Абу Симбел: Нубийските скални храмове на Рамзес II (ЮНЕСКО)

История

Строителство

Работата по храмовете започва около 1264 г. пр.н.е. и продължава около 20 години. Храмът е наречен "Храмът на Рамес, обичан от Амун". Той е един от шестте скални храма, построени в Нубия от Рамзес II. Храмът е имал за цел да впечатли южните съседи на Египет. Той също така спомага за укрепването на египетската религия в района. Историците твърдят, че дизайнът на Абу Симбел показва егото и гордостта на Рамес II.

Преоткриване

С течение на времето хората престават да използват храмовете, които се покриват с пясък. През VI в. пр.н.е. пясъкът покрил статуите на главния храм до коленете. Храмът е забравен до 1813 г., когато Жан-Луи Буркхард вижда горния фриз на главния храм. Той разказал на италианския изследовател Джовани Белцони, който отишъл на мястото, но не успял да изкопае вход към храма. Белцони се върнал през 1817 г. и успял да влезе в храма. Подробности за храмовете, придружени от рисунки, са поместени в книгата на Едуард Уилям Лейн "Описание на Египет" (1825-1828 г.).

Екскурзоводите в храмовете разказват, че "Абу Симбел" е било младо местно момче, което завело Бъркхард и Белзони да видят погребания храм. От време на време той е виждал храмовете в подвижните пясъци. В крайна сметка храмовете са наречени на негово име.

Преместване

През 1959 г. започва международна кампания за събиране на средства за спасяване на храмовете от заливане с вода от новия язовир в Асуан.

Един от представените планове е да се построи язовир около храмовете, за да се запази нивото на водата в реката. Смятало се е, че издигането на храмовете би ги изложило на опасността да бъдат разрушени от вятъра. Този план е отхвърлен.

Преместването на храма започва през 1964 г., когато по проект на ЮНЕСКО пристигат археолози, инженери и работници от цял свят. По това време проектът струва 40 милиона долара. Между 1964 и 1968 г. целият обект е внимателно нарязан на големи блокове. Някои блокове тежат до 30 тона, а повечето са около 20 тона. Тези блокове са вдигнати и сглобени на ново място, което е на 65 метра по-високо и на 200 метра по-назад от реката.

Това е едно от най-големите предизвикателства на археологическото инженерство в историята. Някои части трябваше да бъдат спасени изпод водите на езерото Насър. Днес стотици посетители идват в храмовете всеки ден. Автобуси и автомобили тръгват два пъти дневно от Асуан, най-близкия град. Много от посетителите идват и със самолет, на специално изграденото в близост до храмовете летище.

Има два храма. По-големият е построен за боговете Ра-Харахти, Птах и Амон. На фасадата му има четири големи статуи на Рамес II. По-малкият храм е построен за богинята Хатор, която е изобразена като Нефертари, любимата на Рамзес от многото му съпруги. Храмът е отворен за посетители.

Великият храм

Изграждането на Големия храм в Абу Симбел отнема около 20 години. Той е завършен през 24-ата година от управлението на Рамес Велики (около 1265 г. пр. Хр.). Построен е за боговете Амун, Ра-Хорахти и Птах, както и за самия Рамзес, който е третиран като бог. Това е един от най-величествените и красиви храмове от времето на Рамзес II и един от най-красивите в Египет.

На фасадата на храма има четири 20-метрови статуи на фараона с двойната корона на Атеф от Горен и Долен Египет. Фасадата е широка 35 метра. Отгоре е разположен фриз с 22 павиана. Павианите са вдигнали ръце, за да посрещнат изгряващото слънце на разсъмване. Тези огромни статуи са издълбани в твърда скала. Всички статуи изобразяват Рамзес II, седнал на трон и носещ двойната корона на Горен и Долен Египет. Статуята вляво от входа е повредена при земетресение скоро след построяването ѝ. Главата и тялото се намират на земята в краката на статуята.

До краката на голямата статуя има други, които не са по-високи от коленете на фараона. На тях са изобразени Нефертари, главната съпруга на Рамзес, и царицата майка Мут-Туй, първите му двама сина Амун-хепсефе, Рамзес и първите му шест дъщери Бинтанат, Бакетмут, Нефертари, Меритамен, Небетуи и Исетнофрет.

Над входа има барелеф с две изображения на царя, който възхвалява Ра Харахти с глава на сокол. Този бог държи в дясната си ръка йероглиф, означаващ потребител, и перо, а в лявата - Маат, богинята на истината и справедливостта. Това всъщност е просто един голям пъзел, чийто отговор е тронното име на Рамзес II - User-Maat-Re. На стела на фасадата е отбелязан бракът на Рамес с дъщерята на цар Хатусили III, който скрепява мира между Египет и хетите.

Подобно на повечето египетски храмове, вътрешността му е с триъгълна форма. От входа към светилището помещенията стават все по-малки. Храмът има сложна и необичайна структура с много странични камери. Хипостилната зала (понякога наричана и пронаос) е дълга 18 метра и широка 16,7 метра. Тя се поддържа от осем огромни озиридни колони. На тях Рамес е изобразен като бог, а Озирис (Орион), богът на плодородието, земеделието, задгробния живот, мъртвите, възкресението, живота и растителността, показва вечната природа на фараона. Големите статуи покрай лявата стена са с бялата корона на Горен Египет, а тези от противоположната страна носят двойната корона на Горен и Долен Египет (пшент). Барелефите по стените на пронаоса изобразяват бойни сцени от многобройните войни на Рамзес. На тях е показана битката при Кадеш, на река Оронт, в днешна Сирия, където Рамес се сражава срещу хетите. Най-известното изображение показва царя на колесница, който стреля със стрели срещу враговете си, които са взети в плен. Други сцени показват египетски победи в Либия и Нубия.

От хипостилната зала се влиза във втората пилотна зала. Тя има четири колони, покрити с красиви сцени на приношения на боговете. Рамес и Нефертари се виждат със свещените лодки на Амун и Ра-Харахти. Тази зала води до друго помещение, което е входът към светилището. На задната стена са изсечени в скала скулптури на четири седящи фигури: Ра-Хорахти, Рамес (като бог) и боговете Амон-Ра и Птах. Ра-Хорахти, Амон Ра и Птах са били главните богове по това време, а култовите им центрове са били съответно в Хелиополис, Тебес и Мемфис.

Ролята на слънцето

Смята се, че храмът е бил разположен така, че на 22 октомври и 22 февруари слънчевата светлина да достига до светилището. Това осветявало скулптурите на задната стена, с изключение на статуята на Птах, богът, свързан с подземния свят, който винаги оставал на тъмно.

Тези дати могат да бъдат рожденият ден и денят на коронацията на краля. Няма обаче доказателства в подкрепа на това. Логично е тези дати да са имали някаква връзка с голямо събитие, като например 30-годишнината от управлението на фараона. 22 октомври е 60 дни преди слънцестоенето, а 20 февруари е 60 дни след слънцестоенето.

Образът на царя щял да получава енергия от слънцето и Рамес Велики можел да заеме мястото си до Амон Ра и Ра-Хорахти. Хората се събират в Абу Симбел, за да видят тази забележителна гледка, на 21 октомври и 21 февруари. Датите се променят с един ден заради движението на тропика на Рака през последните 3280 години.

Малкият храм

Малкият храм е построен на около 100 метра североизточно от Големия храм. Построен е за богинята Хатор и любимата съпруга на Рамзес II - Нефертари. Фасадата е изсечена в солидна скала, като от двете страни на голямата порта са разположени две групи от много големи статуи. Статуите, високи малко повече от десет метра, са на царя и неговата кралица. Отстрани на входа са разположени две статуи на царя, едната от които носи бялата корона на Горен Египет, а другата е с двойна корона. От двете им страни са разположени статуите на царицата и царя.

Това е единственият пример в египетското изкуство, при който статуите на царя и царицата са с еднакъв размер. Обикновено статуите на цариците стоят до тези на фараона, но никога не са били по-високи от коленете му. Рамес отива в Абу Симбел със съпругата си през 24-ата година от управлението си. Там има малки статуи на принцове и принцеси до техните родители. От южната страна те са (обърнати с лице към тях от ляво на дясно): принцовете Мериатум и Мерире, принцесите Меритамен и Хенутауи и принцовете Рахирвенмеф и Амун-хер-хепешеф. На северната страна същите фигури са в обратен ред.

Планът на Малкия храм е просто копие на Големия храм. Хипостилната зала или пронаосът се поддържа от шест колони. На тях са изобразени сцени с царицата, която свири на синиструм (инструмент, свещен за богинята Хатор), заедно с боговете Хор, Хнум, Хонсу и Тот, както и с богините Хатор, Изида, Маат, Мут от Ашер, Сатис и Таверет. В една от сцените Рамеса поднася цветя или кади тамян. Капителите на колоните са с лика на богинята Хатор; известни са като Хаторски колони. Барелефите в залата показват как Рамес се превръща в бог. Има сцени, в които царят (заедно със съпругата си) побеждава враговете си. Друга сцена показва кралицата, която принася жертви на богинята Хатор и Мут. Три големи врати се отварят към друго помещение. На южната и северната стена на тази стая са изобразени сцени, в които царят и съпругата му дават папирусови растения на Хатор. Хатор е изобразена като крава на лодка, която плава през папирусни растения. На западната стена са изобразени Рамес II и Нефертари, които принасят жертви на бог Хор и боговете на катарактите - Сатис, Анубис и Хнум. Тази стая води към светилището и две странични помещения.

По страничните стени на светилището има барелефи със сцени на жертвоприношения на различни богове, направени от фараона или от царицата. На задната стена има ниша, в която Хатор като божествена крава сякаш излиза от планината. Царица Нефертари е тясно свързана с тази богиня.

Свещеници

Всеки храм има свой свещеник, който представлява краля по време на ежедневните религиозни церемонии. Фараонът трябва да бъде единственият празнуващ в ежедневните религиозни церемонии, извършвани в различни храмове в цял Египет. В действителност първосвещеникът също е изпълнявал тази роля. Жрецът, подобно на царя, се е нуждаел от образование в областта на изкуството и науката. Четенето, писането, инженерството, аритметиката, геометрията, астрономията, измерването на пространството, изчисляването на времето - всичко това било част от това обучение. Жреците от Хелиопол например станали пазители на свещеното знание и били смятани за мъдреци.

В популярната култура

• Храмът е полевият щаб на MI6 във филма за Джеймс Бонд "Шпионинът, който ме обичаше" от 1977 г. В него се намират кабинетът на М, конферентната зала и лабораторията на Кю.
• Главният храм е използван в илюстрацията на Шусей Нагаока за обложката на албума All 'N All на Earth, Wind & Fire от 1977 г.
• Храмът е показан във филма "Мумията се завръща" от 2001 г. като път към оазиса Ахм-Шере.
• Екип "Америка" по погрешка взривява храма, когато се разминава с бягащите терористи в екип "Америка": Световна полиция (2004 г.).
• Храмът може да се види на фона на града Корусант, когато корабът на кралица Амидала пристига за първи път в "Междузвездни войни", Епизод 1: "Призрачна заплаха".
• Във втория роман на Ан Майкълс "Зимният свод" преместването на Абу Симбел е една от основните теми.
• Храмът е гробница за игра в The Sims 3: Световни приключения.
• Във видеоиграта TimeSplitters входът на гробницата в първото ниво - "1935 Tomb" - прилича на Абу Симбел.
• Компютърната игра Abu Simbel Profanation от 1985 г., написана от Dinamic Software и издадена от Gremlin Graphics в Обединеното кралство, има геймплей, базиран на храмовете и египетската обстановка.
• В книгата на Матю Райли "Шестте свещени камъка" главният герой - капитан Джак Уест-младши, води експедиция до храма, за да намери Първия връх и да постави "Пилер" в него.
• Абу Симбел е едно от чудесата в разширението Wonder Pack за настолната игра 7 чудеса.
• Това е едно от местата във филма "Долината на царете" от 1954 г.
• Абу Симбел е мястото на една от загадките в романа "Изгубени и намерени" на Каролин Паркхърст от 2006 г.

Галерия

·         Храмът на Рамзес II

·         Храмът на Нефертари

·         Абу Симбел

Свързани страници

• Храмът в Луксор