Тарбозавър — голям азиатски тиранозавър от края на креда (70–65 млн. г.)
Тарбозавър — могъщият азиатски тиранозавър от края на креда (70–65 млн. г.), върхов хищник на влажните равнини, разкрит чрез пълни черепи и скелети.
Тарбозавърът е бил голям месояден динозавър от Азия, по-специално Монголия и Китай. Той е бил тиранозавърски динозавър, който е процъфтявал преди 70–65 милиона години, в края на периода креда. Най-често разглежданият вид е Tarbosaurus bataar, описан в средата на XX век и дълго време предмет на дискусии относно родовата му принадлежност спрямо Tyrannosaurus.
Описание и размери
Тарбозавърът е един от големите тиранозавриди на Азия. Възрастните екземпляри достигат приблизително 10–12 метра дължина, с височина над бедрото около 3–4 метра; оценките за масата варират, но обикновено са в интервала 4–6 тона в зависимост от метода на пресмятане и конкретния екземпляр. Черепът е масивен и здраво съединен с гръбначния стълб, с мощни дъвкателни мускули и здрава зъбна редица, пригодена за разкъсване и смилане на плът и кости.
Анатомични особености
Черепът на тарбозавъра е по-тесен и по-призматичен в сравнение с този на северноамериканския Tyrannosaurus, което води до по-малка степен на припокриване на зрителните полета (по-малка бинокулярност), но същевременно предоставя здрава конструкция, устойчива на странични натоварвания. Както при другите тиранозавриди, предните крайници са къси и двупръсти. Опашката е дълга и служи за балансиране, а мускулната и костната структура подсказва способност за поддържане на голяма маса при движение.
Палеоекология и хранене
Тарбозавърът е живял във влажна заливната равнина, пресечена от речни корита. В тази среда той е бил хищник на върха на хранителната верига и вероятно е ловувал други големи динозаври като хадрозавъра Saurolophus или зауропода Nemegtosaurus. Режимът на хранене е доказан от строежа на черепа и зъбите — мощни хапещи движения и способност да чупи кости — както и от чести следи в находищата, съвместими с трофични взаимодействия между големи тероподи и растителноядни динозаври.
Сензорни и мозъчни характеристики
Останките, включително черепни ендокасти, позволяват реконструкция на структурата на мозъка. Тези проучвания показват развита обонятелна система (големи обонятелни крушки), което подсказва силно развито обоняние — важно при намиране на плячка или разложена плът. Изследвания на черепа и вътрешните структури дават данни за равновесие, движение и ориентация в пространството.
Филогенеза и научни изследвания
Тарбозавърът е познат от десетки екземпляри, като има няколко пълни черепа и скелета. Тези останки са позволили научни изследвания върху неговата филогенеза, механиката на черепа и структурата на мозъка. Научни дебати са върху връзката между Tarbosaurus и Tyrannosaurus — дали става дума за отделни родове или азиатски представители на същия род — но повечето съвременни анализи подкрепят запазването на Tarbosaurus като отделен род с някои адаптации, характерни за азиатските екосистеми.
Открития и важни находки
Палеонтологичните находища в Монголия (особено формацията Немегт) са най-богатите откъдето произхождат тарбозаврови фосили. Откритите образци варират от частични скелети до почти пълни екземпляри, което позволява изучаване на растежа, вариацията между индивиди и патологии (знаци на наранявания и болести). Откритията са също ключови за реконструкцията на крайнокредните азиатски екосистеми и взаимодействията между тероподи и други групи динозаври.
Като цяло Tarbosaurus е важен таксон за разбирането на еволюцията на големите тиранозавриди, адаптациите към локалните условия и екологичните роли на върховите хищници преди масовото измиране в края на кредата.
Череп на тарбозавър
Сравнение с T. rex
Череп
Подобно на своя близък северноамерикански роднина Тиранозавър рекс, той е имал голяма глава и мощни челюсти, но не е бил тежък. Огромният му череп е бил сравнително лек, с големи въздушни джобове. Много от костите му са били кухи, което ги е правело здрави, но леки, така че не са увеличавали теглото на този голям хищник.
Черепът му е подобен на този на тиранозавъра, но е по-твърд. Освен това, тъй като черепът му не е бил толкова широк в задната част, той не е имал бинокулярно зрение като тиранозавъра.
В долната челюст хребетът на външната повърхност на ъгловата кост се свързва със задната част на зъбната кост, създавайки заключващ механизъм, характерен само за тарбозавъра и алиорамуса. При другите тиранозавриди този гребен липсва и долната челюст е по-гъвкава.
Крайниците
Задните му крайници са малки, с два пръста, както при по-големия му роднина. Малкият преден крайник с два пръста е абсолютно характерен за тиранозаврите.
Задните крайници на трипръстите са дълги и дебели и поддържат тялото в двукрака стойка. Дългата и тежка опашка е служила като противотежест на главата и торса и е поставяла центъра на тежестта върху бедрата.
Палеобиология
Някои учени смятат, че по-твърдият череп на тарбозавъра е бил приспособление за ловуване на масивните завроподи, срещащи се в Азия, които не са съществували в по-голямата част от Северна Америка през късната креда.
"Както азиатските, така и северноамериканските... тиранозаври [NAT] са ловували голяма плячка, като същевременно са били опортюнистични чистачи. Въпреки това наличната за тях плячка очевидно се е различавала... възрастният T. rex... вероятно се е специализирал в повалянето на големи рогати динозаври, като трицератопса... но тази група отсъства извън Северна Америка. Така монголските тиранозаври са били принудени да се хранят със завроподи... Тези разлики в типичната плячка може да са оказали различен селективен натиск, засягащ ловната стратегия и механичните изисквания, максимизиращи успеваемостта им като хищници".
"Новият материал, изследван в тази статия, ни позволява да предположим дали тиранозаврите могат да бъдат разделени на NAT и азиатска група".
Въпроси и отговори
В: Какво е тарбозавър?
О: Тарбозавърът е едър месояден тероподен динозавър от Азия, особено от Монголия и Китай.
Въпрос: Кога е процъфтявал тарбозавърът?
О: Тарбозавърът се е появил преди 70-65 милиона години, в края на периода креда.
В: Какво е било местообитанието на тарбозавъра?
О: Местообитанието на тарбозавъра е било влажна заливната равнина, пресечена от речни корита.
В: Къде в хранителната верига се е намирал тарбозавърът?
О: Тарбозавърът е бил хищник на върха на хранителната верига.
В: Какво вероятно е ловувал тарбозавърът?
О: Тарбозавърът вероятно е ловувал други големи динозаври като хадрозавъра Saurolophus или зауропода Nemegtosaurus.
В: Колко екземпляра от тарбозавъра са открити?
О: Намерени са десетки екземпляри от тарбозавър.
В: Какво са успели да изследват учените с останките на тарбозавъра?
О: С останките на тарбозавъра учените са успели да изследват филогенията, механиката на черепа и структурата на мозъка му.
обискирам