Прогресът на ездача – опера на Игор Стравински, либрето и сюжет

"Прогресът на еничарите" е единствената пълнометражна опера, която Стравински пише. Тя е необичайна, защото не е написана по модерния начин на повечето музикални произведения от 50-те години на ХХ век. Тъй като действието на операта се развива през XVIII век, стилът на музиката умишлено е като на музика от този период. Тя е разделена на арии и речитативи (големи песни, които са свързани с по-проста музика, разказваща историята).

Музиката на Стравински в тази опера е в неокласически стил. Той използва много контрапункт в тази опера. Това му помага по-късно да пише серийна музика: музика, в която всички 12 ноти в октавата са еднакво важни. Том изпява някои думи във второ действие на "Прогресът на еничарите", които подсказват, че Стравински ще разшири композиционния си стил по този начин: "Променяй песента, о, Лондон, променяй!/Разпусни нотите си и ги остави да варират".

Акт 1

Том Ракуел иска да се ожени за Ан Трулов. Баща ѝ няма доверие на Том, защото той няма постоянна работа. Том би искал да има много пари. Той се запознава с Ник Шадоу, който му казва, че неизвестен чичо е починал и му е оставил много пари. Той казва на Том, че може да бъде негов слуга и да отиде с него в Лондон, за да уреди наследството си.

Ник води Том на места, където има много лошо, неморално поведение. Том се съгласява да прекара нощта с Майка Гъска в нейния публичен дом. Междувременно Ан, която живее в провинцията, се чуди защо не е чувала за Том. Тя си мисли, че може да му се е случило нещо, затова отива в Лондон, за да го потърси.

Акт 2

Том е отегчен от неморалния си начин на живот. Той казва на Ник, че иска да бъде щастлив, и Ник му казва, че трябва да се ожени за Баба Тюрк, известна брадата дама. Скоро след това Ан открива лондонската къща на Том. Тя пристига тъкмо навреме, за да види как Том слиза от седалката с Баба, за която току-що се е оженил. Том казва на Ан да си тръгне, но наистина съжалява за случилото се.

В следващата сцена Том мрази брака си с Баба, която е странна жена. Тя е бъбрива и с избухлив характер. Той я кара да млъкне, като хвърля перуката си върху лицето ѝ, след което заспива. Ник влиза с "фантастична барокова машина", която сякаш превръща камъните в хляб. Том вика в съня си, че би искал това да е истина, и като се събужда, намира машината, за която е мечтал. Ник казва на Том, че би могъл да изкара много пари, ако започне бизнес с производството на тези машини. Ник го заблуждава: машината не работи.

Акт 3

Том е изгубил много пари и вещите в къщата му се продават на търг от аукционера Селем. Сред продаваните предмети е и Баба, която не е помръднала, откакто е била заглушена от перуката. Когато я разопаковат, тя отново оживява и започва да крещи гневно. Тя е ядосана заради провеждащия се търг, но се успокоява, когато влиза Анна. Баба ѝ казва да намери Том и да го "оправи" и я предупреждава срещу Ник Шадоу. Тя казва, че иска да продължи с актьорската си кариера.

В едно гробище Ник показва кой е в действителност и казва на Том, че трябва да плати с душата си. Ник казва, че е работил за него в продължение на година и един ден; но когато настъпва полунощ, Ник му предлага начин за бягство под формата на игра на карти, която Том печели, но само защото е мислел за Ан. Ник губи и потъва в земята, като казва на Том, че е полудял. Том е настанен в лудницата, наречена Бедлам. Той вярва, че е Адонис, а Ан е Венера, римската богиня на любовта. Анна го посещава, пее му насън, а след това тихо го напуска. Когато разбира, че тя си е тръгнала, той умира.

В епилога главните герои изтъкват простата поука, че Дяволът намира работа за празните ръце (мързеливите хора).

За първи път е изпълнена във Венеция на 11 септември 1951 г. с Елизабет Шварцкопф в ролята на Ан Трулов. През 1957 г. е част от първия сезон на операта в Санта Фе. Самият композитор идва на репетициите. През 1975 г. има отлична постановка във Фестивалната опера в Глиндеборн, чийто дизайн е дело на Дейвид Хокни. През юли 2008 г. тази постановка е възстановена в Кралската опера в Ковънт Гардън.