Ореховите кокошки са Sitta - род дребни врабчови птици от семейство Sittidae. Живеят в Северното полукълбо.
Това наименование често се използва за видовете от рода Sitta, които на български обикновено се наричат кеклици (или орехови кокошки). Родът включва около 25–30 вида, разпространени в Европа, Азия и Северна Америка, като някои видове са характерни за планински и борoви гори, а други за широколистни и смесени гори или храсталаци.
Външен вид и поведение
Те имат големи глави, къси опашки и мощни нокти и крака. Много кеклици имат здрав и заострен клюн, приспособен за изваждане на насекоми от пукнатини в кората. Територията си оповестяват със силни, прости песни и характерни повиквания. Повечето видове имат сива или синкава горна част на тялото и често контрастна тъмна ивица през очите; по-ниската част е по-светла, жълто-кафява или ръждивокафява. Повечето са дребни — около 10–18 см дължина — и показват малък полови диморфизъм.
Кеклиците са изключително сръчни — могат да се катерят по стволовете нагоре и надолу, дори да слизат главата надолу, търсейки насекоми в кората. Много видове са седящи (немигриращи) и защитават постоянни участъци гори.
Хабитат и хранене
Живеят в гори, често борови иглолистни, на по-високи места (планински гори). Както обикновено на такива места, храната им е от насекоми, ядки и семена. Освен в иглолистни гори, някои видове обитават широколистни и смесени гори, паркове и градини.
При хранене те инспектират кората, цепнатините и клоните, вадят насекоми и ларви, разчупват семки и орехчета, понякога заяждат на място. Някои видове използват трикове — закрепят семена в цепнатини и удрят с клюн, за да ги отворят. Кеклиците са и събирачи — складират храна за по-неблагоприятни периоди (виж по-долу).
Гнездене, конкуренция и защита
Кеклиците използват дупки в дърветата за гнезда. Това означава, че те се конкурират с катериците и кълвачите за тези дупки. Конкуренцията може да бъде остра — някои големи видове катерици и кълвачи (например големият пъстър кълвач) понякога заемат или разрушават гнездовите дупки, а в редки случаи може да има и смъртни случаи при конфликти за място.
Совите и ястребите също могат да ловуват тези малки птици, като това е естествен елемент от техния живот. За да защитят гнездата си, кеклиците правят входовете по-малки, като запълват краищата им с кал или дървесна смола — типично поведение при някои видове, което затруднява по-големите конкуренти.
Обикновено гнездовият цикъл включва 5–9 яйца, които се инкубират основно от самката, а след излюпването и двамата родители хранят малките. Някои видове използват и изкуствени кутии за гнездене, когато природните дупки са недостъпни.
Складиране на храна и памет
Всички кеклици складират храна, особено семена. Те крият семената в пукнатини на дърветата, в земята, под малки камъни или зад люспи от кора. Тези запаси се помнят до 30 дни и при някои видове могат да бъдат възстановявани и след по-дълъг период; способността им за пространствена памет е добре развита и им помага да намират скритата храна през зимата.
Заплахи и опазване
Хищничеството е естествен риск, но основната заплаха за много видове кеклици е загубата и фрагментацията на горите — изсичане на стари дървета, унищожаване на дупки за гнездене и промяна на структурата на гората. Някои видове се адаптират добре към обработвани гори и паркове, докато други, свързани със стари иглолистни гори, са уязвими.
За опазване важат мерки като запазване на стари дървета и мъртва дървесина, поставяне и поддържане на кутии за птици и ограничаване на изсичането в ключови местообитания. Някои видове са включени в национални и международни програми за наблюдение и опазване.
Бележка: Поведението и екологията на отделните видове от рода Sitta могат да се различават — има видове, специализирани за иглолистни гори, и такива, които предпочитат широколистни гори или планински склонове. За по-подробна информация за конкретни видове, разгледайте литературата и регионалните справки.