Лутеранската църква — Мисури синод (LCMS): преглед и факти

Произход

Синодът на Мисури е основан от няколко общности на немски лутерани в САЩ. Ф. К. Д. Уайнкен извършва мисионерска дейност в Индиана, Охайо и Мичиган. Мартин Стефан основава общност от лутерани в окръг Пери, Мисури, и в Сейнт Луис, Мисури. Вилхелм Льохе изпраща мисионери в Мичиган и Охайо.

Саксонската имиграция

През XIX в. в Кралство Саксония лутеранският пастор Мартин Стефан и много от неговите последователи смятат, че тяхната църква ще бъде принудена да се слее с Реформаторската църква. Поради тази причина през ноември 1838 г. Стефан и още между 600 и 700 саксонски лутерани напускат Германия и се преместват в Съединените щати. Те имат пет кораба.

Корабите им пристигат в Ню Орлиънс между 31 декември 1838 г. и 20 януари 1839 г. Един кораб е изгубен в морето. След това се установяват в окръг Пери, Мисури. Отначало Стефан е епископ. По-късно другите членове казват, че Стефан е корумпиран и блудник, затова той е изгонен. Така новият лидер става К. Ф. У. Валтер.

Мисионерите на Льохе

През 1842 г. германски пастор на име Вилхелм Льохе започва да изпраща мисионери в Америка. Те основават общини в Охайо, Мичиган и Индиана.

Основаване и първи години

През 1844 г. и 1845 г. трите групи, изброени по-горе (саксонците, мисионерите от Льохе и Винекен), започват да говорят за създаване на синод. На 26 април 1847 г. дванадесет пастори се срещат в Чикаго, Илинойс, и официално основават Немския евангелски лутерански синод на Мисури, Охайо и други щати. Валтер е първият президент.

Синодът беше консервативен. Льохе напуска, защото не е съгласен с някои от доктрините му.

Синодалната конференция

През 1857 г. и 1872 г. LCMS влиза в общение с пет други консервативни лутерански синода. Тези групи формират Евангелската лутеранска синодална конференция на Северна Америка.

Преход към английски език

През тридесетте години след създаването си Синодът на Мисури се фокусира върху немскоговорящите лутерани. През 1872 г. членовете на Синода на Мисури, заедно с три други синода, основават "Английска евангелска лутеранска конференция на Мисури". Тази група се фокусира върху англоговорящите. През 1888 г. тя става независим синод, а през 1911 г. се слива с LCMS.

Английският език става все по-разпространен в LCMS през първите две десетилетия на XX век. Някои църкви се отказват от всички немски служби.

След Втората световна война

През 1947 г. синодът съкращава името си на "Лутеранска църква-Мисури синод". През 1964 г. Националната евангелска лутеранска църква, исторически финландско-американска лутеранска църква, се слива с LCMS. През 1971 г. Синодът на евангелските лутерански църкви, исторически словашко-американска църква, се слива с LCMS.

Синодалната конференция се разпада през 1963 г. Шест години по-късно LCMS формира Лутеранския съвет в Съединените американски щати (LCUSA) заедно с няколко други лутерански синода. Те бяха умерени и либерални. След това LCMS отново започва да става по-консервативна.

Някои от по-либералните професори и ученици напускат семинарията "Конкордия" и основават "Семинекс". През 1976 г. около 250 от по-либералните конгрегации напускат Синода. Тогава LCMS напуска LCUSA.

В началото на 20-ти век LCMS изпраща мисионери в Бразилия и Аржентина. Създадени са Бразилски и Аржентински окръг, които първоначално са част от LCMS. През 80-те години на ХХ век те стават независими синоди.

LCMS има конгрегации в Канада. През 1988 г. канадските конгрегации стават независим синод - Лутеранска църква - Канада. Малък брой църкви в Онтарио и Квебек все още са в LCMS.

Синодът на Мисури вярва, че Библията е първоизточникът на учението на църквата и че Библията е най-добре обяснена от Книгата на съгласието. Мисурийският синод проповядва и библейската непогрешимост, което е учението, че в Библията няма грешки.

Синодът на Мисури вярва, че оправданието идва от Бога "само по божествена благодат, само чрез вяра, само заради Христос". Той учи, че вярата в Исус е единственият начин за вечно спасение. Бог дава на хората благодат чрез Божието слово и тайнствата. Синодът няма официално определение за тайнство. Това означава, че някои лютерани от Мисурийския синод може да не са съгласни с това колко са тайнствата. Всички са съгласни, че Кръщението и Причастието са тайнства.

В LCMS се кръщават бебета, както и деца и възрастни.

LCMS учи, че тялото и кръвта на Исус наистина присъстват в Евхаристията. Синодът практикува затворено причастие. Това означава, че обикновено само утвърдени членове на църква на LCMS (или на църква, която е в общение с LCMS) могат да участват в причастието в църква на LCMS.

LCMS подкрепя креационизма.

От пасторите на LCMS обикновено се изисква да имат четиригодишна бакалавърска степен (в която и да е дисциплина), както и четиригодишна магистърска степен по богословие. Последната степен може да бъде придобита в една от тези институции: Семинарията Конкордия в Сейнт Луис, Богословската семинария Конкордия във Форт Уейн, Индиана, или в двете семинарии, управлявани от Лутеранската църква в Канада. След като получат тази степен, пасторите биват призовани в дадена църква и ръкоположени.

LCMS не позволява на жените да бъдат пастори.

LCMS се ръководи от синодален президент, който трябва да е ръкоположен. Той се избира от членовете на синода на синодален конгрес. Този конгрес се провежда на всеки три години. Настоящият президент е преподобният д-р Матю К. Харисън.

Окръзи

Целият синод е разделен на 35 окръга, които обикновено представляват определен географски район. Има и два негеографски района (английският район и районът на SELC). Английският окръг и SELC окръгът някога са били самостоятелни синоди, но са се слели с LCMS.

Всеки район се ръководи от избран районен президент, който трябва да е ръкоположен. Районите са разделени на окръзи. Всеки окръг се ръководи от окръжен посетител, който трябва да е пастор в някоя от местните църкви.

LCMS е член на Международния лутерански съвет. Тя е член на Американската асоциация на лутеранските църкви (AALC).