Акантоцефали — трънглави паразити (червеи с бодлива глава)

Акантоцефали — трънглави паразити: открийте строежа, жизнения цикъл, гостоприемниците и еволюцията на бодливите червеи, тясно свързани с ротиферите.

Акантоцефалите (от гръцки akanthos - трън + kephale - глава) са група паразитни червеи. Те могат да бъдат наричани акантоцефали, червеи с трънливи глави или червеи с бодливи глави. Имат изпъкнал хобот, въоръжен с шипове, който използват, за да пробият и задържат чревната стена на гостоприемника. Акантоцефалите нямат черва и усвояват хранителните вещества директно от червата на гостоприемника.

Акантоцефалите имат сложен жизнен цикъл с различни гостоприемници, включително безгръбначни животни, риби, земноводни, птици и бозайници. Младите екземпляри паразитират върху ракообразни и насекоми. Възрастните живеят в храносмилателния тракт на гръбначни животни, особено на риби. Описани са около 1150 вида.

Смята се, че Acanthocephala са отделен филум. Неотдавнашен анализ на генома показа, че те са тясно свързани с ротиферите. Тъй като всички паразити произлизат от свободно живеещи форми, акантоцефалите са модифицирани ротифери. Това е пример за молекулярна филогенетика. Своевременно гръбначните червеи вероятно ще бъдат поставени в таксономичен ранг, по-нисък от филум, например подфилум или клас.

Морфология и анатомия

Акантоцефалите имат характерна тръгната телесна структура, която обикновено се разделя на три основни части: въртящ се, евертибилен хобот (proboscis), врат (neck) и по-обширен туловищен дял (trunk). Хоботът е снабден с куки или шипове, които слугуват за прикрепяне към стената на червото на гостоприемника. Тялото им е покрито с многослойна, синцитиална (безклетъчна) кутикула, позволяваща абсорбция и разпределение на хранителни вещества чрез т.нар. лакунарна система.

Акантоцефалите нямат храносмилателна система (без устна или чревна кухина) и усвояват хранителни вещества директно през телесната си повърхност. Повечето видове имат ясно разграничени полове (с разлика в размера и формата), като женските обикновено са по-едри и произвеждат голям брой яйца.

Жизнен цикъл

Жизненият цикъл включва поне един междинен гостоприемник (обикновено безгръбначно — ракообразно или насекомо) и един дефинитивен гостоприемник (гръбначно животно). Типични стадии са:

• Яйца, които се отделят с изпражненията на окончателния гостоприемник.
• След поглъщане от междинен гостоприемник яйцата се развиват в L1 (acanthor), после в L2 (acanthella) и накрая в инвазивната форма cystacanth.
• Окончателният гостоприемник се заразява при поглъщане на инфицирания междинен гостоприемник или на т.нар. парентален гостоприемник, който с консумацията си предава cystacanth.

Някои видове предизвикват промени в поведението на междинните си гостоприемници — например увеличават риска да бъдат изядени от дефинитивни гостоприемници, което подпомага завършването на жизнения цикъл.

Влияние върху гостоприемника и патология

При тежки инвазии прикрепянето на хобота и механичното дразнене могат да предизвикат възпаление, улцерации и хеморагии в стената на червото. Хроничните инфекции могат да доведат до недохранване, анемия и общо влошение на състоянието на гостоприемника. В диви популации и във водни екосистеми масовите инфекции могат да окажат влияние върху здравето на риби, водни птици и бозайници, а в аквакултури — да намалят добива и търговската стойност.

Диагноза и лечение

Диагнозата се поставя чрез микроскопско изследване на изпражненията за характерни яйца или чрез намиране на възрастни екземпляри при ветеринарни прегледи или при некропсия. При хората и домашни животни, при които инвазията е рядка, лечението зависи от тежестта и клиничните признаци. В практиката може да се използват антипаразитни мерки и поддържаща терапия; при нужда възможно е и механично/ендоскопско отстраняване на отделни паразити. За конкретни терапевтични схеми е необходима консултация с ветеринарен лекар или лекар.

Таксономия и еволюция

Акантоцефалите традиционно са разглеждани като самостоятелен филум Acanthocephala. Съществува деление на групата на няколко класа (например Archiacanthocephala, Eoacanthocephala и Palaeacanthocephala), в зависимост от особеностите на анатомията и жизнения цикъл. Молекулярните и геномни изследвания, включително посочения в оригиналния текст анализ на генома, показват тясна връзка с ротиферите и подкрепят идеята, че акантоцефалите са вторично партизирани (модифицирани) ротифери — пример за значителни еволюционни трансформации, свързани с преминаване към паразитичен начин на живот.

Екологично и икономическо значение

Акантоцефалите играят роля в динамиката на хранителните вериги: чрез манипулация на междинните гостоприемници те влияят на предаването на енергия и на популационните взаимоотношения между видове. В икономически аспект те могат да се отразят негативно на рибарството и аквакултурите, особено при масови инфекции на риби, които са годни за консумация.

Профилактика

• Контрол на междинните гостоприемници и ограничаване на контактите между диви и култивирани видове.
• Правилно термично обработване и почистване на риба и ракообразни, за да се унищожат инвазивните форми.
• Подобряване на санитарните условия, за да се намали замърсяването на водни басейни с изпражнения на инфицирани животни.

Акантоцефалите остават интересна и важна група от паразити както за фундаменталната биология и еволюция на паразитизма, така и за приложни проблеми в здравето на животни и управлението на водни ресурси.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват акантоцефалите?

В: Защо понякога ги наричат червеи с бодлива глава или червеи с бодлива глава?

Въпрос: Как акантоцефалите усвояват хранителните вещества?

В: Какви гостоприемници имат акантоцефалите в своя жизнен цикъл?

В: Колко вида Acanthocephala са описани?

В: Какво показват последните анализи на генома на Acanthocephala?

В: Какъв е бъдещият таксономичен ранг, в който вероятно ще бъдат поставени шипобедрените червеи?

Търсене по буква