакъв начин да използвам този невероятен инструмент, за да възпитавам онези, които ще гледат и слушат". През 1951 г. той кандидатства за работа в NBC в Ню Йорк. Първоначално работи като асистент-продуцент, а по-късно като режисьор на етаж в мрежата на музикални програми като Your Hit Parade, The Kate Smith Hour и The Voice of Firestone. Работи и по детското предаване на Габи Хейс.

Роджърс напуска NBC, защото не одобрява използването на деца за реклама от агенцията. През 1954 г. той започва работа като кукловод в местното детско предаване The Children's Corner за обществената телевизия WQED в Питсбърг. Предаването печели наградата Sylvania за най-добро детско предаване и се излъчва в национален ефир по NBC.

През обедните си почивки Роджърс изучава теология в близката Питсбъргска богословска семинария. Той обаче не иска да се занимава с проповядване и му е казано да продължи да прави детска телевизия след ръкополагането си. Работи с програмата за развитие и грижа за децата на университета в Питсбърг.

През 1963 г. Канадската радиотелевизионна корпорация (CBC) наема Роджърс да създаде 15-минутната детска програма Misterogers. Роджърс се премества в Торонто и поредицата се излъчва в продължение на три сезона. Три години по-късно Роджърс се връща в Съединените щати.

През 1966 г. Роджърс получава правата за програмата си от CBC и премества предаването в WQED в Питсбърг, където е работил по "Детски кът".

Съседство на Мистър Роджърс

"Мистър Роджърс" започва да се излъчва през 1968 г. и има 895 епизода. Излъчва се по National Educational Television, която по-късно се превръща в The Public Broadcasting Service. Последният набор от нови епизоди е заснет през декември 2000 г. и започва да се излъчва през август 2001 г. До 1985 г. осем процента от хората, живеещи в Съединените щати, гледат предаването.

Програмата винаги започваше с прибирането на Роджърс вкъщи, който пееше тематичната си песен "Won't You Be My Neighbor?". След това той се преобличаше в маратонки и пуловер с цип. Всички пуловери са били изплетени от майка му. В предаването си Роджърс винаги ходеше на екскурзии, учеше на нови неща и показваше кратки филми в "Картинка, картинка". Всеки епизод включваше пътуване до "квартала на измислиците" на Роджърс с тролейбус, замък и гражданите на кралството, включително крал Петър XIII.

Роджърс винаги храни аквариумните си рибки по време на епизодите. Той винаги казвал това на зрителите си, че ги храни, защото получил писмо от младо сляпо момиче, което искало да знае всеки път, когато той правел това. Програмата завършвала с изпълнение на крилата песен на Роджърс "It's Such a Good Feeling".

Роджърс вярва, че не се държи различно, когато го снимат, от начина, по който се държи обикновено. Той казва, че "Един от най-големите подаръци, които можете да дадете на някого, е подаръкът на вашата честна същност. Вярвам също, че децата могат да разпознаят фалшивеца на километър разстояние". Роджърс е автор на почти цялата музика в програмата. Той искаше да научи децата да обичат себе си и другите и говореше за често срещаните детски страхове с успокояващи песни. Веднъж той пътува до детска болница, за да покаже на децата, че болницата не е място, от което трябва да се страхуват.

В предаването си Роджърс говори за социални проблеми, включително за убийството на Робърт Ф. Кенеди, расизма и разводите. В един от известните епизоди Роджърс накисва краката си заедно с офицер Клемънс (Франсоа Клемънс), който е афроамериканец, в детски басейн в горещ ден. Сцената е послание за приобщаване по време, когато расовата сегрегация в Съединените щати е често срещана.

Роджърс е известен и с това, че в предаването му участват деца с увреждания. В епизод от 1981 г. Роджърс се запознава с Джеф Ерланджър, момче с квадриплегия, което показва как работи електрическата му инвалидна количка и обяснява защо се нуждае от нея. Ерлангер и Роджърс изпяват в дует песента "It's You I Like" (Ти си този, който ми харесва). Преди записването Ерлангер отдавна бил фен на програмата и родителите му написали писмо до Роджърс с молба да се срещнат.

Роджърс завършваше всяка програма, като казваше на зрителите си,

"Направихте този ден специален, като просто бяхте себе си. На целия свят няма човек като теб, а аз те харесвам такъв, какъвто си."

Роджърс никога не говори за религиозните си убеждения в предаването, защото не иска някой от зрителите да се чувства пренебрегнат от предаването. По време на войната в Персийския залив той успокоява зрителите си, че всички деца в квартала ще бъдат добре обгрижвани. Роджърс помоли родителите да обещаят, че ще се грижат за децата си.

През 1990 г. членове на Ку-клукс-клан в Мисури пускат расистки версии на песните на Роджърс и това кара Роджърс да заведе дело срещу групата за превъзходство на бялата раса. Съдия от окръжния съд в Мисури нарежда на Ку Клукс Клан да спре да използва песните на Роджърс и да предаде всички записи, които има, на Роджърс, като заявява, че групата е извършила нарушение на авторските права.

След терористичните атаки от 11 септември Роджърс записва рекламни клипове за родители, в които обяснява как да обсъждат с децата си трагичните събития от света. Той каза на зрителите да "търсят помощниците". Цитатът продължава да се разпространява след трагични новинарски събития. Роджърс казва в съобщението за обществена услуга,

"Когато бях малък и виждах страшни неща в новините, майка ми ми казваше: "Търси помощниците. Винаги ще намериш хора, които помагат. И до ден днешен, особено в моменти на "бедствие", си спомням думите на майка ми и винаги се успокоявам, като осъзнавам, че все още има толкова много помощници - толкова много грижовни хора на този свят".

Финансиране от PBS

През 1969 г. Роджърс се явява пред подкомисията по комуникации на Сената на САЩ. Целта му е да поиска от Сената да подкрепи финансирането на PBS и Корпорацията за обществено радиоразпръскване поради предложените бюджетни съкращения. В рамките на около шест минути свидетелски показания Роджърс говори за необходимостта от социално и емоционално образование, което обществената телевизия дава. Той твърди, че други телевизионни програми като неговата "Квартал" помагат за насърчаване на децата да станат щастливи граждани.

Председателят на подкомитета Джон О. Пасторе не познаваше Роджърс и работата му и понякога се говореше, че е нетърпелив. Въпреки това след Роджърс Пасторе заяви, че показанията му са го накарали да настръхне, и каза: "Мисля, че е чудесно. Изглежда, че току-що си спечелил 20-те милиона долара". Сенатът скоро ще увеличи финансирането на PBS от 9 млн. на 22 млн. долара.

Роля в делото Sony Corp. of America срещу Universal City Studios, Inc.

По време на разрастването на проблемите, свързани с възможността домакинствата да записват телевизионни програми с видеокасетофон, Роджърс активно подкрепя компаниите за видеокасети в съда. В показанията си от 1979 г. по делото Sony Corp. of America v. Universal City Studios, Inc, Роджърс заявява, че не е против домашното записване на телевизионните си програми, защото семействата могат да ги гледат заедно по-късно.

Когато делото стига до Върховния съд през 1983 г., в решението на мнозинството се разсъждава върху показанията на Роджърс. Съдът установи, че видеорекордерът Betamax не е извършил нарушение на авторските права. Съдът заяви, че неговите възгледи са важно доказателство, "че много [телевизионни] продуценти са готови да позволят частното изместване на времето да продължи".

Други произведения

През 1978 г., докато прекъсва записването на нови епизоди на "Съседство", Роджърс води програма за интервюта за възрастни по PBS, наречена "Стари приятели... нови приятели". В предаването Роджърс интервюира "актьори, спортни звезди, политици и поети". Предаването е продължило само 20 епизода. През 1988 г. се появява в съветското детско телевизионно предаване "Лека нощ, малчугани!", където води със себе си куклата си Даниел Шарения тигър.

Единственият път, когато Роджърс се появява по телевизията в ролята на някой друг, освен себе си, е през 1996 г., когато играе проповедник в един епизод на "Д-р Куин, медицинска жена". Роджърс озвучава себе си в епизода "Артър среща мистър Роджърс" на поредицата за деца на PBS "Артър".

Роджърс има апартамент в Ню Йорк и лятна къща на остров Нантъкет в Масачузетс. Роджърс е с червено-зелена цветна слепота. Води здравословен начин на живот, тъй като плува всяка сутрин и не пуши и не пие. Бил е вегетарианец, защото е смятал, че яденето на месо е неправилно, като е казвал: "Не искам да ям нищо, което има майка". Въпреки популярните слухове, той никога не е служил в армията като морски тюлен по време на войната във Виетнам и никога не е имал татуировки.

През 1991 г. "Питсбърг Пенгуинс" обявяват Роджърс за свой знаменит капитан в рамките на честването на 75-годишнината на Националната хокейна лига. Карта № 297 от колекцията NHL Platinum от 1992 г. отбелязва това събитие, като Роджърс е един от само дванадесетте известни капитани, избрани за спортна карта.

По време на сутрешните си занимания Роджърс отговаря на всяко писмо от фенове и го връща на подателя.

През 1992 г. получава наградата "Пийбоди". През 1999 г. е включен в Залата на славата на телевизията.

В интервю с приятеля на Роджърс Уилям Хирш Роджърс казва, че ако сексуалността се измерва по скала, тогава: "Е, знаете ли, аз трябва да съм точно по средата. Защото съм намирал за привлекателни и жени, и мъже", което кара някои читатели да определят Роджърс като бисексуален.

След пенсионирането на Роджърс през 2001 г. той продължава да се занимава с изучаване на религията и духовността, с публични изяви, пътувания и работа по детски медиен център, кръстен на негово име, в колежа "Сейнт Винсент" в Латроб заедно с архиепископ Дъглас Новицки, ректор на колежа.

През лятото на 2002 г. постоянните болки в стомаха стават достатъчно болезнени, за да отиде на лекар, а през октомври 2002 г. му поставят диагноза рак на стомаха. На 6 януари 2003 г. му е направена операция, която е неуспешна. Седмица по-рано той е главен маршал на парада "Турнир на розите" заедно с Арт Линкълт и Бил Козби.

Роджърс умира сутринта на 27 февруари 2003 г., след като изпада в кома, в дома си в Питсбърг. Съпругата му е била до него, когато той умира. Той умира по-малко от месец преди да навърши 75 години.

На възпоменателната служба в зала "Хайнц" присъстват повече от 2700 души. Сред почетните гости бяха бившият водещ на "Добро утро, Америка" Дейвид Хартман, Тереза Хайнц Кери, филантропът Елси Хилман, президентът на PBS Пат Мичъл, създателят на "Артър" Марк Браун и авторът и илюстратор на "Много гладната гъсеница" Ерик Каръл. Ораторите си спомниха за Роджърс заради любовта му към децата, предаността му към религията, любовта към музиката и хумора. Тереза Хайнц Кери каза за Роджърс: "Той никога не се държеше снизходително, а просто ни канеше в разговора си. Говореше с нас като с хора, каквито сме, а не като с такива, каквито другите биха искали да бъдем". Роджърс е погребан в гробището "Юнити" в Латроб.

През 2002 г. президентът Джордж Буш награждава Роджърс с Президентския медал на свободата за дейността му в областта на детското образование. Той заяви, че "Фред Роджърс е доказал, че телевизията може да успокоява душата, да възпитава духа и да обучава най-малките".

През 2003 г. Сенатът на Съединените щати приема Резолюция 16 в чест на живота на Роджърс. След смъртта на Роджърс Камарата на представителите на САЩ през 2003 г. приема Резолюция 111, с която отдава почит на Роджърс за "легендарната му служба за подобряване на живота на децата, непоколебимия му ангажимент да демонстрира силата на състраданието и отдадеността му да разпространява доброта чрез пример".

На Нова година през 2004 г. Майкъл Кийтън, който преди да стане актьор, работи на сцената на "Мистър Роджърс", води специалното предаване на PBS "Фред Роджърс": Любимият съсед на Америка. Родният му град Латроуб и Питсбърг са домакини на "Won't You Wear a Sweater Day" в чест на Роджърс. Събитието се провежда ежегодно на датата на неговото раждане - 20 март. През 2003 г. Международният астрономически съюз кръщава астероида 26858 Misterrogers на името на Роджърс.

Един от прочутите пуловери на Роджърс е закупен от института "Смитсониън", който го показва в изложбата си "Съкровището на американската история". През 2009 г. в Питсбърг е посветена мемориалната статуя на Фред Роджърс.

На 25 юни 2016 г. край Латроуб, Пенсилвания, е поставен историческият знак на Фред Роджърс в негова памет.

През юни 2018 г. документалният филм "Няма ли да ми бъдеш съсед?", посветен на живота и наследството на Роджърс, излиза на екран с положителни отзиви и се превръща в най-печелившия биографично-документален филм (biodioc) на всички времена. Том Ханкс играе Роджърс във филм, базиран на по-късния му живот, озаглавен "Красив ден в квартала" (2019 г.), режисиран от Мариел Хелър. Ханкс скоро ще бъде номиниран за "Оскар" за най-добър актьор в поддържаща роля за ролята си на Роджърс.

През март 2018 г. Роджърс беше отличен със специална пощенска марка на САЩ. На 21 септември 2018 г. Google Doodle го почете със стоп-моушън видеоклип на "Мистър Роджърс: кварталът". На 23 октомври 2018 г., по време на първия мач от Световните серии през 2018 г., е излъчена първата телевизионна реклама на Роджърс за смартфона Pixel 3 на Google. В рекламата Роджърс пее "Знаеш ли", което е първият път, когато неговият глас или образи са използвани в телевизионна реклама за продукт.

През декември 2019 г. беше обявено, че статуя на Роджърс ще бъде поставена в парка Нантъкет в Нантъкет, Масачузетс.

На наградите "Оскар" през 2020 г. Джанел Мона изпълни песента на Роджърс "Its a Beautiful Day in This Neighborhood" по време на церемонията по откриването, като носеше червен пуловер с жилетка. По време на благодарствената си реч за наградата "Оскар" за най-добра актриса Рене Зелуегър посочи Роджърс като един от героите, които хората трябва да търсят.

На наградите "Грами" през 2021 г. Роджърс получава посмъртно наградата "Грами" за най-добър исторически албум за "It's Such a Good Feeling": The Best of Mister Rogers.

• Нашият малък свят (с Джоузи Кери, илюстрирана от Норб Натансон), 1954 г., Рийд и Витинг, OCLC 236163646
• The Elves, the Shoemaker, & the Shoemaker's Wife (илюстрирано от Ричард Хефтър), 1973, Small World Enterprises, OCLC 969517
• The Matter of the Mittens, 1973 г., Small World Enterprises, OCLC 983991
• Speedy Delivery (илюстрирано от Ричард Хефтър), 1973 г., Hubbard, OCLC 11464480
• Henrietta Meets Someone New (илюстрирано от Jason Art Studios), 1974 г., Golden Press, OCLC 950967676
• Мистър Роджърс говори за, 1974, Platt & Munk, OCLC 1093164
• Time to Be Friends, 1974 г., Hallmark Cards, OCLC 1694547
• Всеки е специален (илюстрирано от Jason Art Studios), 1975 г., Western Publishing, OCLC 61280957
• Разкажете ми, мистър Роджърс, 1975 г., Platt & Munk, OCLC 1525780
• The Costume Party (илюстрирано от Jason Art Studios), 1976 г., Golden Press, OCLC 3357187
• Planet Purple (илюстрирана от Денис Хокерман), 1986 г., Texas Instruments, ISBN 978-0-89512-092-2
• If We Were All the Same (илюстрирано от Пат Сустендал), 1987 г., Random House, OCLC 15083194
• Посещение с тролейбус в Make-Believe (илюстрирано от Пат Сустендал), 1987 г., Random House, OCLC 17237650
• Wishs Don't Make Things Come True (илюстрирано от Pat Sustendal), 1987, Random House, OCLC 15196769
• Никой никога не може да заеме твоето място (илюстрирано от Пат Сустендал), 1988 г., Random House, OCLC 990550735
• Когато чудовищата изглеждат истински (илюстрирано от Пат Сустендал), 1988 г., Random House, OCLC 762290817
• Никога не можеш да отидеш в канализацията (илюстрирано от Пат Сустендал), 1988 г., Random House, ISBN 978-0-394-80430-9
• Кутията за подаръци (илюстрирана от Дженифър Хърбърт), 2000 г., Running Press, OCLC 45616325
• Хубаво или не време (с Хеда Блустоун Шарапан, илюстрирана от Джеймс Мелет), 2005 г., Семейни комуникации, OCLC 31597516
• Жозефина Късокраката-Жираф, 2006 г., Семейни комуникации, OCLC 1048459379
• Един прекрасен ден в квартала: Поезията на Мистър Роджърс в квартала (илюстрирана от Люк Флауърс), 2009 г., Quirk Books, OCLC 1042097615