Тиксотропия
Тиксотропията е свойство на някои гелове или течности, които са вискозни (гъсти) при нормални условия, но текат (стават тънки, по-малко вискозни), когато се разклащат, разбъркват или натоварват по друг начин.
На по-технически език: при някои ненютонови флуиди се наблюдава промяна във вискозитета; колкото по-дълго флуидът е подложен на срязващо напрежение, толкова по-нисък е неговият вискозитет. Тиксотропен флуид е флуид, на който му е необходимо крайно време, за да достигне равновесен вискозитет, когато е подложен на стъпаловидна промяна в скоростта на срязване. Много гелове и колоиди са тиксотропни материали, които показват стабилна форма в покой, но стават течни при разбъркване.
Някои флуиди са антитиксотропни: постоянното напрежение на срязване за известно време води до увеличаване на вискозитета или дори до втвърдяване. Постоянното напрежение на срязване може да се прилага чрез разклащане или смесване. Те са много по-рядко срещани.
Естествени примери
При ходене по пясъка често се случва на места той да се втечнява, докато се ходи по него. Това е тиксотропна реакция на налягането. В екстремни случаи подвижните пясъци могат да представляват опасност за хората и животните.
Някои глини са тиксотропни и поведението им е от голямо значение за строителното и геотехническото инженерство. Доказателство за това са свлачищата, като тези, които са често срещани в скалите около Лайм Риджис, Дорсет, и при бедствието в Абърфан, Уелс. По подобен начин лахарът е земна маса, втечнена от вулканично събитие, която бързо се втвърдява, след като се успокои.
Сондажните калници, използвани в геотехнически приложения, могат да бъдат тиксотропни. Медът от медоносните пчели също може да прояви това свойство при определени условия (мед от вересия).
Друг пример за тиксотропна течност е синовиалната течност, която се намира в ставите между някои кости.
Някои глинени отлагания, открити в процеса на проучване на пещери, проявяват тиксотропизъм: първоначално изглеждаща твърда кална маса се превръща в каша и отделя влага, когато се копае в нея или се наруши по друг начин. Тези глини са били отложени в миналото от потоци с ниска скорост, които обикновено отлагат финозърнести седименти.
Тези свойства често се използват в търговски продукти, които се прилагат върху повърхности, като например боя или паста за зъби. При боята течността изчезва бързо и повърхността се фиксира трайно, тъй като водата (или маслото) се изпарява.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява тиксотропията?
О: Тиксотропията е свойството на някои гелове или течности, които са вискозни при нормални условия, но текат при разклащане или разбъркване.
В: Какво представляват ненютоновите флуиди?
О.: Ненютоновите флуиди са флуиди, при които се наблюдава промяна във вискозитета. Колкото по-дълго флуидът е подложен на срязващо напрежение, толкова по-нисък е неговият вискозитет.
В: Какво е тиксотропен флуид?
О: Тиксотропният флуид е флуид, на който му е необходимо крайно време, за да достигне равновесен вискозитет, когато е подложен на стъпаловидна промяна в скоростта на срязване.
В: Кои материали са примери за тиксотропни материали?
О: Много гелове и колоиди са примери за тиксотропни материали, които имат стабилна форма в покой, но стават течни при разбъркване.
В: Какво представляват антитиксотропните течности?
О: Антитиксотропните течности са течности, които показват увеличаване на вискозитета или дори втвърдяване при прилагане на постоянно напрежение на срязване.
В: Как може да се приложи постоянно напрежение на срязване към течност?
О: Постоянно напрежение на срязване може да се приложи към флуид чрез разклащане или смесване.
В: Срещат ли се антитиксотропни флуиди?
О.: Не, антитиксотропните флуиди се срещат много по-рядко от тиксотропните флуиди.
