Русите (на гръцки: Ῥῶς) са ранносредновековна група или народ, който дава името си на земите на Русия, Рутения и Беларус. В средата на 800 г. те са съсредоточени около Новгород. Те доминират в този район в продължение на повече от сто години. Много от водачите на русите са носели балто-славянски имена, а по-късно и поморски, и славянски имена. След като се смесват с вече съществуващите там киевски славяни, поморийската Рус в Новгород става известна като Киевска Рус.
Произход и етногенеза
Произходът на русите е предмет на широко обсъждане в историческата наука. Доминиращата теория — т.нар. норманска (варяжка) хипотеза — свързва русите с викингските, скандинавски (варяжки) групи, които през IX в. се установяват и разширяват търговски и военни пътища в Източна Европа. Според нея етнонимът "рус" идва от старонорвежки или германски корени. Срещат се и противоположни възгледи, които наблягат на локални балто-словянски и финно-угорски елементи в етногенезата. Най-вероятно съвкупността е смесена: чужди (предимно скандинавски) елити и търговци, които се интегрират с местното славянско и балтийско население.
Политическо и икономическо значение
През IX–X в. русите играят ключова роля в създаването на държавни структури на територията на Северозападна и Централна Източна Европа. Те контролират важни търговски пътища, включително "пътя от варягите към гърците" по речните системи (Нева — Ладога — Волхов — Днепър), чрез които се търгуват кожи, восък, кехлибар, роби и други стоки между Балтийско и Черно море. В историческите извори са споменати водачи и правители, които според традиционната летописна схема (Повест временных лет) поставят основите на централизираната държава — имена като Рюрик, Олег, Игор, Ольга и Владимир са свързани с разширението и консолидацията на владението.
Култура, език и асимилация
Културно-езиковата картина е сложна. В началото управленческите и военните слоеве от русите вероятно говорят скандинавски говори (старонорвежки), докато повечето от населението в заселените области са славяни или фино-угорски групи. С течение на времето процесът на славянизация (асимилация към славянската култура и език) става доминиращ — в резултат се формира общият езиково-културен континуум, известен в по-късните извори като староруски или източнославянски. Това е причината много по-късни владетели да имат славянски имена и християнски титулатури след покръстването на Владимир I през 988 г.
Археологически и писмени извори
За съществуването и дейността на русите свидетелстват както археологически находки — гробища, селища и търговски центрове около Новгород, Старая Ладога, Гнездово и други обекти — така и писмени извори: византийски хроники (напр. сведения от Теофан), арабски пътеписи (Ибн Фадлан) и източнославянски летописи (Повест временных лет). Комбинацията от материални и текстови данни позволява реконструкция на пътищата на търговия, военните кампании и процесите на политическа интеграция.
Преобразуване в Киевска Рус и наследство
През края на IX и началото на X в. част от русите (или елитът сред тях) се насочват към южните речни пътища и постепенно установяват влияние над Киeв и околностите. През 882 г. Олег според летописите завладява Киев и обединява северния (Новгородски) и южния център, създавайки основите на това, което историците наричат Киевска Рус. От тази държава постепенно произлизат съвременните източнославянски народи — руси/руснаци (руснаци → руснаци/руси), украинци и беларуси — както и топонимите, свързани с името "Рус/Русь".
Заключение
Понятието "русите" обхваща сложна историческа реалност: група със скандинавски и местни корени, чието политическо и икономическо влияние в ранното средновековие спомага за формирането на държавни структури и културни трансформации в Източна Европа. Тяхната интеграция със славянското население полага основата на Киевска Рус и имената на бъдещите източнославянски държави.
