Aegyptosaurus, чието латинско име означава "египетски гущер", е род завроподи — дългошиите, масивни тревопасни динозаври — които са живели в Африка преди около 95 милиона години, през горната креда. Подобно на повечето завроподи, Aegyptosaurus е имал дълга вратна част и сравнително малък череп, мощно тяло и дълга опашка на — вероятно използвана като противотежест и като оръжие. Краят на опашката е бил гъвкав и може да е образувал "камшикоподобна" структура, с която животното се е защитавало от хищници като Carcharodontosaurus и Spinosaurus.
Описание и размер
Египтозавърът е известен главно от фрагментарни вкаменелости — прешлени и части от крайници — и затова точните му размери и външен вид остават частично реконструирани въз основа на близки роднини. По оценка, това е бил средно голям титанови завропод, вероятно по-малък от най-едрите представители на групата; дължината му е често оценявана в порядъка на десетки метри (приблизително 10–15 м), но тези цифри са несигурни поради ограничените данни.
Класификация
Aegyptosaurus обикновено се смята за член на титановите (Titanosauria) — голяма група къснокредни завроподи, които са били широко разпространени по южните континенти. Близката връзка с южноамерикански родове, например с аржентинозавъра, и подобни морфологични черти подсказват, че тези групи са имали общ произход или обмен на фауна в рамките на древния суперконтинент Гондвана.
Открития и история
Египтозавърът е описан от немския палеонтолог Ернст Щромер (Ernst Stromer) през 1932 г. Типовият вид е Aegyptosaurus baharijensis, наречен на формацията Бахария, където са открити първите останки. Някои фрагменти, приписвани на този род, са намерени и в други части на пустинята — в Египет, Нигер и на различни находища в пустинята Сахара. Всички описани екземпляри, събрани от Щромер и пазени в музейните колекции в Мюнхен, за съжаление са унищожени при бомбардировките на съюзниците през 1944 г. по време на Втората световна война. Поради това оригиналните кости вече не са налични и много от съвременните оценки разчитат на чертежи, описания и малко фрагментарни материали, които са оцелели или са били събрани след това.
Палеоекология и начин на живот
Както всички завроподи, Египтозавърът е бил тревопасен — хранел се е с листна растителност и вероятно е достигал високи дървета с помощта на дългата си шия. Зъбите и челюстите при титановите обикновено са по-прости и предназначени за захващане и откъсване на растителност, а не за дъвчене. Формацията Бахария и другите къснокредни средовища в Северна Африка са били богати на реки, лагуни и крайбрежни низини, където са живели множество други динозаври и водни организми.
Значение и неясноти
Сходството на Aegyptosaurus с родове от Южна Америка, като аржентинозавъра, подсказва възможни биогеографски връзки между континентите през кредата — например през островни верижи или периодични коридори за разселване — но това остава предмет на научни дискусии. Поради загубата на голяма част от оригиналния материал и фрагментарния характер на находките, много аспекти за биологията и породното положение на Aegyptosaurus остават несигурни. Откриването на нови, по-пълни екземпляри би дало ключова информация за по-прецизни реконструкции и за по-добро разбиране на ролята му в екосистемата на горната креда.
Египтозавърът е интересен пример за това как фрагментарните и понякога изгубени вкаменелости могат да ограничат познанията ни, но и как сравнителното изследване с по-добре запазени роднини помага да се възстанови част от естествената история на тези впечатляващи животни.