Манго — произход, сортове, сезон и кулинарна употреба

Мангото е вид плод, който расте на вечнозелено дърво. Манговото дърво произхожда от Южна Азия — райони, които днес обхващат части от Индия, Мианмар и Бангладеш — и от хилядолетия е отглеждано и селекционирано там. По-късно то се разпространява из тропиците и става един от най-разпространените и обичани тропически плодове по целия свят. В различните региони сезонът на узряване варира; в Южна Азия основният период е пролет–лято, в някои тропически държави плододаването може да настъпи поотделно през годината.

Произход и разпространение

Мангото е култивирано в Южна Азия от хиляди години и е част от кулинарната и културната традиция на региона. По време на ерата на морските изследвания и търговия, португалските и други европейски търговци пренасят дръвчетата в Африка, Бразилия, Карибите и Югоизточна Азия, където растението успешно се адаптира. Днес големи производители са Индия (най-големият производител по количество), Пакистан, Китай, Индонезия, Филипините, Мексико, Бразилия и много африкански държави.

Основни сортове

В Индия и Пакистан има стотици местни сортове, а някои от най-популярните и комерсиално разпространени са:

Alphonso (Hapus) — сладко, ароматно, с кремава текстура; смята се за един от най-качествените сортове.
Langra — сочен и сладко-кисел, популярен в Северна Индия.
Dusseh / Dasheri — мек, сладък и ароматен.
Chausa — много ароматен, узрява рано през сезона.
Safadi / Safeda — светъл и сладък сорт, разпространен в Западна Индия и Пакистан.
Tommy Atkins, Kent, Haden, Keitt — международни търговски сортове, широко отглеждани в Латинска Америка и Африка.
Ataulfo (Honey) — малко, сладко манго с кремава текстура, разпространено в Мексико.

Сезон

Сезонът на мангото зависи от географската ширина и климата на района:

В Южна Азия основният период е от пролетта до началото на лятото (около март–юли), като пикът често е през май–юни.
В страните на Латинска Америка и Африка сезоните могат да са от края на пролетта до есента; в някои тропически райони има и вторични реколти.
При внос в умерения пояс пресните манга обикновено се предлагат през късната пролет и лятото, когато северното полукълбо е в сезон.

Как да изберете и да съхранявате манго

За зрял плод: леко натискане — зрелото манго е меко като праскова или авокадо; аромат около дръжката е добър индикатор за зрялост.
За по-узряване вкъщи: оставете плода при стайна температура; за ускоряване можете да го сложите в хартиена торба заедно с ябълка или банан (етиленът ускорява узряването).
Съхранение: узрели манга се държат в хладилник до няколко дни; за по-дълго — нарязани парчета могат да се замразят.
Обелване и нарязване: използвайте остър нож; бъдете внимателни с плоския, голям костил — минава се по дължина от двете страни, след което месото се нарязва и отделя от кората или костилката.

Кулинарна употреба

Мангото е много универсален плод и се използва както в сладки, така и в солени ястия:

Пресни — нарязано за директна консумация или добавка към плодови салати.
Смути, фреш, сок и коктейли — заради силния си аромат и сладост.
Десерти — сладкиши, сладолед, кремове, мусове и компоти.
Сосове и салса — манго с чили, лук и кориандър е популярна гарнитура за риба и месо.
Чътни и маринати — в Южна Азия чътни от манго (сладко-кисел) е традиционно допълнение към ястия.
Консервиране и сушене — парчета могат да се консервират в сироп или да се сушат за по-дълго съхранение.

Хранителна стойност и здравни ползи

Манго е богато на витамини и минерали: източник на витамин C, витамин A (провитамин A — бета-каротин), диетични фибри и антиоксиданти. Консумацията на манго може да подпомогне имунната система, зрението и храносмилането. Хора с алергия към латекс или чувствителност към урушиолови съединения (върху кората и в сока на някои сортове) трябва да бъдат внимателни — контакт с кората може да предизвика кожни дразнения при чувствителни хора.

Култивация и вредители

Манговите дървета предпочитат тропичен и субтропичен климат, защитени от продължителни студове и силни мразове. За успех в отглеждането са нужни добро слънцегреене, добре дренирана почва и подходящи грижи при напояване и торене. Често срещани проблеми са манговата плодова мушица, гъбни болести и щитоносни вредители; за борба с тях се прилагат интегрирани методи — санитарни мерки, биологичен контрол и при нужда — селективни средства.

Културно значение и търговия

Мангото има силна символика в много култури на Южна Азия — свързано е със сватби, религиозни ритуали и изкуство. Както Пакистан, така и Индия са сред основните пазари за производство и износ на манго и считат плода за важна част от националната си култура; и в двете държави мангото има статут на символичен плод в народните традиции.

Това манго се среща и в южната част на Нигерия, в щата Аква Ибом. Местните жители (народът ибибио) описват определени сортове като висококачествени и ги класифицират по вкусови и визуални белези.

Дървета манго

Дървото е известно най-вече с плодовете си, а не с дървесината си. Въпреки това манговите дървета могат да бъдат превърнати в дървен материал, след като завършат плододаването си. Дървесината е податлива на увреждане от гъбички и насекоми. Дървесината се използва за музикални инструменти, като например клавесини, шперплат и евтини мебели. Известно е също, че дървесината произвежда фенолни вещества, които могат да причинят дерматит. Това е държавното дърво на щата Джунагад.

Дърво манго