Етелбалд (Æthelbald) — крал на Мерсия (†757), възстановил мерсийското могъщество
Етелбалд (Æthelbald) — крал на Мерсия, възстановил мерсийското могъщество и формирал англосаксонска идентичност; властен, влиятелен и скандален управител в ранно средновековие.
Етелбалд (изписван и като Æthelbald) († 757) е мерсийски благородник, който става крал на Мерсия. Той връща Мерсия в положение на власт, невиждано от времето на Пенда и Улфър. Заради властта му и използването на титлата "крал на gens Anglorum" народът му започнал да се нарича англичани вместо саксонци, юти или англи. Но Етелбалд не бил привърженик на Църквата. Той твърдял, че е християнин, но водел скандален и порочен начин на живот.
Произход и възкачване
Етелбалд заема престола на Мерсия около 716 г. и управлява до 757 г. Той изгрява на политическата сцена след смъртта на предишни владетели и успява да възстанови мерсийското влияние върху голяма част от Англия. Произходът му се свързва с мерсийските аристократични родове, а възкачването му е резултат както от династични претенции, така и от подкрепа на местната войска и земевладелци.
Външна политика и влияние
- През неговото управление Мерсия отново става доминираща сила в Централна и Южна Англия. Етелбалд упражнява върховна власт над няколко съседни кралства и събира данъци и данъкоподобни облаги от подчинените владетели.
- Той се обозначавал с високи царски титли и в документите и в устната традиция се появява като властен "владетел на англите" (вж. употребата на gens Anglorum), което подкрепя идеята за широка мулегитимност извън пределите на Мерсия.
- В средата на VIII в. властта му започва да среща вътрешен отпор: значима е въоръжената съпротива от кралството Уесекс. През 752 г. крал Кътред (Cuthred) на Уесекс се вдига на бунт и в битката при Бърфорд успява да отслаби мерсийското влияние над Уесекс.
Отношения с църквата
Етелбалд поддържа сложна и противоречива връзка с християнската църква. От една страна, формално приема християнството и в някои случаи отдава привилегии на църковни институции; от друга — според съвременни хронисти той злоупотребява с църковни имоти, налага своята власт върху епископи и води личен живот, който води църковните водачи до остра критика. Хронистите акцентират върху моралните му провинения и върху натиска, който оказва върху църквата за материални облаги.
Смущения и смърт
През 757 г. Етелбалд бива убит при обстоятелства, които хронистите описват като заговор или вътрешна предателска акция — той умира насилствено и това поставя край на дълго и силно управление. След неговата смърт редът за кратко се нарушава: на престола идва Beornred, но скоро властта преминава в ръцете на Оффа (Offa), който успява да установи нова, по-трайна мерсийска хегемония по-късно през VIII в.
Наследство и историческа оценка
Етелбалд остава в историческата памет като владетел, възстановил мерсийската мощ и върховенство след размирните години, но също така като фигура, която в конфронтация с църквата и със своимия личен морал предизвиква сериозна критика. Неговото управление подготвя почвата за по-нататъшната експанзия и централизация при по-късните мерсийски крале, най-известен от които е Оффа.
Ключови факти: възцаряване около 716 г.; управление до 757 г.; възстановяване на мерсийското господство; конфликти с църквата; убийство през 757 г. и последвала кратка смяна на властта.
Грамота на Ателбалд за Кинеберт, 736 г.
Крал на Мерсия
Етелбалд е син на Алвео и внук на брата на Пенда - Еова. Като ателие и възможен съперник за трона, той е принуден да напусне Мерсия от братовчед си Сеоред. Етелбалд намира убежище при своя роднина, (светеца) Гутлак от Крауланд. Свети Гутлак умира през 714 г., но предсказва, че Етелбалд ще стане крал на Мерсия. Две години по-късно, след смъртта на Сеоред, Етелбалд става крал. Едно от първите му действия е да започне строежа на абатството Кроуленд, което обещава да построи за Гутлак, ако предсказанието му се сбъдне. В началото на управлението си Етелбалд се сблъсква с двама силни крале по границите си. Ине от Уесекс и Уитред от Кент имали влияние в Южна Англия. Етелбалд имал влияние и върху други южни крале. Уихтред умира през 725 г., а Ине се отказва от престола си през 726 г. Той подкрепя Ателхеард от Уесекс да стане крал през 726 г.
Бретвалда
Етелбалд започва да завладява части от Уесекс. През 730 г. той получава Беркшир. Три години по-късно той отнема Сомертон от Уесекс. Етелбалд успява да подари на архиепископа на Кентърбъри манастира Кукам в Бъркшър (Уесекс). Към 731 г., когато Беда завършва своята "Църковна история", Етелбалд е владетел на всички английски кралства на юг от река Хъмбър. През 740 г. Етелбалд опожарява Йорк и унищожава голяма част от Нортумбрия. Същата година Ателхеард от Уесекс умира и е заменен на трона от Кутред. Кутред дава да се разбере, че не е толкова слаб владетел като Ателхард, и се бори срещу това Етелбалд да бъде негов владетел. През първите три години от управлението на Кутред той воюва с Мерсия, но не постига големи успехи. През 743 г. Кутред се присъединява към Етелбалд в борбата с уелсците. През 748 г. синът на Кутред, Синрик, се опитва да свали баща си от власт и загива при бунта. Според англосаксонската хроника бунтът е насърчен от Етелбалд. През 752 г. Кутред се опитва да се освободи от крал Етелбалд. Това довежда до битка при Бърфорд, където Кутред се сражава срещу Етелбалд. Битката завършва с бягство на Етелбалд от бойното поле. От този момент нататък Кутред запазва независимостта си от Мерсия до края на управлението си.
Етелбалд и Църквата
Той оказва влияние върху избора на трима следващи архиепископи на Кентърбъри (в Кент). Това са Татуин през 731 г., Нотелм през 734 г. и Кътбърт през 740 г. По това време Мерсия е много богато кралство, а самият Етелбалд е много богат. Очевидно той използвал църковните средства за свои собствени цели. Той принуждава монасите да работят по неговите строителни проекти. Етелбалд не само принуждава монахините, но и насърчава същото порочно поведение сред монасите. Свети Бонифаций се оплаква на крал Етелбалд от злите му постъпки в писмо, датирано около 746-747 г. Той изтъква, че Етелбалд не си е взел законна съпруга и не спазва целомъдрие. Той казва, че кралят е съсипал доброто му име пред хората. И накрая, че престъпленията, които Етелбалд е извършил в манастири с монахини и девойки, удвояват престъплението му. Той предупредил краля да промени постъпките си, преди да го е сполетяла ужасна смърт. Това не оказало никакво влияние върху Етелбалд. Той станал нетърпелив към църковниците и се намесил в техните привилегии. Едва в по-късните си години той започнал да се отнася с Църквата не толкова високомерно.
През 757 г. Етелбалд е убит през нощта от един от собствените си телохранители. Престолът е узурпиран временно от Беорнред, докато Офа идва на власт през същата година, когато Етелбалд умира. Етелбалд запазва господството си над всички южноанглийски кралства по-дълго от всеки друг бретвалд. Той постигнал това отчасти със сила; Етелбалд бил велик военачалник. Отчасти благодарение на голямото си богатство, което се дължало на данъците, плащани му от други крале. Той можел да си позволи голяма работна сила, както и голяма армия. Той също така се опитва да използва голямото богатство на Църквата в своя полза. Но той също така отпускал субсидии на Църквата за строеж на манастири. Той присъствал на големи църковни събори, които не биха се състояли без неговата подкрепа. Той е бил могъщ крал, но не е бил идеален християнин.
Въпроси и отговори
В: Кой е бил Етелбалд?
О: Етелбалд бил благородник, който станал крал на Мерсия.
В: Какво направил Етелбалд за Мерсия?
О: Етелбалд върнал Мерсия на власт, каквато не е имало от времето на Пенда и Улфър.
В: Каква титла използвал Етелбалд, за да може народът му да се нарича английски, а не саксонски, ютски или англски?
О: Етелбалд използвал титлата "крал на gens Anglorum" и хората му започнали да се наричат англичани вместо саксонци, юти или англи.
В: Етелбалд подкрепял ли е църквата?
О: Не, Етелбалд не е бил привърженик на Църквата.
В: За какъв се е представял Етелбалд?
О: Етелбалд твърдял, че е християнин.
В: Как е водил живота си Етелбалд?
О: Етелбалд водел скандален и порочен начин на живот.
В: Какво е значението на титлата на Етелбалд и на това, че народът му започва да се нарича английски?
О: Титлата на Етелбалд и това, че народът му започва да се нарича английски, означават формирането и идентичността на обединеното английско кралство.
обискирам