Порт Артър, Тасмания

История

Най-голямата наказателна колония в Австралия

Порт Артър е кръстен на лейтенант-губернатора на Земя Ван Димен Джордж Артър. Той започва да функционира като място, където през 1830 г. се изсича дървен материал от горите. Най-известен е с това, че е бил наказателна колония. От 1833 г. до 1853 г. в Порт Артур са изпращани като затворници престъпници от Обединеното кралство и Ирландия. Затворниците са били заети на кораба с работа, включваща строеж на затвор, обущарство, ковачество, производство на дървен материал и тухли. През 40-те години на XIX в. в затвора има повече от 1100 затворници. През 1842 г. затворниците построяват болница и голяма мелница за брашно и склад за зърно. По времето, когато е построена, това е най-голямата сграда в Австралия. По-късно тя е превърната в затворнически блок. След 1853 г. осъдените от други затвори в Австралия са изпращани в Порт Артур, ако са извършили повече престъпления или не биха се държали правилно.

През 1864 г. започват да строят приюта, в който се настаняват невменяемите затворници. През 60-те и 70-те години на XIX в. затворниците, останали в затвора, са или твърде стари, или твърде болни, или невменяеми, за да продължат да работят. Затворът е затворен през 1877 г.

В продължение на много години изследователите не могат да разберат дали вкаменелостите, открити в Порт Артур, са останки от ерата на динозаврите.

Отделният затвор

Порт Артър е най-добрият пример за система на "отделен затвор". Началото на тази система е поставено в затвора "Пентонвил" в Лондон. Отделният затвор (понякога наричан "Модел на затвор") е започнат през 1848 г., завършен е през 1853 г. и е увеличен през 1855 г. Той разполага с 80 затворнически килии, построени във формата на кръст. В центъра е разположена зала и параклис. Между раменете на кръста са изградени дворове за упражнения. Системата "Separate" е промяна в начина на третиране на затворниците. Вместо физическо наказание системата използва психологическо (умствено) наказание. Смятало се е, че физическите наказания, като например биенето с камшик, само влошават състоянието на затворниците. То не превръщало лошите хора в добри. В отделния затвор се използвала "тихата система". Затворниците носели качулки на главите си. Не им било позволено да говорят или да вдигат шум. Надзирателите носеха специални обувки и ходеха по постелки, за да не вдигат шум. Дори в параклиса всеки затворник бил държан в отделна дървена кутия, от която можел да вижда само олтара. Затворниците трябвало да използват тишината, за да помислят за лошите неща, които са извършили. Порт Артър е смятан за най-добрия затвор в Австралия.

Неизбежен затвор

Порт Артър беше естествен затвор. Той се намира на полуостров Тасман, който е почти изцяло заобиколен от морето. С останалата част на Тасмания го свързва малко тясно парче земя, широко около 30 метра. Тя се нарича Орлова шия. Шията имала ограда, затворнически пазачи и диви кучета, които да спират затворниците да я напускат. Не е имало никакъв контакт между посещаващите го моряци и затворниците. Корабите трябвало да дават на пазачите платната и греблата си, когато пристигали, за да се спре излизането на хора без разрешение. Между Порт Артур и Хобарт била създадена и семафорна система за съобщения. Съобщенията можели да се изпращат само за 15 минути.

Твърди се, че бягството от Порт Артур е невъзможно, подобно на остров Алкатрас в САЩ. Някои затворници все пак се опитват да избягат. Един от затворниците, Джордж "Били" Хънт, се покрил с кожа на кенгуру и се опитал да премине през шията. Гладните дежурни надзиратели се опитали да го застрелят, за да си осигурят допълнителна храна. Когато ги видял да насочват оръжията си, Хънт се предал. Бил е бит 150 пъти. Бушренджърът Мартин Кеш успява да избяга заедно с още двама души.

Затворът за момчета

Първият затвор за момчета в Британската империя е построен в Пойнт Пюър, на 3 км от Порт Артър, през залива Опосум. Puer е латинската дума за момче. Той е бил предназначен за малки момчета, някои от които само на 9 години, като Джеймс Линч, арестуван за кражба на играчки. Момчетата били държани далеч от основния затворнически район. Около 3500 момчета са изпратени в Point Puer. Подобно на възрастните, момчетата били натоварени с тежка работа, като например рязане на камъни и строителство. Имало и училище, ръководено от двама бивши затворници. Един от затворниците е Джеймс Гаваган. Когато бил на 11 години, той откраднал няколко чадъра. Изпратен е в Тасмания за 7 години. През 1835 г. пристига в Point Puer. Когато навършил 17 години, бил изпратен в главния затвор в Порт Артър. Освободен е през март 1842 г. На мястото на момчешкия затвор са останали само няколко камъка. Разкопки в Пойнт Пуер

Църквата

Осъдените построяват една от първите неконфесионални църкви в Австралия, построена в готически стил. Всички затворници трябвало да ходят в църквата всяка неделя. Хората, които не харесвали новата затворническа система, казвали, че това сякаш не превръщало затворниците в добри хора.

Островът на мъртвите

Порт Артур е смятан за много по-добър затвор, който ще направи осъдените по-добри хора. Но животът в Порт Артур е също толкова тежък и жесток, колкото и в другите наказателни колонии. Някои критици дори биха казали, че използването на психологически наказания, както и липсата на надежда за бягство, го правят един от най-лошите. Някои истории разказват, че затворниците са убивали други, за да избягат от затвора. Убийството се наказвало със смърт. Островът на мъртвите е малък остров в залива близо до Порт Артър. Всички починали в наказателната колония били погребвани на острова. На острова има 1646 гроба, но само 180 от тях, предимно на служители на затвора, имат надгробен камък.

Железопътна линия за осъдени

Първата железница в Австралия е била задвижвана от хора в Порт Артър. Железопътната линия е построена през 1836 г. Линията е минавала от плажа в Тарана, Тасмания, на 7 км до Порт Артур. По нея са превозвани хора и стоки. Това означавало, че корабите от Хобарт можели да разтоварват в спокойна вода и не се налагало да пътуват точно около нос Раул до Порт Артур през бурно море. Каруцата е била бутана по релсите от четирима осъдени. От железницата са оцелели много малко следи. В Държавната библиотека на Виктория има чертеж на железопътната линия за осъдени. [1]

Осъдени към туристи

Когато наказателната колония е закрита през 1877 г., районът е преименуван на "Карнавон". През 80-те години на XIX в. тя е продадена и започва изграждането на малък град. Много сгради са съборени, а тухлите са изпратени за направата на нови сгради в Хобарт. През 1895 г. и 1897 г. районът е опожарен от пожари, които разрушават много от старите затворнически сгради. Някои сгради са променени за новия град, за да се направят пощенска станция и кметство.

Туризмът започва веднага след затварянето на затвора. Това донесе пари в новия град. Някои от старите затворници правят обиколки на затвора с екскурзовод. През 1927 г. туризмът се разраства дотолкова, че името на района отново е променено на Порт Артър. През 1916 г. започва да функционира Съветът за опазване на пейзажа (SPB), който се грижи за района на Порт Артър. През 70-те години на ХХ век Националната служба за паркове и дива природа поема управлението на обекта.

През 1979 г. правителството отпуска средства, за да защити обекта като туристическа зона заради историческото му значение. Пощата и кметството на Порт Артур са преместени в близкия град Нубена. Няколко величествени сгради от пясъчник, построени от осъдени, са почистени. Тези сгради включват отделния затвор, Кръглата кула, църквата и останките от основната сграда на затвора. Сградите са заобиколени от зелена трева.

Масовите гробове на Острова на мъртвите също привличат посетители. Въздухът на малкия покрит с храсти остров се описва от посетителите като тъжен и спокоен.

Туристите могат да се разходят из района сами или да се включат в обиколка с екскурзовод. Провеждат се и нощни "обиколки на призраци". Има музей, в който са изложени писмени документи, инструменти, дрехи и други интересни неща от времето на осъдените.

От 1987 г. насам обектът се управлява от Управлението на историческия обект в Порт Артър (Port Arthur Historic Site Management Authority), като разходите се поемат от правителството на Тасмания.

Основна зона на затвора, Порт Артър


Вътре в отделния затвор, Порт Артър, Тасмания


Пощенска картичка, изобразяваща екип от осъдени, които орат ферма в Порт Артър. Датирана 1926 г.


Point Puer вляво, островът на мъртвите в центъра и главният затвор горе вляво


Църквата в Порт Артур


Надгробен камък на Острова на мъртвите

Масово убийство

На 28 април 1996 г. Мартин Брайънт убива 35 души и ранява други 37 в Порт Артър. Той е заловен от полицията. Това събитие днес се нарича клането в Порт Артър. То довежда до национална забрана на полуавтоматичните пушки и автомати. Също така се прави връзка между Порт Артър и Дънблейн, шотландски град, в който също е имало стрелба през същата година.