Република Махабад – кюрдска държава в Иран (1946–1947)

Република Махабад (1946–1947): кратка история на първата съвременна кюрдска държава в Иран, лидерите, съветската роля и разгромът — анализ на влияние и историческо наследство.

Република Махабад (също Република Кюрдистан), създадена в Ирански Кюрдистан, е втората независима кюрдска държава през 20 век след Република Арарат в Турция. Нейната столица е кюрдският град Махабад в северозападен Иран. Републиката е част от Иранската криза - конфликт между Съединените щати и СССР.

Предистория

По време на Втората световна война и след нея северните части на Иран са окупирани от съюзнически войски (включително съветски сили). След края на войната Съветският съюз подкрепя автономистки и сепаратистки движения в северния и североизточния Иран, като в региона възникват автономни администрации, включително и в Ирански Азербайджан. В тази обстановка кюрдското национално движение в Махабад усилва своите искания за автономия и независимост.

Провъзгласяване и ръководство

Начело на републиката застават президентът Кази Мохамед и министърът на отбраната Мустафа Барзани. Министър-председател е Хадҷи Баба Шейх. Република Махабад обявява независимост на 22 януари 1946 г., но движението е разгромено една година по-късно от армията на централното правителство на Иран. [1].

• Дата на провъзгласяване: 22 януари 1946 г.
• Ключови личности: Кази Мохамед (президент), Хадҷи Баба Шейх (министър-председател), Мустафа Барзани (военен ръководител).
• Столица: Махабад.

Вътрешна политика и институции

Републиката създава собствени административни структури, опитва се да наложи училищна и културна политика с използване на кюрдски език, открива печатница и учебни заведения, и организира въоръжени части (пешмерга), ръководени от Мустафа Барзани. Въпреки усилията за изграждане на държавни институции, вътрешните ресурси и административният капацитет остават ограничени, а политическата подкрепа сред различните кюрдски племена не е единна.

Външни връзки и съветска подкрепа

Републиката разчита предимно на подкрепа от Съветския съюз, който предоставя политическо и военностратегическо убеждение в контекста на напрежението със Запада след Втората световна война. Тази съветска опора е двустранен фактор: от една страна дава шанс за оцеляване на младата държава, от друга — подхранва вътрешни противоречия и дава основание на племена и политически сили, противопоставящи се на режима, да видят републиката като прокси на Москва. Както отбелязва Арчибалд Рузвелт, син на бившия президент на САЩ Теодор Рузвелт, „основният проблем на народната република Махабад е, че кюрдите се нуждаят от властта на СССР. Само с Червената армия те са имали шанс. Но тези близки отношения със” Сталин и СССР позволяват на много кюрдски племена да се противопоставят на тази кюрдска държава.

Падане на републиката

След международен натиск върху СССР да изтегли войските си от Иран (включително от страна на Съединените щати и ООН) съветската подкрепа за автономните правителства рязко намалява. В края на 1946 — началото на 1947 г. централното иранско правителство в Техеран успява да възстанови контрола над северните райони, изпращайки редовна армия и полицейски части. Липсата на външна подкрепа и вътрешните разногласия довеждат до бързото разгромяване на институциите на Република Махабад.

След разпадането на републиката през 1947 г. Кази Мохамед е обесен публично на площад Чуварчира в центъра на Махабад.

Последици и значение

• Падането на Република Махабад бележи временно поражение за организираното кюрдско национално движение в Иран, но служи като важен символ и опит за бъдещи борби за автономия на кюрдите в региона.
• Мустафа Барзани и много от неговите бойци се оттеглят — някои намират убежище отвъд границата. Набраните бойни опит и политически уроци по-късно повлияват кюрдските движения в Ирак и региона.
• Масуд Барзани, настоящият президент на Иракски Кюрдистан, е роден в Махабад, когато баща му, покойният генерал Мустафа Барзани, е бил военен началник на Махабад, обявен в Ирански Кюрдистан [2].
• Случаят и опитът на Махабад са разглеждани и от съвременни анализатори като пример за сложната зависимост между вътрешни национални стремежи и голямата политика (в частност — влиянието на Съветския съюз по време на ранната Студена война).

Република Махабад остава важен епизод в кюрдската история — като краткосрочен опит за държавност, като урок за ролята на външната подкрепа и като вдъхновение за по-късни поколения кюрдски лидери и движения.

Въпроси и отговори

В: Как се е казвала втората независима кюрдска държава през XX в.?

В: Къде се намираше тя?

Въпрос: Кой оглавяваше републиката?

В: Кога обявява независимост?

В: Колко време продължи преди да се разпадне?

В: Какво се случва с Кази Мохамед след разпадането му?

В: Кой е Масуд Барзани и каква връзка има с тази република?

Търсене по буква