Синестезия
Синестезията или синестезията е състояние, при което мозъкът смесва сетивата. Хората, които имат синестезия, се наричат синестетици.
Синестезията обикновено се унаследява (нарича се вродена синестезия), но не е известно как точно се унаследява.
Понякога за синестезия съобщават хора, употребяващи психеделични наркотици, след инсулт или по време на епилептичен припадък. Съобщава се също така, че тя е резултат от слепота или глухота. Синестезията, която идва от събития, несвързани с гените, се нарича инцидентна синестезия. Тази синестезия е резултат от някои наркотици или инсулт, но не и от слепота или глухота. При нея звукът се свързва със зрението, а допирът - със слуха.
Синестезията е била много изследвана през XIX и началото на XX век, но в средата на XX век е била по-слабо проучена. Едва напоследък тя отново е изследвана много подробно.
Някои музиканти и композитори имат синестезия, която им позволява да "виждат" музиката като цветове или форми. Това се нарича хрометезия. Твърди се, че Моцарт е имал тази форма на синестезия. Той казва, че тоналността на ре мажор има топло "оранжево" звучене, докато си бемол минор е черна. А мажорът за него е бил дъга от цветове. Това може да обясни защо е написал част от музиката си, използвайки различни цветове за различните ноти, и защо голяма част от музиката му е в мажорни тоналности.
Друг композитор, който е имал цветен слух, е руският композитор Александър Скрябин. През 1907 г. той разговаря с друг известен композитор, Николай Римски-Корсаков, който имал синестезия, и двамата откриват, че някои музикални ноти ги карат да мислят за определени цветове. Скрябин работи с човек на име Александър Мозер, който прави цветен орган.
Как човек със синестезия може да вижда буквите и числата
Преживявания
Един и същ вид синестезия може да има различно въздействие (по-силно или по-слабо изразено) върху различните хора.
Синестетите често казват, че не са знаели, че преживяванията им са необичайни, докато не са открили, че други хора нямат такива. Други споделят, че се чувстват така, сякаш са пазили тайна през целия си живот. Повечето синестети смятат, че преживяванията им са дар - "скрито" чувство. Повечето синестети откриват в детството си, че имат синестезия. Някои се научават да я прилагат в ежедневието и работата си. Например те могат да използват дарбата си, за да запомнят имена и телефонни номера или да правят умствена аритметика. Много хора със синестезия използват опита си, за да им помогне да бъдат по-креативни, например при създаването на рисунки и музика.
Регистрирани са над 60 вида синестезия, но само малка част от тях са изследвани от учените. Някои често срещани видове синестезия включват:
- Синестезия на цветовете на графемите: Буквите или цифрите имат свои собствени цветове.
- Ординална лингвистична персонификация: Числата, дните от седмицата и месеците от годината се смятат за свои собствени личности.
- Пространствена последователност: Числата, месеците в годината и/или дните от седмицата се намират на определени места в пространството. Например 1980 г. може да е "по-далеч" от 1990 г. Или пък годината може да се разглежда триизмерно като карта.
- Визуална синестезия → звукова синестезия: чуване на звуци в отговор на виждане на движение.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява синестезията?
О: Синестезията или синестезията е състояние, при което мозъкът смесва сетивата. Хората, които имат синестезия, се наричат синестетици.
В: Как се предава по наследство?
О: Синестезията обикновено се унаследява (нарича се вродена синестезия), но не е известно как точно хората я унаследяват.
В: Може ли да бъде причинена и от други неща, освен от генетиката?
О: Да, синестезията може да се наблюдава и при хора, употребяващи психеделични наркотици, след инсулт или по време на епилептичен припадък. Съобщава се също така, че тя е резултат от слепота или глухота. Този вид синестезия, която се дължи на събития, несвързани с гените, се нарича инцидентна синестезия и включва звук, свързан със зрението, или допир, свързан със слуха.
Въпрос: Кой е бил Моцарт?
О: Моцарт е австрийски композитор и музикант, живял през XVIII в. и създал някои от най-известните музикални произведения в историята.
В: Имал ли е Моцарт хрометезия?
О: Да, някои музиканти и композитори имат форма на синестезия, която им позволява да "виждат" музиката като цветове или форми, което се нарича хрометезия. Според сведенията Моцарт е имал тази форма на синестезия и е казвал, че тоналността на ре мажор има топло "оранжево" звучене, докато си бемол минор е черна, а А мажор е като дъга от цветове за него.
Въпрос: Кой друг е имал цветен слух?
О: Друг композитор, който е имал цветоусещане, е руският композитор Александър Скрябин, който през 1907 г. разговаря с друг известен композитор Николай Римски-Корсаков, който също е имал синестезия, за това, че определени музикални ноти ги карат да мислят за определени цветове.
Въпрос: Над какво е работил Скрябин с Александър Мозер?
О: Скрябин работи с Александър Мозер по създаването на цветен орган, който може да произвежда различни цветни светлини въз основа на музикалните ноти, които се свирят на него.
