Русите — ранносредновековен народ и основа на Киевска Рус
Открийте историята на русите — ранносредновековен народ от Новгород, чиято смес с киевските славяни създава Киевска Рус и оформя основите на Русия, Рутения и Беларус.
Русите (на гръцки: Ῥῶς) са ранносредновековна група или народ, който дава името си на земите на Русия, Рутения и Беларус. В средата на 800 г. те са съсредоточени около Новгород. Те доминират в този район в продължение на повече от сто години. Много от водачите на русите са носели балто-славянски имена, а по-късно и поморски, и славянски имена. След като се смесват с вече съществуващите там киевски славяни, поморийската Рус в Новгород става известна като Киевска Рус.
Произход и етногенеза
Произходът на русите е предмет на широко обсъждане в историческата наука. Доминиращата теория — т.нар. норманска (варяжка) хипотеза — свързва русите с викингските, скандинавски (варяжки) групи, които през IX в. се установяват и разширяват търговски и военни пътища в Източна Европа. Според нея етнонимът "рус" идва от старонорвежки или германски корени. Срещат се и противоположни възгледи, които наблягат на локални балто-словянски и финно-угорски елементи в етногенезата. Най-вероятно съвкупността е смесена: чужди (предимно скандинавски) елити и търговци, които се интегрират с местното славянско и балтийско население.
Политическо и икономическо значение
През IX–X в. русите играят ключова роля в създаването на държавни структури на територията на Северозападна и Централна Източна Европа. Те контролират важни търговски пътища, включително "пътя от варягите към гърците" по речните системи (Нева — Ладога — Волхов — Днепър), чрез които се търгуват кожи, восък, кехлибар, роби и други стоки между Балтийско и Черно море. В историческите извори са споменати водачи и правители, които според традиционната летописна схема (Повест временных лет) поставят основите на централизираната държава — имена като Рюрик, Олег, Игор, Ольга и Владимир са свързани с разширението и консолидацията на владението.
Култура, език и асимилация
Културно-езиковата картина е сложна. В началото управленческите и военните слоеве от русите вероятно говорят скандинавски говори (старонорвежки), докато повечето от населението в заселените области са славяни или фино-угорски групи. С течение на времето процесът на славянизация (асимилация към славянската култура и език) става доминиращ — в резултат се формира общият езиково-културен континуум, известен в по-късните извори като староруски или източнославянски. Това е причината много по-късни владетели да имат славянски имена и християнски титулатури след покръстването на Владимир I през 988 г.
Археологически и писмени извори
За съществуването и дейността на русите свидетелстват както археологически находки — гробища, селища и търговски центрове около Новгород, Старая Ладога, Гнездово и други обекти — така и писмени извори: византийски хроники (напр. сведения от Теофан), арабски пътеписи (Ибн Фадлан) и източнославянски летописи (Повест временных лет). Комбинацията от материални и текстови данни позволява реконструкция на пътищата на търговия, военните кампании и процесите на политическа интеграция.
Преобразуване в Киевска Рус и наследство
През края на IX и началото на X в. част от русите (или елитът сред тях) се насочват към южните речни пътища и постепенно установяват влияние над Киeв и околностите. През 882 г. Олег според летописите завладява Киев и обединява северния (Новгородски) и южния център, създавайки основите на това, което историците наричат Киевска Рус. От тази държава постепенно произлизат съвременните източнославянски народи — руси/руснаци (руснаци → руснаци/руси), украинци и беларуси — както и топонимите, свързани с името "Рус/Русь".
Заключение
Понятието "русите" обхваща сложна историческа реалност: група със скандинавски и местни корени, чието политическо и икономическо влияние в ранното средновековие спомага за формирането на държавни структури и културни трансформации в Източна Европа. Тяхната интеграция със славянското население полага основата на Киевска Рус и имената на бъдещите източнославянски държави.
Гости от чужбина, Николай Рьорих (1899)
Кои бяха те?
Повечето западни учени смятат, че те са група варяги, по-специално от Померания. Според "Повест временных лет" или "Руски основен летопис на Рус", съставен около 1113 г., русите са се преместили от Померания. Техният водач се е казвал Рюрик. По-късно родственикът на Рюрик Олег превзема Киев, основавайки Киевска Рус. Потомците на Рюрик са управляващата династия на Рус (след 862 г.). В споровете това се нарича "нормандско" мнение.
"Антинорманското" мнение е, че русите са славянски народ от южната част на Киев. В подкрепа на тази теория се посочва, че няколко реки имат сходни имена. Веднъж пример за това е река Рос, която е приток на река Днепър. Възможно е именно от нея русите да са взели името си. В официалната история на Съветския съюз е включена "антинорманската" гледна точка, като е посочена следната причина: "Норманската теория е политически вредна, защото отрича способността на славянските народи да създадат независима държава със собствени усилия".
Поканата
Според разказа в Руската първобитна летопис славяните в Киев воювали помежду си. За да възстановят реда, те поканили легендарния варяг Рюрик за свой водач. Това е още една област на спорове. Една от школите приема разказа на Руския първообразен летопис с балтославянския произход на руския народ. Противоположната гледна точка твърди, че скандинавците са изиграли малка роля в създаването на Киевска Рус. Скандинавците просто били наети от славяните, за да ги защитават. От 90-те години на ХХ в. насам се води допълнителен спор за това кой - Русия или Украйна - има по-големи претенции да бъде потомък на князете на Киевска Рус. След разпадането на СССР руските историци не са принудени да приемат антинорманската теория. Но тя е станала по-маловажна от това дали Украйна или Русия са били истинските наследници на Рус.
Византийците
Друга версия е възможна в този коментар на учените към De Administrando Imperio на византийския император Константин VII (913-959):
| " | Днес вече е широко признато, че Киевската държава не се е родила ex nihilo (от нищото) с идването на русите през IX в., а че нейните социални и икономически основи са били положени в предходния период, през който славяните в басейна на Днепър са играли активна роля в политическия и търговския живот на западните евразийски и понтийски степи; и че съществуващата преди това славянска земевладелска аристокрация и търговска класа са останали основните фактори за териториалната стабилност и икономическия растеж на страната при нейните руски владетели. Също толкова ясно е обаче, че именно балто-славянските нашественици руги през втората половина на IX в. обединяват разпръснатите племена на източните славяни в единна държава, базирана на балтийско-черноморския воден път, на която дават името си Рус. | " |
Общи нишки
В този момент от историята областта на Киев се разраства и разширява. Киевската държава просъществува около сто години, до около 972 г. Между 839 г. и 1043 г. балтославяните се обединяват с южнославянските народи и създават ново общество. Името "Рус" започва да означава тези обединени народи. През 860 г. византийският патриарх Фотий I описва народ, който почти сигурно е бил рани, придружен от славяни. Водачите на русите са носели балто-славянски имена дори през Х век. През 911 г. всички руси, които подписват договор с гърците, имат балто-славянски имена. Но в договора от 945 г. има и някои южнославянски имена. .
Етимология
Думата "Рус" се среща в славянските езици. Това е паралел с латинския: Rhos, гръцки: Rös и арабски: Rüs. Думите, използвани за описание на поморийци в Русия или на изток, са Veneti или Rujan (в средновековната латинска литература известни като Ruzzi ). Финландски: "Померански" - това е име, което се използва в българския език: Venäjä, естонски: Venäjä, естонски: Вене, карелски: Veneä), обозначаващи Русия
Образ на Рюрик от руски ръкописи
обискирам