Западен Пакистан (1955–1970) — история, политика и разпад

Подробен анализ на Западен Пакистан (1955–1970): политически реформи, преврати, етнически конфликти и пътят към разпада и създаването на Бангладеш.

Създаване и структура

Провинция Западен Пакистан е създадена на 14 октомври 1955 г. чрез сливането на провинциите, щатите и племенните райони на западното крило. Инициативата, която стана известна като политика „Една единица“, консолидира административно множество отделни територии в единна провинция с цел опростяване на администрацията и формално изравняване на политическата тежест между източното и западното крило на Пакистан. Провинцията се състои от дванадесет области, а столицата на провинцията е Лахор.

В състава на Западен Пакистан влизаха големи исторически области като Панджаб (Пенджаб), Синд, Северозападната гранична провинция и Белуджистан, както и няколко по-малки щата и племенни територии. Населението на новата административна единица беше етнически и езиково разнообразно — включваше панджабци, синдхи, пуштуни, белуджци и други групи, както и потомци на мигранти от Индия (мухаджири).

Политика „Една единица“ — мотиви и критики

Идеята зад "Политиката на една единица" се разглеждаше като рационална административна реформа, която щеше да намали разходите и да премахне провинциалните предразсъдъци. Освен това целта беше да се създаде институционален „баланс“ между двете крила на държавата, като се даде на западното крило единна политическа форма, противопоставена на числено по-голямото източно крило.

На практика обаче политиката доведе до нови източници на напрежение. Концентрацията на власт и централизацията често бяха възприемани като начин отделни групи — по-специално политическите елити в Лахор и други западни центрове — да доминират над по-малки етнически общности. Критиците отбелязваха, че вместо да премахне провинциалните предразсъдъци, „Една единица“ заличаваше местната автономия и потискаше езиковите и културните права на отделни групи.

Администрация, столица и военни преврати

През 1959 г. федералното правителство се премества от Карачи в Равалпинди (временна столица до завършването на Исламабад), а федералното законодателно събрание се премества в Дака. Промяната на столицата и централизацията на институциите отразяваха стремежа на централната власт към по-строг контрол, но също така усложниха политическите и регионалните отношения между крилата на държавата.

Военният преврат през 1958 г. донесе допълнителна централизация: с установяването на военно управление длъжността на главния министър в провинцията беше премахната и президентът пое изпълнителната власт за Западен Пакистан. В последвалите години военните режими (включително управлението на Айюб Хан и по-късно на генерал Яхия Хан) засилиха ролята на централната власт, ограничиха партийната дейност и приложиха административни и конституционни промени, които допълнително разчувстваха регионалните елити.

Политическа криза, избори и разпад

Провинция Западен Пакистан е разпусната през юли 1970 г. от президента Яхия Хан, който върна на практика административното разделение и възстанови отделните провинции и щати във връзка с предстоящите общи избори. На общите избори, проведени през декември 1970 г., Лигата Авами под ръководството на Муджибур Рахман печели общо мнозинство от местата в парламента (всички, с изключение на две от 162-те места, отредени на Източен Пакистан). Лигата Авами се застъпва за по-голяма автономия (или самоуправление) на Източен Пакистан, но военното правителство не разрешава на Муджибур Рахман да състави правителство.

Напрежението ескалира и на 25 март 1971 г. Западен Пакистан започва гражданска война, за да потисне демократичната победа на източнопакистанците. Репресивна операция, известна като Operation Searchlight, довежда до масови арести и насилие върху цивилното население, след което започва въоръжената съпротива на десетки хиляди бенгалски бойци, организирани в Мукти Бахини (освободителни сили).

Конфликт, бежанци и международна намеса

В резултат на военните действия възниква бежанска криза с милиони бежанци, които търсят убежище в съседна Индия, която в крайна сметка решава да се намеси. Военният конфликт между Пакистан и Индия през декември 1971 г. приключва с капитулацията на пакистанската армия в Източен Пакистан. В хода на конфликта и предшествалите събития Източен Пакистан претърпява тежки страдания и мащабни нарушения на човешките права — описвани от много наблюдатели като геноцид над бенгалското си население.

На 16 декември 1971 г. Източен Пакистан става независима държава Бангладеш. След тези събития терминът „Западен Пакистан“ става излишен, тъй като вече няма нужда да се разграничават административно двете крила на държавата.

Наследство и значение

Периодът на Западен Пакистан (1955–1970) остави дълготрайни следи в политическата история на региона: той илюстрира трудностите при създаване на единна национална идентичност в многоетническа държава, опасностите от прекомерна централизация и ролята на военната власт в подкопаването на демократичните процеси. Разпадането на Западен Пакистан и последвалата независимост на Бангладеш предизвикаха преосмисляне на регионалните и федерални устройства в Пакистан и поставиха началото на нов етап в отношенията между общностите, политическите партии и армията.

Въпроси и отговори

В: Как се нарича провинцията, създадена на 14 октомври 1955 г.?

В: Къде се намираше столицата на провинция Западен Пакистан?

Въпрос: Каква беше целта на "политиката на една единица"?

В: Кога президентът Яхия Хан разпуска провинция Западен Пакистан?

Въпрос: Кой спечели общо мнозинство в парламента по време на общите избори, проведени през декември 1970 г.?

Търсене по буква