Акрокантозавърът е род динозаври тероподи, живели в Северна Америка през периода долна креда. Името му означава „гущер с висок гръбнак“ и се отнася до впечатляващите, издигнати гръбначни шипове по прешлените му, които приживе са образували ясно видима платформа или гърбица.

Описание

Акрокантозавърът е един от най-големите тероподи на своята епоха — дължината му е оценявана на около 11–12 м (приблизително 39 фута), а теглото — на около 6–7 тона. Черепът е дълъг и сравнително нисък, с назални и надочно-челюстни (лакрмални) ръбове; зъбите са остри, изрязващи, добре пригодени за рязане на плът.

Най-разпознаваемата му особеност са удължените неврални шипове на гръбначните прешлени, които образуват „платно“ или гърбица по средата на гърба. Тези шипове варират по височина и могат да имат няколко функции: възможно показване и визуална комуникация, терморегулация, място за прикрепване на големи мускули или за складиране на тлъстина — точната роля остава предмет на изследвания и дискусии.

Анатомични детайли

  • Черепът носи дълги, ниски ръбове по носните кости; тези ръбове продължават по страничната част на муцуната от ноздрата към окото и към слъзните кости — черта, характерна за алозавриди и сродни форми.
  • Предните крайници са сравнително мощни със три пръста и остри нокти, пригодени за задържане и разкъсване на плячка.
  • Опашката е дълга и вероятно е служила за балансиране при бягане и при маневриране на тялото.

Класификация и систематика

Класификацията на акрокантозавъра е била предмет на промени. Първоначално видът е бил свързван със спинозавър заради внушителните шипове по гърба, но по-късни анатомични анализи показаха, че той не е родствен на спинозавридите. Днес акрокантозавърът обикновено се поставя сред карнозаврите и много палеонтолози го смятат за член на групата на кархародонтозавър — големи всеядни/хищни алозавроиди, близки до родове като Carcharodontosaurus и Giganotosaurus.

Палеобиология и местообитание

Акрокантозавърът е бил върхов хищник в екосистемите на долната креда в своя район. Вероятните му жертви са включвали големи растителноядни динозаври, а също и по-дребни животни; той може да е ловувал активно и/или да е използвал скрит подход и рязък удар за залавяне на плячката. Черепът и зъбите подсказват, че хапещата сила е била значителна, макар точни оценки да варират.

Средата, в която е живял, е била нископланинна и речна — подобна на крайречни и наводнявани равнини (например формациите, където са открити скелети), което е предлагало богата фауна от потенциални плячки.

Открития и исторически данни

Типовият вид е Acrocanthosaurus atokensis, наименуван от У. Стовавал (E. H. Colbert/Stovall?) и колеги през XX в. (именуването и първите описания са част от историческия материал за находките в южните щати на САЩ). Фосили са откривани главно в южните и централни части на САЩ — най-известните находки са от формации с възраст долна креда (Aptian–Albian). Видът е известен от няколко скелета и части, включително сравнително добре запазени екземпляри, които позволяват реконструкция на външния вид и мускулатурата; реплики и експонати са показвани в музеи в Северна Америка.

Следи в Палукси

В района на река Палукси в щата Тексас са описани групи от големи тероподни следи, които някои учени свързват с акрокантозавър и с предполагаемите му жертви. Тази интерпретация е интересна и правдоподобна, но остава хипотеза — трасирането на конкретен вид по следи е трудно и има и други възможни обяснения за произхода на отпечатъците.

Значение

Акрокантозавърът е ключов таксон за разбиране на еволюцията на големите карнозаври в Северна Америка преди появата на големите тиранозавриди. Неговите големи размери, специални гръбначни структури и мястото му в екосистемата правят този род важен обект за сравнителни изследвания в палеонтологията.