Етелбалд (изписван и като Æthelbald) († 757) е мерсийски благородник, който става крал на Мерсия. Той връща Мерсия в положение на власт, невиждано от времето на Пенда и Улфър. Заради властта му и използването на титлата "крал на gens Anglorum" народът му започнал да се нарича англичани вместо саксонци, юти или англи. Но Етелбалд не бил привърженик на Църквата. Той твърдял, че е християнин, но водел скандален и порочен начин на живот.

Произход и възкачване

Етелбалд заема престола на Мерсия около 716 г. и управлява до 757 г. Той изгрява на политическата сцена след смъртта на предишни владетели и успява да възстанови мерсийското влияние върху голяма част от Англия. Произходът му се свързва с мерсийските аристократични родове, а възкачването му е резултат както от династични претенции, така и от подкрепа на местната войска и земевладелци.

Външна политика и влияние

  • През неговото управление Мерсия отново става доминираща сила в Централна и Южна Англия. Етелбалд упражнява върховна власт над няколко съседни кралства и събира данъци и данъкоподобни облаги от подчинените владетели.
  • Той се обозначавал с високи царски титли и в документите и в устната традиция се появява като властен "владетел на англите" (вж. употребата на gens Anglorum), което подкрепя идеята за широка мулегитимност извън пределите на Мерсия.
  • В средата на VIII в. властта му започва да среща вътрешен отпор: значима е въоръжената съпротива от кралството Уесекс. През 752 г. крал Кътред (Cuthred) на Уесекс се вдига на бунт и в битката при Бърфорд успява да отслаби мерсийското влияние над Уесекс.

Отношения с църквата

Етелбалд поддържа сложна и противоречива връзка с християнската църква. От една страна, формално приема християнството и в някои случаи отдава привилегии на църковни институции; от друга — според съвременни хронисти той злоупотребява с църковни имоти, налага своята власт върху епископи и води личен живот, който води църковните водачи до остра критика. Хронистите акцентират върху моралните му провинения и върху натиска, който оказва върху църквата за материални облаги.

Смущения и смърт

През 757 г. Етелбалд бива убит при обстоятелства, които хронистите описват като заговор или вътрешна предателска акция — той умира насилствено и това поставя край на дълго и силно управление. След неговата смърт редът за кратко се нарушава: на престола идва Beornred, но скоро властта преминава в ръцете на Оффа (Offa), който успява да установи нова, по-трайна мерсийска хегемония по-късно през VIII в.

Наследство и историческа оценка

Етелбалд остава в историческата памет като владетел, възстановил мерсийската мощ и върховенство след размирните години, но също така като фигура, която в конфронтация с църквата и със своимия личен морал предизвиква сериозна критика. Неговото управление подготвя почвата за по-нататъшната експанзия и централизация при по-късните мерсийски крале, най-известен от които е Оффа.

Ключови факти: възцаряване около 716 г.; управление до 757 г.; възстановяване на мерсийското господство; конфликти с църквата; убийство през 757 г. и последвала кратка смяна на властта.