Нялата (Nyala angasii или Tragelaphus angasii), наричана още иняла, е антилопа, която обитава югоизточна Южна Африка и съседни части на континента. Видът се отличава с изразен полов диморфизъм: самците са значително по-едри и по-тъмни, с разклонени спираловидни рога, докато самките са по-дребни и имат рязко по-бледо оцветяване.
Описание
Възрастните мъжки няли достигат височина до раменете и са с по-тежка мускулатура и характерна тъмнокафява или сиво-кафява козина с бели вертикални ивици по тялото. Рогата при мъжките са спираловидни и служат при борбите за надмощие. Женските са по-ярки и по-леки, без рога, което прави вида лесно разпознаваем по полов признак.
Хранене и дневна активност
Нялата е тревопасно животно, като хранителният й режим включва предимно листа, плодове и треви. Обикновено е активна рано сутрин и късно следобед, когато търси храна на места близо до водоизточници. В по-сухите периоди нялите използват по-гъсти храсталаци и крайречни сенки за да се прикрият и да намерят подходяща растителност.
Поведение и социална структура
Видът не е строго териториален; срещат се малки семейни групи от до около 10 индивида — обикновено самки с младите им. Възрастните мъжки често водят самотен начин на живот или за кратко време присъстват в женските групи, особено през размножителния период. Младите остават с майките си докато не достигнат полова зрелост.
Размножаване
Пиковете на чифтосване са през пролетта и есента, въпреки че ражданията могат да се случват през цялата година. Бременността продължава около 7–8 месеца и обикновено се ражда едно теленце, което майката крие в храсталака първите седмици, докато не е достатъчно голямо и здраво за придружаваща група.
Местообитание и разпространение
Нялата предпочита участъци с гъста растителност и близък достъп до вода — например крайречни гори, гъсти и влажни саванни и храсталаци. Извън естествените си ареали нялата е разпространена в няколко държави: Малави, Мозамбик, Южна Африка, Свазиленд и Зимбабве. Видът е въведен в Ботсвана и Намибия и е бил реинтродуциран в Свазиленд, където за кратко беше изчезнали през 50-те години на XX век.
Хищници и заплахи
Основните хищници на нялата включват лъвът, леопардът и ловното куче. За малките опасност представляват и павианите и различни грабливи птици, които могат да нападат теленцата. Основните заплахи за вида идват от бракониерството и загубата на местообитания в резултат на заселването на хора. Освен това мъжките екземпляри са цел на ловни животни в Африка, което оказва допълнителен натиск върху популациите в някои райони.
Опазване
Според Международния съюз за защита на природата (IUCN) нялата е в категорията „най-малко загрижени“ — популациите за момента са относително стабилни благодарение на защитени територии и управляем лов в някои страни. Въпреки това устойчивото управление на местообитанията, ограничаването на бракониерството и проследяването на популациите остават важни за дългосрочното оцеляване на вида.