Прозяване: рефлекс, заразителност и функция при хора и животни

Проучване на прозяването: рефлекс, заразителност и възможни функции при хора и животни — от умора до социална връзка и еволюционни роли.

Прозявката е рефлекс. Той включва голямо и продължително поемане на въздух, разтягане на тъпанчетата, тъй като челюстта се отваря широко, и накрая (понякога силно) издишване. Пандикулацията е акт на едновременно прозяване и протягане. Лесно е да се види кога някой се прозява, но никой не знае каква е функцията му.

Прозяването обикновено се свързва с умора, стрес, преумора, липса на стимулация и скука. При хората прозяването често се предизвиква от прозяването на други хора (напр. когато видите човек, който се прозява, когато говорите по телефона с някого, който се прозява) и е типичен пример за положителна обратна връзка. Това "заразително" прозяване е наблюдавано и при шимпанзетата и кучетата. Котките се прозяват и протягат, макар и не непременно по едно и също време.

Как протича прозяването и какво се случва в организма

Типичната прозявка протича в няколко етапа: дълбоко вдишване, широко отваряне на устата и често нарастващо разтягане на мускулите на лицето и шията, следвано от по-бърз или продължителен издишващ стадий. Продължителността е променлива — при възрастни обикновено няколко секунди. Прозяването се контролира от мозъчния ствол и области, свързани с регулацията на бодростта и съня (напр. хипоталамус), и включва промени в дишането, сърдечната честота и мускулното напрежение.

Възможни функции и научни хипотези

Има няколко основни хипотези за функцията на прозявката; нито една не е окончателно доказана и е възможно някои от тях да действат заедно:

• Регулация на нивото на будност: прозявките често се появяват при преходи между сън и бодърстване или при спад в вниманието — може да спомагат краткотрайно понижаване на сънливостта.
• Терморегулация на мозъка: според „хипотезата за охлаждане на мозъка“, прозявката и придружаващите промени в кръвообращението и дишането може да помагат за охлаждане на мозъчната тъкан и поддържане на оптимална температура за невронална активност.
• Подготовка на тялото за действие: разтягането (пандикулация) и кратките промени в дишането може да увеличат притока на кръв и мускулната готовност при смяна на състоянието (напр. след сън).
• Социална комуникация: заразителното прозяване може да играе роля в координацията на груповата бдителност и в социалната синхронизация между индивидите.

Заразителност и връзка с емпатията

„Заразителното“ прозяване — повтарянето на прозявка след наблюдение на друг човек — е добре документирано при хората и е обект на изследвания, свързани с социалните умения и емпатията. Някои изследвания намират корелация между склонността към заразително прозяване и показатели за емпатия; например деца под около 4 години често не проявяват ясно заразително прозяване, а при някои хора с разстройства от аутистичния спектър това явление е по-слабо или по-различно. Това обаче не е универсално правило и резултатите са смесени.

Прозяване при животните

Прозяването не е уникално за хората — множество видове се прозяват. Някои важни наблюдения:

• При приматите (напр. шимпанзетата) прозяването е често и може да бъде заразително между членовете на групата.
• Кучетата могат да улавят човешки прозявки, особено когато са близки със собственика си, което подсказва социален компонент.
• Котките също се прозяват и често правят пандикулация, но заразителността при тях е по-малко изследвана.
• При други животни (гладни влечуги, птици и др.) има описани прозявки, но не винаги ясно дали те имат същите социални функции като при бозайниците.

Наблюдението на прозяване при плодовитостни стадии на развитие (напр. в утробата, откриваемо чрез ултразвук) показва, че актът се появява рано в биологичното развитие, което подсказва основна физиологична роля.

Фактори, които го предизвикват и защо понякога можем да го потиснем

Освен умора и скука, прозяването може да бъде предизвикано от промени в температурата, мислене за прозяване, гледане на изображения или слушане на описания на прозяване. Много хора могат да го потиснат волево за кратко, но това често води до по-интензивно прозяване по-късно.

Кога прозяването може да е проблем

Понякога честото, повтарящо се или неконтролируемо прозяване може да бъде симптом на здравословен проблем — например при някои неврологични заболявания (инсулт, множествена склероза, болест на Паркинсон), сърдечно-съдови нарушения или като страничен ефект от лекарства (напр. някои антидепресанти). Ако прозяването е придружено от други необичайни симптоми (силна умора, световъртеж, загуба на съзнание, промени в говора или движението), е добре да се потърси лекарска консултация.

Заключение

Прозяването остава едно от онези обичайни човешки поведения, за които науката има множество хипотези, но все още не разполага с окончателен отговор за универсалната му функция. Ясно е обаче, че то е сложно явление с физиологични, социални и вероятно терморегулаторни аспекти и че присъства широко в животинското царство.

Въпроси и отговори

В: Какво е прозявка?

В: Какво е пандикулация?

В: Защо хората се прозяват?

В: Какво може да предизвика прозяване при хората?

В: Наблюдавани ли са други животни да се прозяват?

В: Котките прозяват ли се и протягат ли се?

В: Какво се случва с тъпанчетата по време на прозяване?

Търсене по буква