Руран
Роуран (на китайски: 柔然; пинин: Róurán) управлява Северен Китай по време на периода на Шестнадесетте царства.
Те са били или протомонголи, или тюрки. Говорили са руанруански език, алтайски или сино-тибетски език.
Те произлизат от народа сианбей. Руранците са първите, които използват думите "хан" или "хаган". Руранският хаганат съществува между 4-6 век. След това те са свалени от власт от гоктурките. Това довежда до възхода на тюркските народи.
Възможно е след това руранците да са избягали на запад и да са станали част от панонските авари. Гьоктюрките преследват тези "авари" във Византийската империя.
Откъде са те?
Рураните са номади. Живели са в източната част на евразийската степ (Монголия и Североизточен Китай). Те изместили ксианбейците. Повечето ксианбеи се преместили на юг и заживели в Северен Китай. Kwok Kin Poon твърди, че руранците произхождат от дунхуанците.
История
Основател на Руранския каганат е Юджиулу Шелун. Той произхожда от роби на Сянбей. Думата "руран" е използвана от ксианбеите в смисъл на "извиващи се червеи".
След като през III в. Сянбей се премества на юг, руранците поемат управлението и завладяват много земи.
През 402 г. Шелун обединява всички рурански области. Те побеждават съседните Тиеле и разширяват дейността си по Пътя на коприната. След това завладяват и васализират хефталитите (от Централна Азия) до V в.
След това хепталитите се придвижват към Индия и заместват юечжите в Бактрия. Хепталитите заимстват много от културата и езика на рураните: включително думата "хан".
През 429 г. Северен Вей (където се заселват Сянбей) напада Руран и избива много хора.
През 434 г. руранците сключват хецин със Северна Вей.
В периода 440-460 г. Северна Вей напада и побеждава Руран няколко пъти.
Руран сключва хекин с ханско-китайския владетел Гао Хуан от Източен Вей.
През 508 г. Тиле побеждава Руран.
През 516 г. руранците побеждават тиелите.
Сваляне от власт от Гьоктюрк
През 551 г. Бумин от Ашина Гьоктюрк (на китайски: 突厥) разгромява въстанието на Тиле за Руран. В замяна Бумин поискал руранска принцеса (хекин). Руран отказва, затова Бумин обявява независимост.
Бумин сключил хекин със Западните Вей (произлезли от Северните Вей). След това през 552 г. Бумин напада Руран, като убива Юдзиулу Анагуи. След това Бумин завладява Отукен.
Той се обявява за каган Иллиг и поставя началото на Тюркския каганат. Умира скоро в Бумин, но синът му Исик Каган го наследява. Исик продължава да напада Руран, но умира година по-късно през 553 г. Неговият брат Мукан Каган довършва работата и унищожава руранците през 555 г.
Въпроси и отговори
В: Кои са били рураните?
О: Рураните са народ, който управлявал Северен Китай по време на периода на Шестнадесетте царства.
В: Какъв език са говорили рураните?
О: Руранците са говорели на руанруанския език, който е бил алтайски или сино-тибетски.
В: Откъде е дошъл руранският народ?
О: Руранците произлизат от народа сианбей.
Въпрос: Какво е представлявал Руранският каганат и кога е съществувал?
О: Руранският каганат е съществувал между IV и VI век.
В: Кой е свалил Руранския каганат?
О: Гьоктюрките свалили Руранския хаганат.
В: Какво се случва, след като гоктурките побеждават руранския хаганат?
О: Разгромът на руранците от гоктурките довежда до възхода на тюркските народи.
Въпрос: Къде отиват някои от руранците, след като са свалени от власт от гоктурките?
О: Възможно е руранците да са избягали на запад и да са станали част от панонските авари, които са били преследвани от гоктурките във Византийската империя.
