Адам Бернард Мицкевич ([mit͡sˈkʲɛvit͡ʂ] ("слушай"); 24 декември 1798 г. - 26 ноември 1855 г.) е силно влиятелен национален полски поет романтик, смятан за най-великата фигура в полската литература, известен най-вече с епичната си поема "Пан Тадеуш". В по-късния етап от живота си той е и политически активист, идеолог и месиански философ, който чете лекции по славянски езици в Колеж дьо Франс.

Биография

Мицкевич е роден в село Заосие, близо до Новогрудок (дн. Навгрудок, Беларус). Получава класическо образование и продължава висшето си обучение във Виленския университет, където се включва в тайни студентски дружества (известни като Филомати). Поради участието си в национално-освободителната дейност е арестуван от царските власти в началото на 1820-те и е подложен на административно преследване и вътрешна депортация в Русия.

След освобождението Мицкевич живее в различни европейски градове — в Германия, Швейцария, Италия и най-дълго в Париж, където става водеща фигура на т.нар. Голямата емиграция (polska emigracja) и се занимава както с литература, така и с политическа дейност в полза на възстановяването на полската държава. През 1840 г. е поканен да изнася лекции по славянска литература и език в Парижкия Колеж дьо Франс.

Творчество

Мицкевич е автор на както лирична, така и драматична и епична поезия. Сред най-известните му произведения са:

  • Dziady (поема/драматична поема, често превеждана като „Дядовата вечер“) — мистично-религиозен и политически драматичен цикъл;
  • Konrad Wallenrod — историко-патриотична поема с морални и политически дилеми;
  • Grażyna — героична поема;
  • Pan Tadeusz — епическа поема в стих, често считана за „националния епос“ на Полша, в която са описани нравите и животът на шляхтата през началото на 19 век.

Поезията на Мицкевич съчетава романтичен мит, религиозен мистицизъм и силно патриотично чувство. Темите му включват изгнанието, свободата, националната мисия и месианската идея за съдбата на Полша като „мъченик на народите“.

Политическа и идеологическа дейност

Мицкевич не остава само поет — в емиграцията той става и активен участник в политически инициативи за освобождение на Полша. Неговите писани и устни изказвания разпространяват идеята за полски национален месианизъм — възглед, че Полша чрез страданията си ще донесе духовно възраждане на другите народи. Отношенията му с други европейски революционни движения и интелектуалци допринасят за международния резонанс на полската кауза.

Смърт и наследство

Мицкевич умира на 26 ноември 1855 г. в Константинопол (дн. Истанбул), където е на мисия за организация на полски воински части. Обстоятелствата около смъртта му са обсъждани и до днес; причините варират между болест и спекулации за отравяне. През 1890 г. прахът му е пренесен и тържествено погребан в катедралата Вавел в Краков, където е почитан като национален герой.

Влиянието на Мицкевич надхвърля литературните граници — той остава ключова фигура за формирането на полската национална идентичност, вдъхновява поколения писатели, художници и политически активисти и е възпоменаван чрез паметници, училища и културни институции в Полша и сред полската емиграция.