Думата "техносексуалност" има няколко свързани значения и се употребява в различни контексти:
- Силна привързаност към технологиите и джаджите. Понятието е съчетание между „технофил“ и „метросексуалност“ и се използва за описание на човек, който съчетава връзката със собствения си външен вид и градски начин на живот с явен интерес към модерни устройства и дигитални услуги. Рики Монталво е посочван като един от първите, които употребяват термина, за да опишат хора, които са едновременно загрижени за стила и външния си вид и интензивно се идентифицират чрез технологиите и онлайн присъствието си. Такива хора често следят модни тенденции, обръщат внимание на личната грижа и активния социален живот, като в същото време инвестират в устройства като мобилни телефони, PDA, компютри, софтуер и услуги в интернет, използват смарт аксесоари, носими устройства и интегрират технологиите в начина си на живот. Тази употреба подчертава как технологиите могат да станат част от самоизразяването и социалния статус.
- Синоним на робосексуалност. В този смисъл робосексуалност (свързана с привличане към роботи или виртуални партньори) се комбинира с идеята „технофил“ и е свързана с термини като сексуален. Тук става дума за романтично или сексуално влечение към машини, андроиди, секс-роботи, виртуални аватари или напълно дигитални партньори — явление, което се обсъжда както в научните изследвания по психология и етика, така и в попкултурата и научната фантастика. Темата повдига въпроси за интимността, съгласието, емоционалната ангажираност и социалните последици от заместването на човешките връзки с технологични заместители.
Употреба и обществена реакция
В разговорния език „техносексуален“ понякога се използва и като обида, с която се иронизира или уронва някого, подсказвайки, че той или тя предпочита секс играчка или технологичен заместител пред истински човешки партньор. Такива употреби отразяват и социалните стигми, свързани с нетрадиционни форми на интимност и с отношението към технологиите в личния живот.
Културен и правен контекст
Понятието се е появявало в модни и технологични медии, в художествена литература и в дискусиите за бъдещето на човешките взаимоотношения с машините. Някои наблюдатели виждат в техносексуалността израз на модерния консуматорски начин на живот и на желанието за персонална идентичност чрез притежание и видимост на технологични атрибути; други подчертават потенциалните ползи — например нови форми на емоционална подкрепа, достъпност за хора с физически или социални ограничения и възможности за изследване на идентичността в дигитална среда.
Интересен юридически факт е, че през 2005 г. компанията "Калвин Клайн" регистрира търговската марка на термина "техносексуален". Това показва как понякога комерсиалните играчи в модната индустрия се опитват да капитализират и патентоват нови културни и езикови явления.
Заключение
„Техносексуалност“ е многопластов термин — от описание на стил и начин на живот (обединяващ грижа за външния вид и технологична привързаност) до език за по-екзотични или контроверсни форми на сексуално привличане към машини и виртуални образи. Обсъждането на този феномен обхваща социални, етични, психологически и икономически измерения и продължава да се развива с напредъка на технологиите и промяната в обществените норми.