Тетрациклини — широкоспектърни антибиотици: употреба, механизъм и история

Тетрациклини — широкоспектърни антибиотици: история, механизъм на действие и клинично приложение при инфекции, акне и розацея.

Тетрациклините са група антибиотици, открити като природни продукти през 1945 г. и действащи като широкоспектърни антибактериални средства — те проявяват активност срещу множество бактерии. Първите клинични приложения започват в края на 40-те години на XX век, като тетрациклините бързо навлизат в терапевтичната практика заради широкия си спектър и относителната лекота на производство.

Кратка история

Тетрациклините са предписани за първи път през 1948 г. Първоначално препарати като тетрациклин и окситетрациклин се извличат от щамове на рода Streptomyces от групата на Actinobacteria. През 1950 г. Робърт Бърнс Удуърд от Харвардския университет разработва химичната структура на сродния окситетрациклин (терамицин) и са поставени основите за синтеза и модификацията на тази група съединения. Тетрациклините имат значим общественоздравен ефект — например в миналото са помагали за намаляване на смъртността от холера. Днес тези лекарства са включени в списъка на основните лекарства на Световната здравна организация.

Механизъм на действие

Тетрациклините са инхибитори на протеиновия синтез. Те се свързват с 30S подпластината на бактериалния рибозом и блокират прикрепянето на аминoацил-tРНК към мястото на A на рибозома, което спира растежа на полипептидната верига. По този начин действието им е предимно бактериостатично (прикриващо растежа), въпреки че при високи концентрации или при определени бактерии могат да проявят бактерициден ефект.

Клинични приложения (често срещани)

• Кожни инфекции: акне и розацея — тетрациклини (особено доксициклин и миноциклин) се използват често при умерени до тежки форми.
• Респираторни и синусни инфекции: при някои пневмонии и бронхити, особено когато се подозира атипична етиология.
• Инфекции, предавани по полов път: например инфекции с Chlamydia trachomatis.
• Рикетсиални инфекции (напр. лаймска болест, тиф) — тетрациклините са избор при много от тези заболявания.
• Урогенитални и уринарни инфекции при чувствителни щамове.
• Ветеринарна и земеделска употреба: поради широкия спектър са използвани и в животновъдството, което има значение за развитието на резистентност.

Разновидности и модификации

Освен класическите природни тетрациклини, в клиничната практика са въведени полусинтетични представители като доксициклин и миноциклин, които имат по-добри фармакокинетични свойства (по-добра абсорбция, по-дълъг полуживот) и често по-малко нежелани явления.

Фармакокинетика и взаимодействия

Обикновено тетрациклините се дават перорално; абсорбцията им може да бъде намалена значително при едновременно приемане с лекарства или добавки, съдържащи двувалентни или тривалентни катиони (като калций, магнезий, желязо, цинк) и антациди — поради образуване на комплекс (хелатизация). Поради това се препоръчва да се приемат на празен стомах или с интервал от няколко часа спрямо тези препарати.

Резистентност

Развитието на бактериална резистентност е честа причина за намаляваща ефективност. Основни механизми на резистентност включват:

• експулзивни помпи (efflux pumps), които извеждат лекарството от клетката;
• протеини за „защита“ на рибозомите (ribosomal protection proteins), които предотвратяват свързването на тетрациклина;
• ензимна инактивация в по-редки случаи.

Странични ефекти и противопоказания

• Чести нежелани реакции: гадене, повръщане, диария, дразнене на хранопровода (при прием на таблетки без достатъчно вода).
• Фоточувствителност: повишена чувствителност към слънчева светлина (соларни изгаряния).
• Ефекти върху зъбите и костите: тетрациклините се натрупват в нарастваща костна и зъбна тъкан и могат да предизвикат пожълтяване/позеленяване и трайни промени в зъбния емайл при деца под 8 години; затова са противопоказани в тази възрастова група и по време на бременност (особено през втория и третия триместър).
• Хепатотоксичност: рядко, но при високи дози или при бременни може да се наблюдава увреждане на черния дроб.
• Вестибуларни симптоми: замайване и световъртеж — по-чести при миноциклин.

Практически бележки

• Прилагането на тетрациклини трябва да се основава на съображения за чувствителност на причинителя и риск от резистентност.
• Поради рисковете при бременност и малки деца, при тези групи се търсят алтернативи, когато е възможно.
• Правилната употреба и спазване на дозовите режими намаляват вероятността от развитието на резистентност и нежелани явления.

Заключение: Тетрациклините остават важна група антибиотици с широко приложение, но употребата им изисква внимание към противопоказания, взаимодействия и риска от резистентност. Модерните полусинтетични представители като доксициклин и миноциклин често предлагат по-добри фармакокинетични свойства и по-комфортен терапевтичен профил.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява тетрациклинът?

В: Как действа тетрациклинът?

В: Кога за първи път е предписан тетрациклин?

В: Кой открива химическата структура на окситетрациклина?

В: За какво обикновено се използва тетрациклинът?

В: Колко важен е бил тетрациклинът в исторически план за намаляване на броя на смъртните случаи от холера?

В: Включен ли е тетрациклинът в списъка на основните лекарства на Световната здравна организация?

Търсене по буква