Популистка партия (САЩ, 1891–1908) — история, програма и политическо влияние

История, програма и политическо влияние на Популистка партия (САЩ, 1891–1908) — възход, ключови реформи за фермерите и трайното ѝ наследство в американската политика.

Народната партия (известна и като Популистка партия) е лява политическа партия в САЩ, възникнала в края на 19 век като организирано движение на засегнати от икономическа криза и монополно влияние земеделци и дребни производители. Поради силната си социално-икономическа програма и опозицията срещу железничните и финансовите картели, тя бързо се превръща в важна сила в политиката на Големите равнини и в южните щати.

История и възникване

Партията е създадена през 1891 г. след поредица от конференции, в които участват лидерите на няколко аграрни организации, главно Farmers' Alliance и подобни съюзи. В основата ѝ стоят протестите срещу спадащите цени на селскостопанската продукция, високите транспортни режийни и задлъжнялостта на малките фермери. Някои от ранните документи и искания произтичат от Ocala Demands (1890), а най-известната програма на партията е приета на Националния конвент в Омаха през 1892 г. (т. нар. Omaha Platform).

Програма и ключови искания

Партията настоява за широк набор от реформи с цел да разруши икономическите монополи и да облекчи положението на фермерите и работниците. Сред основните ѝ искания са:

• пряк избор на сенатори (директно от гражданите),
• държавна собственост върху железниците, телеграфа и телефона, с цел контрол над транспортните и комуникационните тарифи,
• ценова подкрепа за фермерите и създаване на федерална система за заемане срещу реколтата (т. нар. субтрезъри план),
• въвеждане на прогресивен данък върху доходите и по-справедлива данъчна система,
• неограничено сечене на сребърни монети (биметализъм) като начин за разширяване на паричната маса и борба с дефлацията,
• 8-часов работен ден и други трудови реформи,
• разширени механизми за пряко участие в управлението — предложения и референдуми (инициатива и референдум).

Към програмата спадат и мерки за по-строг държавен контрол върху големите банки, антимонополни правила и политики, облекчаващи кризисното положение на малките земеделски стопани.

Лидери и социална база

Популистката подкрепа идва предимно от фермерите в югозападните райони и Големите равнини, където икономическите натиски са особено силни. Сред по-изявените лидери и говорители на движението са Джеймс Б. Уивър, Томас Е. Уотсън, Мери Елизабет Лийс и Игнациус Л. Донели (Ignatius L. Donnelly). Партията търси и съюз с промишлените работници и синдикатите, подкрепяйки някои трудови искания и 8-часовия работен ден.

Изборни резултати и влияние

Партията издига Джеймс Б. Уивър за свой кандидат за президент на изборите през 1892 г. По-късно той получава 8,5 % от гласовете на избирателите и печели 5 щата. На президентските избори през 1896 г. партията подкрепя кандидата на демократите Уилям Дженингс Брайън, който споделя много от идеите на популистите. За да се разграничат от демократите, те издигат за свой кандидат за вицепрезидент Томас Е. Уотсън, вместо избрания от демократите Артър Сюъл. По време на тези избори популистката партия бавно започва да се влива в Демократическата партия. По-късно Брайън губи президентските избори от републиканеца Уилям Маккинли.

Партията постига и парламентарен успех: на изборите за Камара на представителите печели места както следва — през 1890 г. 8 места, през 1892 г. 11 места, през 1894 г. 9 места, през 1896 г. 22 места, през 1898 г. 6 места и през 1900 г. 5 места. На местно и щатско ниво популистите печелят губернаторски постове и места в щатските законодателни органи, особено в средни западни щати като Канзас и Небраска.

Причини за упадък и вътрешни противоречия

Въпреки ранните успехи, от края на 1890-те партията започва да губи подкрепа поради няколко причини:

• икономическо възстановяване и покачване на цените, което намалява напрежението сред фермерите;
• кооптация на част от популистката програма от Демократическата партия и от прогресивни реформи, което обезсмисля в някои очи самостоятелното съществуване на Популистите;
• вътрешни разделения относно стратегията — дали да се вливат с демократите (fusion) или да останат независими;
• рационални и расови напрежения, най-видно в южните щати: в началото някои популисти търсят съюз между бели и чернокожи фермери, но по-късно расовите предразсъдъци и политическите манипулации подкопават тези коалиции; Томас Уотсън, например, по-късно се оформя като бело-сепаратистки лидер, което отблъсква част от прогресивните съюзници.

Наследство

Въпреки че официалната Популистка партия се разпуска през 1908 г. и последната известна дейност на официалната организация е от 1913 г., идеите ѝ имат дълготрайно влияние върху американската политика. Много от исканията ѝ бъдат приети по-късно по време на прогресивната епоха и чрез конституционни промени, като директния избор на сенатори (17-та поправка, 1913) и въвеждането на федерален прогресивен данък върху доходите (16-та поправка, 1913). Популистките идеи също подпомагат формулирането на по-широка регулация на големите компании и банковата система през 20-ти век, а елементи от тях се прокрадват и в политики от Ню Дийл нататък.

Заключение: Популистката (Народна) партия е ключов фактор в политическата история на САЩ в края на 19 век — движена от реални икономически и социални проблеми, тя формулира редица реформи, които по-късно влизат в центъра на националната политика. Въпреки разпадането си като организирана партия, нейното наследство остава част от американския политически и реформаторски дискурс.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше Народната партия?

В: Какви бяха някои от политиките, които искаше да провежда Популистката партия?

Въпрос: Кога е създадена партията?

В: Кого издигат за президент през 1892 г.?

В: Как се разграничават от демократите по време на изборите през 1896 г.?

В: Кой спечели президентските избори през 1896 г.?

Въпрос: Кога се прекратява дейността на официалната популистка партия?

Търсене по буква