Прогресът на ездача – опера на Игор Стравински, либрето и сюжет
"Прогресът на ездача" е опера на Игор Стравински, композирана през периода около 1947–1951 г. Произведението е написано на английски и се отличава с неокласическата стилова насоченост на композитора — използване на ясни форми и елементи от 18-и век, съчетани с модерна хармония и ритмика. Премиерното представяне се състоя в Италия през 1951 г., на сцената на Teatro La Fenice в Венеция.
Произход и либрето
Либретото, написано от У. Х. Одън и Честър Калман, е свободно базирано на осемте картини и гравюри от XVIII век на Уилям Хогарт, наречени "Прогресът на ездача". Стравински видя тези картини през 1947 г. на изложба в Чикаго и идеята го вдъхнови за сцена с ясно разказване и богата галерия от персонажи. Одън и Калман създават текст, който съчетава сатирично и морализаторско развитие, но и драматични, психологически моменти.
Кратък сюжет
В центъра на операта е съдбата на Том Ракуел (Tom Rakewell) — млад човек, който в началото е в състояние на относителна наивност и блажена невинност. Думата "рейк" в този смисъл означава неморален човек: мъж, който води разгулен живот и търси удоволствия за сметка на дългосрочните ценности. Том напуска годеницата си Ан Трулов (Anne Truelove) и се отправя за Лондон, привлечен от обещанията за лесни забавления и бързи печалби.
По-нататък в действието героят Ник Шадоу (Nick Shadow) изпълнява ролята на демоничен покровител или посредник — фигура, която в традицията напомня на дявола, и в известен смисъл представлява това зло, с което Том "продава" себе си. Ник го въвлича в редица приключения и изкушения: забавления, хазарт, измами и разпуснатост. В края на пътешествието Том попада в прочутата институция Бедлам (Bedlam) — лудницата, където по онова време са затваряни и показвани страдащите от умствени заболявания.
Думата "прогрес" в заглавието е иронична: вместо морален или духовен напредък, героят всъщност регресира — от неведението и невинността към разруха и безумие. В известен смисъл Том е съвременен Фауст, тъй като плаща висока цена за своите желания и удоволствия — цена, която води до загуба на разсъдък и личностна катастрофа, а в края той остава неспособен да разбере живота си.
Тематика и музика
Операта разглежда теми като изкушението, личната отговорност, моралния избор и обществената сатирa. Музикално Стравински използва неокласически похвати: ясно структурирани арии и ансамбли, рециативи и хорови сцени, напомнящи формите от 18-и век, но пречупени през модерна хармонична и ритмична призма. Чрез този съчетан език композиторът успява да подчертае както комичните, така и трагичните страни на историята.
Персонажи и сценичност
В операта има разнообразие от ярки сценични образи — главните фигури (Том, Ан, Ник) са заобиколени от комични, сатирични и понякога гротескни персонажи, които отразяват различни аспекти на обществото и човешките пороци. Постановките често използват визуални препратки към оригиналните гравюри на Хогарт, за да засилят историческата и ироничната страна на сюжета.
Прием и значение
"Прогресът на ездача" се смята за едно от значителните оперни произведения на Стравински от втората му творческа фаза. Операта е била добре приета от критиката и публиката и продължава да се играе, като интересът към нея се дължи както на силния драматичен сюжет, така и на изисканата и оригинална музикална техника. Творбата остава пример за това как 20-и век може да реинтерпретира иронично и аналитично формите и темите от по-ранни епохи.
Музикален стил
"Прогресът на еничарите" е единствената пълнометражна опера, която Стравински пише. Тя е необичайна, защото не е написана по модерния начин на повечето музикални произведения от 50-те години на ХХ век. Тъй като действието на операта се развива през XVIII век, стилът на музиката умишлено е като на музика от този период. Тя е разделена на арии и речитативи (големи песни, които са свързани с по-проста музика, разказваща историята).
Музиката на Стравински в тази опера е в неокласически стил. Той използва много контрапункт в тази опера. Това му помага по-късно да пише серийна музика: музика, в която всички 12 ноти в октавата са еднакво важни. Том изпява някои думи във второ действие на "Прогресът на еничарите", които подсказват, че Стравински ще разшири композиционния си стил по този начин: "Променяй песента, о, Лондон, променяй!/Разпусни нотите си и ги остави да варират".
История на операта
Акт 1
Том Ракуел иска да се ожени за Ан Трулов. Баща ѝ няма доверие на Том, защото той няма постоянна работа. Том би искал да има много пари. Той се запознава с Ник Шадоу, който му казва, че неизвестен чичо е починал и му е оставил много пари. Той казва на Том, че може да бъде негов слуга и да отиде с него в Лондон, за да уреди наследството си.
Ник води Том на места, където има много лошо, неморално поведение. Том се съгласява да прекара нощта с Майка Гъска в нейния публичен дом. Междувременно Ан, която живее в провинцията, се чуди защо не е чувала за Том. Тя си мисли, че може да му се е случило нещо, затова отива в Лондон, за да го потърси.
Акт 2
Том е отегчен от неморалния си начин на живот. Той казва на Ник, че иска да бъде щастлив, и Ник му казва, че трябва да се ожени за Баба Тюрк, известна брадата дама. Скоро след това Ан открива лондонската къща на Том. Тя пристига тъкмо навреме, за да види как Том слиза от седалката с Баба, за която току-що се е оженил. Том казва на Ан да си тръгне, но наистина съжалява за случилото се.
В следващата сцена Том мрази брака си с Баба, която е странна жена. Тя е бъбрива и с избухлив характер. Той я кара да млъкне, като хвърля перуката си върху лицето ѝ, след което заспива. Ник влиза с "фантастична барокова машина", която сякаш превръща камъните в хляб. Том вика в съня си, че би искал това да е истина, и като се събужда, намира машината, за която е мечтал. Ник казва на Том, че би могъл да изкара много пари, ако започне бизнес с производството на тези машини. Ник го заблуждава: машината не работи.
Акт 3
Том е изгубил много пари и вещите в къщата му се продават на търг от аукционера Селем. Сред продаваните предмети е и Баба, която не е помръднала, откакто е била заглушена от перуката. Когато я разопаковат, тя отново оживява и започва да крещи гневно. Тя е ядосана заради провеждащия се търг, но се успокоява, когато влиза Анна. Баба ѝ казва да намери Том и да го "оправи" и я предупреждава срещу Ник Шадоу. Тя казва, че иска да продължи с актьорската си кариера.
В едно гробище Ник показва кой е в действителност и казва на Том, че трябва да плати с душата си. Ник казва, че е работил за него в продължение на година и един ден; но когато настъпва полунощ, Ник му предлага начин за бягство под формата на игра на карти, която Том печели, но само защото е мислел за Ан. Ник губи и потъва в земята, като казва на Том, че е полудял. Том е настанен в лудницата, наречена Бедлам. Той вярва, че е Адонис, а Ан е Венера, римската богиня на любовта. Анна го посещава, пее му насън, а след това тихо го напуска. Когато разбира, че тя си е тръгнала, той умира.
В епилога главните герои изтъкват простата поука, че Дяволът намира работа за празните ръце (мързеливите хора).
История на изпълнението
За първи път е изпълнена във Венеция на 11 септември 1951 г. с Елизабет Шварцкопф в ролята на Ан Трулов. През 1957 г. е част от първия сезон на операта в Санта Фе. Самият композитор идва на репетициите. През 1975 г. има отлична постановка във Фестивалната опера в Глиндеборн, чийто дизайн е дело на Дейвид Хокни. През юли 2008 г. тази постановка е възстановена в Кралската опера в Ковънт Гардън.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява "Прогресът на ездача"?
О: "Прогресът на ездача" е опера от Игор Стравински с либрето, написано от У. Х. Одън и Честър Калман, по картините и гравюрите на Уилям Хогарт от XVIII век, наречени "Прогресът на ездача".
Въпрос: Кой е Том Ракуел?
О: Том Ракуел е главният герой в "Прогресът на ездача". Той е описан като "грабител", което означава човек, който се държи неморално и има връзки с много жени.
В: Как се развива Том в операта?
О: По време на операта Том не прави никакъв истински прогрес - той започва в състояние на блажена невинност, но накрая полудява, след като е продал душата си на дявола (в лицето на Ник Сянката). В този смисъл той се развива по-скоро назад, отколкото напред.
Въпрос: Кой представлява дявола в "Прогресът на ездача"?
О: В "Прогресът на ездача" Ник Сянката представлява дявола. Той помага на Том да се забавлява по време на приключенията си в Лондон, преди да го отведе в Бедлам, където накрая той полудява.
В: Каква сграда е Бедлам?
О: Бедлам е ужасна сграда, използвана за настаняване на луди хора през XVIII век. Тя се появява в края на "Прогресът на ракията", когато Том се озовава там, след като е доведен от Ник Шадоу.
Въпрос: Как Стравински се е запознал с картините на Хогарт?
О: Стравински вижда картините на Хогарт на изложба в Чикаго през 1947 г., което го вдъхновява да създаде по тях операта "Прогресът на грабливите птици".
