Обреди на преминаване

Обредите на прехода са ритуали, изпълнявани от хората, индивидуално или колективно като социална група, които символично потвърждават напускането на един етап от живота и навлизането в друг.

Всички хора във всяко общество и култура преживяват ритуали на прехода, но те често се случват по различен начин, по различни причини и в специално време в зависимост от това от кое общество или култура произхожда човекът. Обредите на прехода отбелязват и защитават човека или хората, които се променят. Те предават споделени идеи за социално очаквано поведение и отговорност и означават трансформацията от един социален статус (напр. навършване на пълнолетие), място (напр. преминаване на държавна граница), състояние (напр. възстановяване от болест), време (напр. празнуване на новата година) към следващия.

Арнолд ван Генеп

Френският социолог Арнолд ван Генеп (23 април 1873 г. - 7 май 1957 г.) дефинира понятието "обреди на прехода" в книгата си "Обредите на прехода" (Les rites de passage), публикувана за първи път през 1909 г. Ван Генеп проучва етнографски доклади от различни части на света, в които се описват обредите на прехода. Той стига до заключението, че те са универсално структурирани, дори и самите обреди на преминаване да се различават значително по своя характер в различните общества и култури.

Универсалната структура на обредите на преминаване

Обредите на прехода се разделят на три фази.

Разделяне (предсмъртни обреди): В тази фаза човек или група от хора, които изпълняват ритуала на прехода, се отделят от своето общество и напускат съществуващия си статус, като се подготвят да преминат към следващия.
Преход (Лиминални ритуали): Фазата на даден обред на преход, която е между напускането на предишния статут от даден човек или група хора и влизането в новия. Тази фаза често е опасна и изпълнена с несигурност.
Инкорпориране (постлиминални обреди): Лице или група от хора, които завършват ритуала на преминаване, приемат новия си статут и отговорности и се връщат в обществото.