Порт Артър (Тасмания) — историческа наказателна колония и обект на ЮНЕСКО
Открийте Порт Артър (Тасмания) — историческа наказателна колония и обект на ЮНЕСКО: мрачна история на конвиктите, автентична архитектура и водеща туристическа атракция.
Порт Артър е малък град на полуостров Тасман в Тасмания, Австралия. Намира се на около 80 км югоизточно от столицата на щата Хобарт. Заселен е като наказателна колония (много голям затвор за каторжници). Сега Порт Артър е една от най-важните исторически области в Австралия. През 2010 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО на обектите на световното културно наследство като един от австралийските обекти на конвиктите. Официално той е най-голямата туристическа атракция в Тасмания. През 1996 г. тук е извършено най-тежкото масово убийство в историята на Австралия.
Кратка историческа справка
Порт Артър е основан в началото на 19-ти век като част от британската система за наказателни колонии в Австралия. Името му идва от сер Джордж Артър (George Arthur), който е бил лейтенант-губернатор на Тасмания и ръководи развитието на колонията в периода на интензивно използване на каторжническа работна сила. Основната цел на създаването му е била изолация и дисциплина на осъдените — тук са изпращани повторно осъдени затворници и „най-опасните“ елементи, за които се е смятало, че не могат да се реформират лесно в други условия.
Функция и устройство на колонията
- Строга охрана: Порт Артър е разположен на полуостров, което улеснява контрола и ограничаването на бягствата; за допълнителна охрана е използвана и прочутата „Dog Line“ при Eaglehawk Neck.
- Типове наказания и труд: Затворниците са извършвали тежък физически труд — строителство, дърводобив, корабостроене и селскостопански дейности — и са били подлагани на система от строго регулирани ежедневни режим и дисциплина.
- Архитектура и сгради: Комплексът включва редица сгради с различни функции: Пентитенциарният корпус (The Penitentiary), Отделната (Separate) затворническа сграда, къщата на коменданта, църквата и други стопански постройки.
Археологическо и културно значение
Порт Артър и свързаните с него обекти са ценни заради добрата запазеност на руините и автентичните постройки, които показват системата на наказателните колонии и социалната история от периода на британската транспортна политика. Особено значима е Isle of the Dead — островът-гробище, където са погребвани затворниците и служителите, чиято структура и надгробни знаци позволяват изследване на класовите и религиозни различия в погребалните практики.
Музей и туристическа атракция
Днес Порт Артър е реставриран и управляван като исторически обект от специализирана организация. Посетителите могат да разгледат възстановени и консервирани сгради, да се включат в тематични екскурзии и да посетят музеен комплекс с експозиции за живота на каторжниците и персонала. Популярни активности включват:
- водени екскурзии в комплекса;
- круизи до Isle of the Dead и обиколки на гробището;
- нощни „призрачни турове“ и интерактивни програми за по-ангажиращо преживяване;
- образователни програми за училища и академични изследвания.
Събития от 1996 г. и последици
На 28 април 1996 г. в Порт Артър е извършено масово убийство, при което загиват 35 души, а десетки са ранени. Това е най-тежката подобна трагедия в историята на Австралия и предизвиква дълбок обществен отговор. В резултат на събитията биват приети строги национални закони за контрол над оръжията, които значително намаляват наличието на огнестрелни оръжия в страната и повлияват дългосрочно на обществената политика по безопасност.
Опазване и статус в списъка на ЮНЕСКО
Включването на Порт Артър през 2010 г. в списъка на ЮНЕСКО на обектите на световното културно наследство като част от австралийските обекти на конвиктите признава неговата международна значимост. Статутът гарантира финансиране и програми за опазване, изследване и интерпретация на обекта, както и международно сътрудничество при запазване на автентичността и целостта на наследството.
Практическа информация за посещение
- Достъп: Порт Артър се намира приблизително 80 км югоизточно от Хобарт, пътуването с кола отнема около 1,5–2 часа в зависимост от условията по пътя.
- Работно време и билети: Историческият обект работи целогодишно, но работното време и цените за вход могат да варират в зависимост от сезона и специални събития; препоръчва се предварителна проверка онлайн или на място.
- Услуги: На територията има информационен център, кафене, музейни павилиони и сувенирни магазини; предлагат се различни видове билети — комбинирани обиколки, нощни турове и специални програми.
Настоящо състояние и общност
Макар населението на мястото да е малко (по данни от предишни преброявания районът има стотици жители), Порт Артър има голямо културно и икономическо влияние върху региона чрез туризма и опазването на наследството. Управлението и поддръжката на обекта продължават да бъдат приоритет както за местните власти, така и за националните инициативи по културно наследство.
Порт Артър остава едно от най-видимите свидетелства за историята на наказателната система в Австралия — място, което предоставя възможност за размисъл върху миналото, образователни посещения и уважително отношение към паметта на пострадалите и на онези, чийто живот е бил повлиян от тази част от историята.
История
Най-голямата наказателна колония в Австралия
Порт Артър е кръстен на лейтенант-губернатора на Земя Ван Димен Джордж Артър. Той започва да функционира като място, където през 1830 г. се изсича дървен материал от горите. Най-известен е с това, че е бил наказателна колония. От 1833 г. до 1853 г. в Порт Артур са изпращани като затворници престъпници от Обединеното кралство и Ирландия. Затворниците са били заети на кораба с работа, включваща строеж на затвор, обущарство, ковачество, производство на дървен материал и тухли. През 40-те години на XIX в. в затвора има повече от 1100 затворници. През 1842 г. затворниците построяват болница и голяма мелница за брашно и склад за зърно. По времето, когато е построена, това е най-голямата сграда в Австралия. По-късно тя е превърната в затворнически блок. След 1853 г. осъдените от други затвори в Австралия са изпращани в Порт Артур, ако са извършили повече престъпления или не биха се държали правилно.
През 1864 г. започват да строят приюта, в който се настаняват невменяемите затворници. През 60-те и 70-те години на XIX в. затворниците, останали в затвора, са или твърде стари, или твърде болни, или невменяеми, за да продължат да работят. Затворът е затворен през 1877 г.
В продължение на много години изследователите не могат да разберат дали вкаменелостите, открити в Порт Артур, са останки от ерата на динозаврите.
Отделният затвор
Порт Артър е най-добрият пример за система на "отделен затвор". Началото на тази система е поставено в затвора "Пентонвил" в Лондон. Отделният затвор (понякога наричан "Модел на затвор") е започнат през 1848 г., завършен е през 1853 г. и е увеличен през 1855 г. Той разполага с 80 затворнически килии, построени във формата на кръст. В центъра е разположена зала и параклис. Между раменете на кръста са изградени дворове за упражнения. Системата "Separate" е промяна в начина на третиране на затворниците. Вместо физическо наказание системата използва психологическо (умствено) наказание. Смятало се е, че физическите наказания, като например биенето с камшик, само влошават състоянието на затворниците. То не превръщало лошите хора в добри. В отделния затвор се използвала "тихата система". Затворниците носели качулки на главите си. Не им било позволено да говорят или да вдигат шум. Надзирателите носеха специални обувки и ходеха по постелки, за да не вдигат шум. Дори в параклиса всеки затворник бил държан в отделна дървена кутия, от която можел да вижда само олтара. Затворниците трябвало да използват тишината, за да помислят за лошите неща, които са извършили. Порт Артър е смятан за най-добрия затвор в Австралия.
Неизбежен затвор
Порт Артър беше естествен затвор. Той се намира на полуостров Тасман, който е почти изцяло заобиколен от морето. С останалата част на Тасмания го свързва малко тясно парче земя, широко около 30 метра. Тя се нарича Орлова шия. Шията имала ограда, затворнически пазачи и диви кучета, които да спират затворниците да я напускат. Не е имало никакъв контакт между посещаващите го моряци и затворниците. Корабите трябвало да дават на пазачите платната и греблата си, когато пристигали, за да се спре излизането на хора без разрешение. Между Порт Артур и Хобарт била създадена и семафорна система за съобщения. Съобщенията можели да се изпращат само за 15 минути.
Твърди се, че бягството от Порт Артур е невъзможно, подобно на остров Алкатрас в САЩ. Някои затворници все пак се опитват да избягат. Един от затворниците, Джордж "Били" Хънт, се покрил с кожа на кенгуру и се опитал да премине през шията. Гладните дежурни надзиратели се опитали да го застрелят, за да си осигурят допълнителна храна. Когато ги видял да насочват оръжията си, Хънт се предал. Бил е бит 150 пъти. Бушренджърът Мартин Кеш успява да избяга заедно с още двама души.
Затворът за момчета
Първият затвор за момчета в Британската империя е построен в Пойнт Пюър, на 3 км от Порт Артър, през залива Опосум. Puer е латинската дума за момче. Той е бил предназначен за малки момчета, някои от които само на 9 години, като Джеймс Линч, арестуван за кражба на играчки. Момчетата били държани далеч от основния затворнически район. Около 3500 момчета са изпратени в Point Puer. Подобно на възрастните, момчетата били натоварени с тежка работа, като например рязане на камъни и строителство. Имало и училище, ръководено от двама бивши затворници. Един от затворниците е Джеймс Гаваган. Когато бил на 11 години, той откраднал няколко чадъра. Изпратен е в Тасмания за 7 години. През 1835 г. пристига в Point Puer. Когато навършил 17 години, бил изпратен в главния затвор в Порт Артър. Освободен е през март 1842 г. На мястото на момчешкия затвор са останали само няколко камъка. Разкопки в Пойнт Пуер
Църквата
Осъдените построяват една от първите неконфесионални църкви в Австралия, построена в готически стил. Всички затворници трябвало да ходят в църквата всяка неделя. Хората, които не харесвали новата затворническа система, казвали, че това сякаш не превръщало затворниците в добри хора.
Островът на мъртвите
Порт Артур е смятан за много по-добър затвор, който ще направи осъдените по-добри хора. Но животът в Порт Артур е също толкова тежък и жесток, колкото и в другите наказателни колонии. Някои критици дори биха казали, че използването на психологически наказания, както и липсата на надежда за бягство, го правят един от най-лошите. Някои истории разказват, че затворниците са убивали други, за да избягат от затвора. Убийството се наказвало със смърт. Островът на мъртвите е малък остров в залива близо до Порт Артър. Всички починали в наказателната колония били погребвани на острова. На острова има 1646 гроба, но само 180 от тях, предимно на служители на затвора, имат надгробен камък.
Железопътна линия за осъдени
Първата железница в Австралия е била задвижвана от хора в Порт Артър. Железопътната линия е построена през 1836 г. Линията е минавала от плажа в Тарана, Тасмания, на 7 км до Порт Артур. По нея са превозвани хора и стоки. Това означавало, че корабите от Хобарт можели да разтоварват в спокойна вода и не се налагало да пътуват точно около нос Раул до Порт Артур през бурно море. Каруцата е била бутана по релсите от четирима осъдени. От железницата са оцелели много малко следи. В Държавната библиотека на Виктория има чертеж на железопътната линия за осъдени. [1]
Осъдени към туристи
Когато наказателната колония е закрита през 1877 г., районът е преименуван на "Карнавон". През 80-те години на XIX в. тя е продадена и започва изграждането на малък град. Много сгради са съборени, а тухлите са изпратени за направата на нови сгради в Хобарт. През 1895 г. и 1897 г. районът е опожарен от пожари, които разрушават много от старите затворнически сгради. Някои сгради са променени за новия град, за да се направят пощенска станция и кметство.
Туризмът започва веднага след затварянето на затвора. Това донесе пари в новия град. Някои от старите затворници правят обиколки на затвора с екскурзовод. През 1927 г. туризмът се разраства дотолкова, че името на района отново е променено на Порт Артър. През 1916 г. започва да функционира Съветът за опазване на пейзажа (SPB), който се грижи за района на Порт Артър. През 70-те години на ХХ век Националната служба за паркове и дива природа поема управлението на обекта.
През 1979 г. правителството отпуска средства, за да защити обекта като туристическа зона заради историческото му значение. Пощата и кметството на Порт Артур са преместени в близкия град Нубена. Няколко величествени сгради от пясъчник, построени от осъдени, са почистени. Тези сгради включват отделния затвор, Кръглата кула, църквата и останките от основната сграда на затвора. Сградите са заобиколени от зелена трева.
Масовите гробове на Острова на мъртвите също привличат посетители. Въздухът на малкия покрит с храсти остров се описва от посетителите като тъжен и спокоен.
Туристите могат да се разходят из района сами или да се включат в обиколка с екскурзовод. Провеждат се и нощни "обиколки на призраци". Има музей, в който са изложени писмени документи, инструменти, дрехи и други интересни неща от времето на осъдените.
От 1987 г. насам обектът се управлява от Управлението на историческия обект в Порт Артър (Port Arthur Historic Site Management Authority), като разходите се поемат от правителството на Тасмания.
Основна зона на затвора, Порт Артър
Вътре в отделния затвор, Порт Артър, Тасмания
Пощенска картичка, изобразяваща екип от осъдени, които орат ферма в Порт Артър. Датирана 1926 г.
Point Puer вляво, островът на мъртвите в центъра и главният затвор горе вляво
Църквата в Порт Артур
Надгробен камък на Острова на мъртвите
Масово убийство
На 28 април 1996 г. Мартин Брайънт убива 35 души и ранява други 37 в Порт Артър. Той е заловен от полицията. Това събитие днес се нарича клането в Порт Артър. То довежда до национална забрана на полуавтоматичните пушки и автомати. Също така се прави връзка между Порт Артър и Дънблейн, шотландски град, в който също е имало стрелба през същата година.
обискирам