Определяне на пола

Определянето на пола е процес на развитие, при който се определя полът на индивида. Сексът е широко разпространен сред живите същества метод за размножаване. За него са необходими два индивида от един и същи вид.

Обикновено половете са разделени. Полът може да се определи по един от двата начина:

Генетично, чрез гените и хромозомите, които организмът наследява от своите родители.
В околната среда - от някакъв външен фактор, който действа като стимул за развитие.

Когато двата пола се срещат при един и същи индивид, той е хермафродит. Хермафродитни системи се срещат при някои животни, например охлюви, и при повечето цъфтящи растения.

Определяне от околната среда

При много видове полът се определя от факторите на околната среда по време на развитието. При много влечуги определянето на пола зависи от температурата. Температурата, която ембрионите изпитват по време на развитието си, определя пола на организма. При някои костенурки например мъжките екземпляри се образуват при по-ниски температури на инкубация от женските; тази разлика в критичните температури може да бъде едва 1-2 °C.

Много риби сменят пола си през целия си живот. Това явление се нарича последователен хермафродитизъм. При рибите клоуни по-малките риби са мъжки, а доминиращата и най-голяма риба в групата става женска. При много брашнени риби е обратното - повечето риби са женски при раждането си и стават мъжки, когато достигнат определен размер. Последователните хермафродити могат да произвеждат и двата вида гамети през целия си живот, но във всеки един момент те са или женски, или мъжки.

При някои папрати полът по подразбиране е хермафродит, но папратите, които растат в почва, в която преди това е имало хермафродити, са повлияни от останалите хормони и се развиват като мъжки.

Първоначално рибите клоуни са мъжки; най-голямата риба в групата става женска.

Генетично определяне

Най-обичайният начин за определяне на пола е чрез гени. По този начин полът на организма се определя от генома, който той получава. Алелите, които оказват влияние върху половото развитие, могат да се намират или да не се намират в една и съща хромозома. Ако са, тази хромозома се нарича полова хромозома, а гените върху нея - "свързани с пола". Полът се определя или от факта, че има полова хромозома (която може да липсва), или от броя им. Тъй като генетичното определяне на пола се определя от съвпадащите хромозоми, обикновено има еднакъв брой мъжки и женски потомци.

Различни генетични системи

Хората и другите бозайници имат система за определяне на пола XY: Y хромозомата носи фактори, отговорни за развитието на мъжа. При липса на Y хромозома стандартният пол е женски. XX бозайниците са женски, а XY - мъжки. XY определянето на пола се среща и при други организми, включително обикновената плодова мушица и някои растения. В някои случаи, включително при плодовата муха, полът се определя от броя на Х хромозомите, а не от наличието на Y хромозома.

Птиците имат система, която работи в обратната посока: Тя се нарича ZW система за определяне на пола. З хромозомата има фактори за женско развитие. По подразбиране (ако хромозомата липсва) организмът ще бъде мъжки., В този случай индивидите ZZ са мъжки, а ZW - женски. По-голямата част от пеперудите и молците също имат ZW система за определяне на пола. Както при XY, така и при ZW системите за определяне на пола, половата хромозома, носеща критичните фактори, често е значително по-малка и носи малко повече от гените, необходими за задействане на развитието на даден пол.

Много насекоми използват система за определяне на пола въз основа на броя на половите хромозоми. Това се нарича определяне на пола XX/XO - О означава липса на полова хромозома. Всички останали хромозоми при тези организми са диплоидни, но организмите могат да наследят една или две Х хромозоми. Например при щурците с една Х-хромозома насекомите се развиват като мъжки, а тези с две - като женски. При нематода C. elegans повечето червеи са самооплождащи се ХХ хермафродити, но понякога аномалии в хромозомното унаследяване редовно водят до появата на индивиди само с една Х хромозома - тези ХО индивиди са плодовити мъже (и половината им потомство е мъжко).

Други насекоми, включително медоносните пчели и мравките, използват хаплоидно-диплоидна система за определяне на пола. В този случай диплоидните индивиди обикновено са женски, а хаплоидните индивиди (които се развиват от неоплодени яйца) са мъжки. Тази система за определяне на пола води до силно изкривено съотношение на половете, тъй като полът на потомството се определя от оплождането, а не от подбора на хромозомите по време на мейозата.

Аномалии

Понякога организмът има мъжки и женски облик. Това е интерсекс и се среща рядко. Въпреки че такива организми могат да бъдат наречени хермафродити, това не е правилно, тъй като при интерсексуалните индивиди или мъжкият, или женският аспект е стерилен.

Подобно на хората и другите бозайници, обикновената плодова мушица има система за определяне на пола XY.