Приемна грижа: дефиниция, видове и права на приемни родители и деца

Приемна грижа: изчерпателен наръчник за дефиниция, видове и права на приемни родители и деца — правна информация, помощ и практични насоки за безопасна грижа.

Приемната грижа означава, че дете живее и се отглежда в семейство, което не е неговото собствено. Често това става, когато биологичните му родители временно или дългосрочно не могат да се грижат за него — поради тежка болест, зависимост (например алкохолизъм или наркомания), задържане в затвора, насилие в дома (насилие в собствения си дом) или други рискови обстоятелства. Целта е детето да бъде пазено, да получи закрила и да има възможност за по-нормално развитие в семейна среда.

Правен статус и организация

Когато едно дете е настанено в приемно семейство, обикновено се сключва правно споразумение или съдебно решение. Лицето, което полага грижи вместо биологичните родители, се нарича приемен родител. Често детето става подопечно на съда, което дава права и задължения на приемния родител да взема решения за ежедневни грижи и образование. Приемните родители действат in loco parentis — „на мястото на родителя“ — но това не винаги означава, че губят всички права на биологичните родители; законовият статут и обхватът на правомощията зависят от конкретното съдебно решение и националното законодателство.

Видове приемна грижа

• Краткосрочна/кризисна приемна грижа: за спешни или временни ситуации докато се намери дългосрочно решение.
• Временна приемна грижа: назначавана за определен период, докато семейната ситуация на детето бъде оценена или докато биологичното семейство се стабилизира.
• Дългосрочна приемна грижа: когато не е възможно ранно връщане при биологичното семейство; може да продължи до навършване на пълнолетие.
• Приемни семейства според роднинска връзка (kinship care): дете се настанява при близки или роднини — това понякога улеснява поддържането на връзки с биологичното семейство.
• Терапевтична/специализирана приемна грижа: за деца с поведенчески, емоционални или здравословни нужди, изискващи специална подготовка на приемните родители.

Правни и финансови аспекти

В много държави приемните родители получават финансова подкрепа от държавата (надбавки, обезщетения за издръжка, покритие на здравни разходи и образование). Размерът и условията варират. Приемните родители могат да имат достъп до специализирани услуги — психологическа подкрепа, обучение, консултации и мрежи за взаимопомощ.

Процес за кандидатстване и изисквания

• Преминаване на обучение и подготовка за ролята на приемен родител.
• Проверки за пригодност: социални проучвания, проверки за съдебно минало, медицински прегледи и оценки на дома.
• Подписване на споразумение с компетентните органи и участие в редовни оценки на ситуацията на детето.

Права и задължения на приемните родители

• Задължения: да осигуряват безопасност, здраве, образование и емоционална подкрепа; да докладват за риск и да сътрудничат със социалните служби и съда.
• Права: да вземат ежедневни решения за грижите на детето, да получават финансова помощ и достъп до подкрепящи услуги; в някои случаи — да участват в съдебни процедури, свързани с бъдещето на детето.
• Приемните родители нямат автоматично всички права на биологичните родители (например пълно право за окончателно осиновяване), освен ако бъде предприета отделна процедура за това.

Права на децата в приемна грижа

• Право на безопасност и грижи, подходящи за възрастта и здравословното им състояние.
• Право на образование и здравни услуги.
• Право да поддържат контакти с биологичното семейство, когато това е в техен интерес (посещения, телефонни разговори и др.).
• Право да бъдат информирани и да участват според възрастта в решения, които ги засягат.
• Право на поверителност и достъп до механизми за оплакване при нарушения или злоупотреба.

Разлика между приемна грижа, осиновяване и неформални практики

Осиновяването е различно от приемната грижа: при осиновяване детето се приема в ново семейство чрез официален правен акт и се създава постоянна родова и правна връзка с новите родители. Приемната грижа обикновено е алтернативна, защитна мярка с цел временна или дългосрочна подкрепа, без автоматично да променя юридическия статус на детето като дете на биологичните му родители.

Приемна грижа не е същото като неформалното настаняване, което в някои общества представлява практики, при които децата се отглеждат в други семейства без официални правни актове. Такова настаняване често е социален, а не правен въпрос и се основава на традиции или договорености между семейства и общности. Неформалното настаняване може да бъде полезно, но носи по-малко гаранции за защита, финансиране и достъп до социални услуги в сравнение с официалната приемна грижа.

План за бъдещето и реинтеграция

В рамките на приемната грижа често се разработват планове за сигурност и „permanency planning“ — цели за възможно най-дългосрочното и стабилно решение за детето: връщане в биологичното семейство, осиновяване, постоянна приемна грижа или друг вид дългосрочна поддръжка. Социалните служби, съда и приемните родители работят съвместно за постигане на най-добрия интерес на детето.

Разбира се, конкретните правила, процедури и помощи варират значително между държавите — законодателството, практиките и ресурсите определят как точно се прилага приемната грижа на местно ниво.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява приемната грижа?

В: Какво трябва да направите, за да се уверите, че приемното дете се чувства добре прието в новия си дом?

В: Защо децата могат да бъдат настанени в приемни семейства?

Въпрос: Кой се грижи за приемното дете вместо собствените му родители?

Търсене по буква