Odontochelys е най-старата известна открита костенурка. Тя е описана за първи път през 2008 г. въз основа на три добре запазени екземпляра, датирани на около 220 милиона години и открити в скали от горния триас в Гуейджоу, Китай. Откритието привлече широко внимание, защото предлага важни данни за ранните етапи от еволюцията на костенурките.
Анатомични отличителни белези
Като примитивна костенурка, Odontochelys се различава от съвременните костенурки по няколко ключови признака. Докато повечето съвременни костенурки имат рогов клюн и не притежават зъби, вкаменелостите на Odontochelys показват наличието на зъби в горната и долната челюст — черта, характерна за по-стари влечуги.
Най-забележителната черта е свързана с черупката: Odontochelys има добре развита само долна част на черупката (пластрон), но липсва солиден горен панцир (карапакс), какъвто виждаме при повечето по-късни костенурки. Вместо твърд карапакс, при този род се наблюдават силно разширени ребра — подобни на тези при съвременните костенурки — които обаче още не са образували напълно вкостенели плочи на карапакса.
Други отличителни белези включват относително издължен напред от очите череп, по-дълга опашка в сравнение с повечето други костенурки и непристъпили (несраснали) напречни израстъци на опашните прешлени, които при по-късните костенурки често са слети.
Еволюционно значение и научен дебат
Комбинацията от морфологични характеристики прави Odontochelys сред най-примитивните известни костенурки и го представя като потенциална преходна вкаменелост в еволюцията на черупката — идея, която подкрепя хипотезата, че пластронът (долната обвивка) се е развил преди карапакса (горната обвивка).
Все пак не всички учени приемат тази реконструкция безрезервно. Някои предлагат алтернативни обяснения, например, че формата на черупката при Odontochelys може да представлява вторична промяна — потомък на предходни сухоземни костенурки, при които горният панцир е редуциран или загубен поради адаптации към специфичен начин на живот. Аналогични вторични модификации могат да се видят при съвременните кожестите костенурки (род Dermochelys), които имат нетрадиционна структура на карапакса.
Допълнителни доказателства от ембриологията и морфологията на ребрата при други видове подкрепят идеята, че разширяването и вкаменяването на ребрата са важна стъпка в появата на костенурчия панцир. Откриването на такъв „промеждeн“ стадий вкаменелост като Odontochelys предоставя възможност да се провери тези хипотези, но окончателните изводи остават предмет на научни изследвания и дебати.
Екология и начин на живот
Фосилните екземпляри на Odontochelys са намерени в морски седименти, съдържащи конодонти и амонити, което подсказва, че тези животни са живели в морска среда. Вероятно те са обитавали плитки крайбрежни води и е възможно да са били добри плувци, използвайки разширените ребра за странично балансиране и плуване. Размерите ѝ са умерени — останките сочат, че животното е било относително компактно (приблизително малък до среден размер за костенурка).
Име и класификация
Пълното научно наименование Odontochelys semitestacea буквално означава „зъбчата костенурка с половин черупка“ — описание, което отразява наличието на зъби и само частично развита обвивка. Откритието има голямо значение за разбирането на произхода и ранната еволюция на уникалната анатомия на костенурките, но все още изисква допълнителни находки и изследвания, за да се изяснят окончателно еволюционните пътища и екологичните адаптации на тези ранни форми.
