Политиката „Една единица“ в Пакистан (1954–1955): история и влияние
Анализ на политиката „Една единица“ в Пакистан (1954–1955): исторически контекст, политическо влияние и дългосрочни последици за федерацията и регионалната идентичност.
"Една единица" е наименованието на схемата, стартирана от федералното правителство на Пакистан, за обединяване на четирите провинции на Западен Пакистан в една хомогенна единица, като противовес на численото господство на бенгалците от Източен Пакистан (сега Бангладеш). Политиката на "една единица" е обявена от министър-председателя Мухаммад Али Богра на 22 ноември 1954 г. На 5 октомври 1955 г. Искандер Мирза (изпълняващ длъжността генерал-губернатор на Пакистан) издава заповед, с която обединява цял Западен Пакистан в така наречената "схема за единна единица".
Причини и мотиви
Официално обявената цел на политиката "Една единица" беше да се рационализира административното управление и да се уеднакви представителството между двете географски крила на Пакистан — Изток и Запад. Правителството настояваше, че обединяването на няколко провинции и автономни територии в една административна единица ще опрости управлението, ще намали разходите и ще улесни създаването на единен федерален системен ред. Друг основен мотив беше политически: създавайки една голяма провинция на Запад, централната власт се опитваше да противодейства на численото превъзходство и политическото влияние на бенгалците в Източен Пакистан.
Какво включваше реорганизацията
- В обхвата на "Една единица" влязоха традиционните провинции като Пенджаб, Синд, Северозападната гранична провинция (NWFP) и Белуджистан, както и редица княжества и автономни територии (например Бахавалпур, Хайрпур и други), които бяха интегрирани в обща административна структура.
- Създаде се централизирано правителство на Западен Пакистан с един губернатор и едно законодателно събрание, което заместваше отделните провинциални институции.
- Политическите и административни функции бяха концентрирани в централната власт, което доведе до преразпределение на властта и представителството в полза на федералното правителство.
Съпротива и критика
Политиката предизвика широка опозиция сред етнически и регионални групи в Западен Пакистан. Критиците твърдяха, че "Една единица" унищожава местната автономия, потиска регионалните езици и култури и лишава по-малките провинции от правото да участват пълноценно в управлението. Особено остра бе реакцията в Синд и Белуджистан, където опасенията за загуба на идентичност и ресурси бяха силни.
Съпротивата се проявяваше по различни начини: политически протестни движения, искания за възстановяване на старата провинциална структура и законодателни опити за промяна на решението. Тези противоречия допринесоха за поляризацията на политическия живот и ерозията на доверието във федералните институции.
Последици и влияние
- Краткотрайно, "Една единица" удовлетвори стремежа на централното правителство към укрепване на властта и намали формално доминацията на Източен Пакистан във федералните органи. Обаче централизацията засили недоволството в Западния регион.
- Политическата централизация и натрупаното напрежение между различните региони допринесоха за нестабилност в следващите години, която беше един от факторите, улеснили интервенциите на армията в политиката през 1958 г. и в последвалия период.
- Дългосрочно, опитът с "Една единица" оказа влияние върху дебатите за федерализъм, регионална автономия и езикови права в Пакистан. Много от аргументите за възстановяване на провинциалните права по-късно формираха политическите програми на регионалните партии.
Отмяна и наследство
Политиката на "Една единица" не просъществува дълго като устойчив модел. Под натиск от политическите реалности и растящото недоволство, тя е отменена през 1970 г., когато федералните власти възстановяват отделните провинции на Западен Пакистан. Въпреки това нейното наследство остава: централизацията и опитите за унификация допринесоха за задълбочаване на регионалните разделения и са част от по-широката историческа рамка, довела до драматични промени в съдбата на Пакистан през 1960-те и началото на 1970-те години.
Политиката "Една единица" е важен епизод в историята на Пакистан, защото показва как административни реформи и опити за централизация могат да имат дълбоки политически и социални последствия — както краткосрочно, така и във връзка с дългосрочните национални процеси на идентичност и управление.
История
Провинция Западен Пакистан е създадена на 14 октомври 1955 г. чрез сливането на провинциите, щатите и племенните райони на западното крило. Провинцията се състои от дванадесет области, а столицата на провинцията е Лахор. Провинция Източен Бенгал (понастоящем Бангладеш) е преименувана на Източен Пакистан със столица в Дака. През 1959 г. федералното правителство премества столицата на страната от Карачи в Равалпинди (служи като временна столица до завършването на Исламабад), а федералният законодателен орган се премества в Дака.
Западен Пакистан образува единна и обединена политическа единица, но с ясно изразени езикови и етнически различия. Политиката на единна единица се разглежда като административна реформа, която ще намали разходите и ще спомогне за премахването на етническите и провинциалните предразсъдъци. След военния преврат през 1958 г. обаче за провинцията се очертават проблеми, когато на 1 юли 1970 г. президентът генерал Ага Мухаммад Яхя Хан премахва длъжността на главния министър
обискирам