Осуи (ок. 611-15 февруари 670 г.), известен също като Осуи или на староанглийски: Ōswīg, става крал на Берниция след смъртта на брат си Освалд. По-късно той става крал на Нортумбрия. Когато Осви побеждава и убива Пенда от Мерсия в битката при Уинваед, той става седмият бретуалд над южноанглийските крале. Той завзема трона на Мерсия и назначава зет си Пеада (син на Пенда) за клиентски крал. Освиу е един от онези редки крале на Нортумбрия, които умират от естествена смърт, а не в битка.
Произход и възкачване
Осуи произхожда от кралската династия на Берниция; той е син на крал Æthelfrith и част от семейството, което доминира в северната част на Англосаксонските царства. След смъртта на брат му Освалд (убит в битка през 642 г.) Осуи установява властта си в Берниция. В продължение на управлението си той трябва да се справя с вътрешни противоречия — особено разделението между Берниция и Дейра — и с конкуренцията от други англосаксонски владетели.
Военни действия и външна политика
Най-известният военен му успех е победата над Пенда в битката при Уинваед (ок. 655 г.). Тази битка значително разчупва мощта на Мерсия и дава на Осуиу статут на върховен владетел (бретуалд) над много южни крале за кратък период. След победата той успява временно да наложи клиентска власт над Мерсия, като поставя за неин владетел Пеада — син на Пенда и своя зет.
Религиозна политика и Уитбийският събор
Осуи има ключова роля за утвърждаване на християнството в Северна Англия. Той подкрепя църковни общности и манастири и поддържа връзки както с келтските мисии, така и с римската църква. Най-известното религиозно решение по време на неговото управление е съборът в Уитби (Streaneshalch) през 664 г., на който Осуиу взема страна за римската практика на изчисляване на Великден и редица другите римски обичаи. Този избор има дълготраен ефект върху църковния живот в Англия и укрепва връзките между нортумбрийската църква и папството.
Подкрепа за манастири и духовници
Освен политическите си и военни дела, Осуи е известен с покровителството си към манастирите и с подкрепата за видни духовни личности на своето време. Той се свързва с имена като Хилда от Уитби (която е негова роднина и важна абатиса на Уитби) и дава покровителство на епископи и монашески общности, които играят важна роля в християнизацията и образованието.
Краят на управлението и наследство
Осуи умира на 15 февруари 670 г. — рядък случай за крал на Нортумбрия, починал от естествена смърт, а не в битка. След смъртта му престолът наследява синът му Екгфрит. Наследството на Осуи включва укрепена кралска власт в северните кралства, временно влияние върху Мерсия и трайно културно-религиозно влияние чрез подкрепата за римската църковна практика и манастирската мрежа.
Оценка
Историците помнят Осуи като умел владетел, който съчетава военни успехи с дипломатически и религиозни решения. Неговият избор по въпросите на църковната практика и ролята му в битката при Уинваед оказват съществено влияние върху развитието на ранноанглийската история и на християнската традиция в Англия.