Съдебен процес за министерства
Процесът на министрите (или официално "Съединените американски щати срещу Ернст фон Вайцзекер и др.") е единадесетият от дванадесетте процеса за военни престъпления, които властите на САЩ провеждат в окупационната си зона в Германия в Нюрнберг след края на Втората световна война.
Поради разногласия между съюзниците Международният военен трибунал (МВТ) провежда само един процес. Другите процеси бяха проведени от Съюзниците в техните собствени окупационни зони. Американците провеждат дванадесет съдебни процеса в същите зали на Двореца на правосъдието, в които се провежда и МВТ. Тези дванадесет процеса са известни като "Последващи Нюрнбергски процеси" или, по-официално, като "Процеси срещу военнопрестъпници пред Нюрнбергските военни трибунали" (НМТ).
Делото е известно и като "Процесът на Вилхелмщрасе", тъй като германското Министерство на външните работи се намира на улица "Вилхелмщрасе" в Берлин. Обвиняемите по това дело са служители на различни министерства на Райха, срещу които са повдигнати различни обвинения за работата им в нацистка Германия и за отговорността за многобройните зверства, извършени както в Германия, така и в окупираните страни по време на войната.
Съдиите по това дело, разгледано от Военен трибунал IV, бяха Уилям К. Кристиансън (председателстващ съдия) от Минесота, Робърт Ф. Магуайър от Орегон и Леон У. Пауърс от Айова. Ръководител на обвинението беше Телфорд Тейлър; главен прокурор беше Робърт Кемпнер. Обвинителният акт е внесен на 15 ноември 1947 г.; изслушванията продължават от 6 януари 1948 г. до 18 ноември същата година, а след това на съдиите са необходими цели пет месеца, за да съставят решението си от 833 страници, което представят на 11 април 1949 г. Присъдите са произнесени на 13 април 1949 г. От всички дванадесет съдебни процеса този е най-продължителният и завършил последен. От 21-те обвиняеми, които бяха изправени пред съда, двама бяха оправдани, а останалите бяха признати за виновни по поне един пункт от обвинителния акт и получиха присъди от три години затвор, включително изтърпяното време, до 25 години лишаване от свобода.
Телфорд Тейлър на последвалите съдебни процеси
Ответници
| Име | Снимка | Функция | Изречение |
| Ернст фон Вайцзекер |
| Постоянен държавен секретар в Auswärtiges Amt (Министерството на външните работи) при Рибентроп до 1943 г., след това посланик в Светия престол; SS-Brigadeführer. | 7 години лишаване от свобода; намалено на 5 години на 12 декември 1949 г., освободен през октомври 1950 г. |
| Gustav Adolf Steengracht von Moyland |
| Наследник на фон Вайцзекер като държавен секретар в Министерството на външните работи (до 1945 г.) | 7 години лишаване от свобода; намалено на 5 години на 12 декември 1949 г., освободен 1950 г. |
| Вилхелм Кеплер |
| Държавен секретар; съветник на Хитлер по въпросите на икономиката | 10 години лишаване от свобода; освободен 1951 г. |
| Ернст Вилхелм Боле |
| НС-Гаулайтер, държавен секретар в Министерството на външните работи; ръководител на Auslandorganisation (външната организация) на НСДАП. | 5 години лишаване от свобода |
| Ернст Вьорман | Секретар в Министерството на външните работи; ръководител на политическия отдел. | 7 години лишаване от свобода; намалено на 5 години на 12 декември 1949 г.; освободен 1951 г. | |
| Карл Ритер | Връзка между Министерството на външните работи и Върховното командване на германските въоръжени сили. | 4 години лишаване от свобода, вкл. вече изтърпяно време; освободен след постановяване на присъдата. | |
| Ото фон Ердмансдорф | Секретар в Министерството на външните работи; заместник на Вьорман. | оправдан | |
| Edmund Veesenmayer |
| Пълномощен представител в Унгария | 20 години лишаване от свобода; намалено на 10 години през 1951 г. и освободено същата година. |
| Ханс Хайнрих Ламерс |
| Ръководител на Райхсканцеларията | 20 години лишаване от свобода; намалено на 10 години през януари 1951 г. и освободено на 16 декември 1951 г. |
| Вилхелм Щукарт | Държавен секретар в Министерството на вътрешните работи | Вече излежано наказание (3 години и 10 месеца)1 | |
| Ричард Валтер Даре |
| Министър на земеделието и храните | 7 години лишаване от свобода; освободен 1950 г. |
| Ото Майснер |
| Ръководител на президентската канцелария | оправдан |
| Ото Дитрих |
| райхспрессекретар на НСДАП и държавен секретар в Пропагандаминистерството | 7 години лишаване от свобода, вкл. вече изтърпяно наказание; освободен през 1950 г. |
| Готлоб Бергер |
| Ръководител на SS-Hauptamt, SS-Obergruppenführer | 25 години лишаване от свобода; намалено на 10 години през 1951 г.; освободен същата година. |
| Валтер Шеленберг |
| Втори командир на Гестапо, ръководител на СД и Абвера и наследник на Вилхелм Канарис като ръководител на Комбинираните тайни служби; СС-бригадефюрер. | 6 години лишаване от свобода, вкл. вече изтърпяно време |
| Лутц Граф Шверин фон Кросигк (Lutz Graf Schwerin von Krosigk) |
| Министър на финансите | 10 години лишаване от свобода; освободен през 1951 г. |
| Емил Йохан Пул | Вицепрезидент на Райхсбанк | 5 години лишаване от свобода, вкл. вече изтърпяно време | |
| Карл Раше |
| Директор на Dresdner Bank | 7 години лишаване от свобода, вкл. вече изтърпяно време |
| Паул Кьорнер | Държавен секретар, заместник на Гьоринг. | 15 години лишаване от свобода; намалено на 10 години през 1951 г.; освободен същата година. | |
| Пол Плейгър | Ръководител на Hermann-Göring-Werke (конфискувани стоманодобивни заводи, в които са използвани роби) | 15 години лишаване от свобода; намалено на 10 години през 1951 г.; освободен същата година. | |
| Ханс Керъл |
| Секретар в Министерството на въоръжението; ръководител на службата за планиране | 15 години лишаване от свобода; освободен през 1951 г. |
^1 През 1950 г. Щукарт отново е изправен пред съд за денацификация и е осъден като Mitläufer (последовател) на глоба в размер на 50 000 германски марки.
Херберт Ернст Баке, бившият министър на земеделието, който също е трябвало да бъде съден, се самоубива на 6 април 1947 г., докато е в ареста в очакване на процеса.
Въпроси и отговори
В: Как се казваше съдебният процес?
О: Процесът на министерствата, или официално Съединените американски щати срещу Ернст фон Вайцзекер и др.
В: Кои бяха съдиите по това дело?
О: Съдиите по това дело бяха Уилям К. Кристиансън (председателстващ съдия) от Минесота, Робърт Ф. Магуайър от Орегон и Леон У. Пауърс от Айова.
В: Кой беше главният адвокат на обвинението?
О: Главен адвокат на обвинението беше Телфорд Тейлър; главен прокурор беше Робърт Кемпнер.
В: Кога започнаха и приключиха изслушванията?
О: Изслушванията започнаха на 6 януари 1948 г. и приключиха на 18 ноември 1948 г.
В: Колко време отне съставянето на решението?
О: Съставянето на решението от 833 страници, което беше представено на 11 април 1949 г., отне пет месеца.
В: Кога бяха произнесени присъдите?
О: Присъдите бяха произнесени на 13 април 1949 г.
В: Колко обвиняеми бяха изправени пред съда и какво се случи с тях?
О: Бяха повдигнати обвинения на 21 подсъдими; двама от тях бяха оправдани, а останалите, признати за виновни поне по един пункт, получиха присъди от три години лишаване от свобода, включително изтърпяното време, до 25 години лишаване от свобода
