Роурански хаганат (Роурани): произход, език и история (IV–VI в.)

Роурански хаганат (IV–VI в.): история, произход и език — кой са рураните, как възниква хаганатът и връзките с тюрки и авари. Открийте ключовите факти и загадки.

Роуран (на китайски: 柔然; пинин: Róurán) представляват важна степна държавна формация в северното пространство на Евроазия през късната античност и ранното средновековие. Нейното влияние върху политиката на Северен Китай и взаимоотношенията между номадските и оседнали общности е съществено за разбирането на периода IV–VI век.

Произход и етническа принадлежност

Роураните произлизат от по-широкия кръг на северните степни народи, свързвани в китайските извори с народа на сианбей (сианбейски произход). В управленческия елит преобладава кланът Юцзюлю (Yujiulü), чиито владетели се титулували като ханове и по-късно като хагани. Повечето съвременни изследователи разглеждат руранците като народ с протомонголски или пара-монголски характеристики, но съществуват и хипотези за тюркски произход или силни тюркски влияния — въпрос, по който няма окончателен консенсус.

Език

Езиковите данни за руранците са оскъдни и се базират главно на китайски извори, лични имена, титули и отделни лексеми, предадени от съвременници. Поради това съществуват няколко основни хипотези:

• че руанруанският език е част от монгольската (парамонголската) група;
• че той е тюркски или силно тюркизиран;
• че има елементи, характерни за други езикови групи поради контактите в региона.

В литературата се среща и споменаването на руанруански като възможно родствен с руанруански (в оригиналните извори) термини; някои автори поставят езика в по-широкия алтайски проблематичен корпус, други предлагат алтернативни класификации. Към днешна дата езиковата принадлежност остава предмет на научна дискусия поради липсата на достатъчно директни писмени паметници.

Политическа история (IV–VI век)

Руранският хаганат се оформя постепенно в края на IV и през V век и достига върха на силата си през първата половина на VI век. Класическите китайски хроники описват руранците като мощен степенен съюз, който упражнява натиск върху северните китайски държави, води военни набези, установява дипломатически и васални връзки и понякога изисква данъци и подаръци от китайските дворове.

Руранските владетели са сред първите степни правители, които в китайските извори се представят с титули, близки до "хан" и особено "хаган" (хаан/хаган) — терминология, която по-късно стана широко разпространена сред тюркските и монголските ханове. В управлението им личат типични черти на кочовите конфедерации: мобилна конница, васални племена и празнично-религиозни практики, свидетелствани чрез китайски описания и археологически находки в централноазиатския степенен пояс.

Падането и последици

През средата на VI век руранците се сблъскват с нова военна сила — гьоктюрките (Göktürks), нарастващи под водачеството на клана Ашина. Конфронтациите с гьоктюрките и съседните китайски сили довеждат до разгрома на руранската държавност приблизително в 552–555 г. След поражението някои групи от руранци са асимилирани от гьоктюркските структури, други избягват на запад.

Съществува силна хипотеза, че част от бежанците от руранските елити или племена мигрират към Европа и стават съставна част от т.нар. панонски авари, които в средата на VI век се появяват на Балканите. Византийските източници съдържат сведения, че гьоктюрките преследвали тези "авари" и че част от тях се обърнали към Византийската империя за убежище и услужливи съюзи. Обаче пряката идентификация между руранци и панонски авари е предмет на продължаваща научна полемика и не е окончателно доказана.

Култура и материални свидетелства

Археологическите находки от районите, свързвани с руранската култура, показват типични признаци на номадски начин на живот: конски амуниции, оръжие, метални елементи и обредни гробници (курганни комплекси). Някои предмети и стилови елементи отразяват интензивни контакти с китайските и централноазиатските ремеслени традиции, което свидетелства за обмен на технологии, артисти и практики между кованите центрове и степта.

Спорни въпроси и съвременни интерпретации

Основните нерешени въпроси относно руранците остават:

• точната езикова принадлежност и степента на влияние от тюркски, монголски или други езици;
• степента, в която политическата им структура е била уникална или типична за езичните конфедерации на степта;
• доколко идентификацията им с панонските авари е коректна — въпрос, по който историците се различават.

Съвременните изследвания се базират на критичен прочит на китайските хроники, на сравнителен анализ на антропологични и археологични данни и на лингвистични реконструкции. Резултатите често са пъстри и предпазливи — руранците остават важен, но частично мистериозен участник в процесите на етногенеза и политическа трансформация в Евроазия през IV–VI век.

Кратки факти

• Период: край на IV — среда на VI в. (прибл. 4–6 в.).
• Управляващ клан: Yujiulü (Юцзюлю).
• Език: предмет на научен дебат — пара-монголски / тюркски възможности.
• Разпад: под натиска на гьоктюрките (ок. 552–555 г.).
• Връзка с Европа: хипотеза за миграция към панонските авари (оспорвана).

Въпроси и отговори

В: Кои са били рураните?

В: Какъв език са говорили рураните?

В: Откъде е дошъл руранският народ?

Въпрос: Какво е представлявал Руранският каганат и кога е съществувал?

В: Кой е свалил Руранския каганат?

В: Какво се случва, след като гоктурките побеждават руранския хаганат?

Въпрос: Къде отиват някои от руранците, след като са свалени от власт от гоктурките?

Търсене по буква