Пинтупи е австралийска аборигенска група, част от широката културно-лингвистична общност на Западна пустиня. Историческата им родина е в районите западно от езерото Макдоналд и близо до езерото Маккей в Западна Австралия — много отдалечена и сурова част от австралийската пустиня. Пинтупи са били номадски народ, чиито поминък, социална организация и духовни практики са тясно свързани с конкретни територии, разкази за Сънуването (Dreaming) и сложна система на родство и "skin" групи.

Контакт, разселване и последици

Поради изолацията на териториите им, пинтупи са сред последните аборигенски групи в Австралия, които постепенно напускат традиционния си начин на живот. В средата на XX век те са разселени от родните си места, частично поради тестовете на сти, провеждани в района на Уомера. Много семейства са преместени в селища на изток и на запад от техните земи — в Папуня, Балго, Хааст Блъф и дори до Хермансбург. В последствие пинтупи се разпръскват из различни общности и мисии.

Разселването и контактът с европейците имат тежки последици: в рамките на няколко години няколкостотин пинтупи умират от чужди болести и инфекции, за които населението няма имунитет. Много хора се борят с алкохолизма и свързани с него социални проблеми, а животът в по-големи селища довежда до нарастване на конфликтите и насилието — поведенчески модели и механизми за разрешаване на спорове, присъщи на малки групи, често не работят в новата среда.

През 60-те години на XX в. асимилаторската политика на правителството на Мензис оказва допълнителен натиск върху общността. Част от тези практики водят до насилственото отделяне на деца от семейства и настаняването им в мисии или приемни семейства — явление, известно днес като "откраднатото поколение". Тези политики разкъсват междугенерационните връзки, езиковата предавка и практиките на традиционния начин на живот.

Възраждане и връщане в земята

От 1970-те години пинтупи, особено тези, чиито семейства са били настанени в Папуня, започват активно да настояват за връщане към историческите си земи и за възстановяване на връзката с културните практики. През 1981 г. част от общността се премества обратно на запад, за да създаде населено място Кинторе (Ваунгурру). Близо до езерото Маккей, през 1983 г. е основана и Кивиркурра (Kiwirrkurra) — едно от най-важните съвременни пинтупи селища.

През 1984 г. международното внимание бе привлечено от група пинтупи, известна като "Pintupi Nine" — семейство, което живеело в традиционен начин далеч от контакт с извънпустинни общности и което излиза от изолация в края на 20-ти век. Тези събития подчертават сложността на прехода от номадски към оседнал живот и различните начини, по които пинтупи са запазили част от културната си идентичност.

Култура, език и съвременност

Езикът на пинтупи е част от групата западнопустинни езици и до днес се използва в ежедневието и в церемониалния живот на общностите. През последните десетилетия има усилия за възраждане и защита на езика, предаване на знанието за земята, рисуването на традиционни сюжети и за практическа грижа за страната чрез програми за управление на земите.

Пинтупи са също и важни участници в съвременното аборигенско изкуство — творци от западнопустинната школа помогнаха да се утвърди уникален стил и да се представи културата им пред национална и международна публика. В съвременните пинтупи селища продължава борбата за подобряване на здравеопазването, образованието и икономическите възможности, както и за официално признаване на правата върху земята (native title).

Настоящо положение

Днес общностите Кинторе (Waŋurru) и Кивиркурра са центрове на пинтупи културния живот и служат за база при връщането към традиционни практики, за социални услуги и за политическа организация. Много пинтупи живеят както в тези родни селища, така и в по-големи градски центрове; продължават инициативи за възстановяване на здравето, образованието и културната самостоятелност на общността.

Историята на пинтупи е пример за устойчивост пред лицето на мощни външни натиск и за възможността за културно възраждане, когато общността получи възможност да възстанови връзката си със земята и помежду си.