Адазавър — къснокреден дромеозавър от Монголската Гоби със сърповиден нокът

Адазавър — дребен къснокреден дромеозавър от Монголската Гоби с характерен сърповиден нокът; откритите скелети разкриват живота му преди 74–65 млн. години.

Адазавърът е член на групата на дромаеозавърските динозаври от горната креда, познат като малък, бърз двукрак хищник. Често се посочва с латинското име Adasaurus mongoliensis. Възрастните екземпляри вероятно достигали около 2 м дължина (приблизително 6,2 фута) и са имали относително мускулест корпус за размерите си, но значително по-малки отколкото големите тераподи на същата епоха. Характерна черта е големият сърповиден нокът на втория пръст на всеки заден крак, който при дромеозавридите традиционно се свързва с улов и задържане на плячка.

Открити са два екземпляра от адазавър, и двата в пустинята Гоби в Южна Монголия. Първият е непълен скелет с частичен череп, включващ гръбначния стълб с изключение на задната част на опашката, трите кости на таза, раменния пояс и задните крайници. Вторият екземпляр представлява задната част на друг скелет, също с добре запазени задни крайници. И двата екземпляра се съхраняват в колекцията на Монголския геоложки институт в Улан Батор, Монголия.

Възрастта на пластовете, където са открити останките — както и на по-голямата част от къснокредните седименти в Монголия — не е установена със сигурност, но се приема, че те са от периода преди около 74–65 милиона години. В същите формации са намерени и други динозаври, като тарбозавър, ансеримимус и сауролофус, което дава представа за общата фауна и екосистемата, в която е живял адзавърът.

Анатомия и поведение. Макар материалът да е ограничен, строежът на скелета и характеристиките на крайниците сочат, че адзавърът е бил бърз и пъргав хищник, приспособен за двукрако бягане и лов на по-малки животни. По подобие на други дромеозавриди, най-вероятно е бил покрит с пера, които са служели както за терморегулация, така и за баланс при маневриране. Сърповидният нокът на втория пръст вероятно е участвал в улавянето и задържането на плячката; някои изследвания отбелязват, че при адзавъра този нокът е бил относително по-къс или по-малко екстремно извиван в сравнение с известни родствени видове, което предполага вариации в използването му.

Палеоекология и значение. Адазавърът е пример за разнообразието на малките месоядни динозаври в края на кредата в Централна Азия. Тъй като е открит в същите седименти като големи тераподи и разнообразни растителноядни форми, вероятно е заемал ниша на дребен до среден хищник — ловуващ малки гръбначни, дребни бозайници или влечуги, а също така евентуално и като опортюнистичен падалояч. Ограничените останки правят класифицирането и реконструкцията на живота му непълни, затова бъдещи находки и сравнителни анализи са необходими за по-точното му поставяне в еволюционната схема на дромеозавридите.

Научни изследвания и откривания. Поради скромния набор от екземпляри, адзавърът остава по-малко изследван в сравнение с по-пълно запазени сродни родове. Нови открития от същата област или ревизии на вече намерените кости могат да дадат допълнителна информация за външния му вид, поведение и филогенетични връзки. Междувременно адзавърът остава ценен пример за еволюционната експериментация сред дромеозавридите в края на мезозоя.

Въпроси и отговори

В: Какво е адазавър?

В: Какъв е бил размерът на адазавъра?

В: Какво е направило адазавъра месояден?

В: Каква особеност имал адазавърът на задните си крака?

В: Открити ли са вкаменелости на адазавър?

В: Какви други динозаври са открити в същата формация като адазавъра?

В: Къде се съхраняват двата екземпляра от адазавър в момента?

Търсене по буква