Тарбозавърът е бил голям месояден динозавър от Азия, по-специално Монголия и Китай. Той е бил тиранозавърски динозавър, който е процъфтявал преди 70–65 милиона години, в края на периода креда. Най-често разглежданият вид е Tarbosaurus bataar, описан в средата на XX век и дълго време предмет на дискусии относно родовата му принадлежност спрямо Tyrannosaurus.
Описание и размери
Тарбозавърът е един от големите тиранозавриди на Азия. Възрастните екземпляри достигат приблизително 10–12 метра дължина, с височина над бедрото около 3–4 метра; оценките за масата варират, но обикновено са в интервала 4–6 тона в зависимост от метода на пресмятане и конкретния екземпляр. Черепът е масивен и здраво съединен с гръбначния стълб, с мощни дъвкателни мускули и здрава зъбна редица, пригодена за разкъсване и смилане на плът и кости.
Анатомични особености
Черепът на тарбозавъра е по-тесен и по-призматичен в сравнение с този на северноамериканския Tyrannosaurus, което води до по-малка степен на припокриване на зрителните полета (по-малка бинокулярност), но същевременно предоставя здрава конструкция, устойчива на странични натоварвания. Както при другите тиранозавриди, предните крайници са къси и двупръсти. Опашката е дълга и служи за балансиране, а мускулната и костната структура подсказва способност за поддържане на голяма маса при движение.
Палеоекология и хранене
Тарбозавърът е живял във влажна заливната равнина, пресечена от речни корита. В тази среда той е бил хищник на върха на хранителната верига и вероятно е ловувал други големи динозаври като хадрозавъра Saurolophus или зауропода Nemegtosaurus. Режимът на хранене е доказан от строежа на черепа и зъбите — мощни хапещи движения и способност да чупи кости — както и от чести следи в находищата, съвместими с трофични взаимодействия между големи тероподи и растителноядни динозаври.
Сензорни и мозъчни характеристики
Останките, включително черепни ендокасти, позволяват реконструкция на структурата на мозъка. Тези проучвания показват развита обонятелна система (големи обонятелни крушки), което подсказва силно развито обоняние — важно при намиране на плячка или разложена плът. Изследвания на черепа и вътрешните структури дават данни за равновесие, движение и ориентация в пространството.
Филогенеза и научни изследвания
Тарбозавърът е познат от десетки екземпляри, като има няколко пълни черепа и скелета. Тези останки са позволили научни изследвания върху неговата филогенеза, механиката на черепа и структурата на мозъка. Научни дебати са върху връзката между Tarbosaurus и Tyrannosaurus — дали става дума за отделни родове или азиатски представители на същия род — но повечето съвременни анализи подкрепят запазването на Tarbosaurus като отделен род с някои адаптации, характерни за азиатските екосистеми.
Открития и важни находки
Палеонтологичните находища в Монголия (особено формацията Немегт) са най-богатите откъдето произхождат тарбозаврови фосили. Откритите образци варират от частични скелети до почти пълни екземпляри, което позволява изучаване на растежа, вариацията между индивиди и патологии (знаци на наранявания и болести). Откритията са също ключови за реконструкцията на крайнокредните азиатски екосистеми и взаимодействията между тероподи и други групи динозаври.
Като цяло Tarbosaurus е важен таксон за разбирането на еволюцията на големите тиранозавриди, адаптациите към локалните условия и екологичните роли на върховите хищници преди масовото измиране в края на кредата.
