Инкубус

Произход на легендите

Хората са измислили различни обяснения за легендите за инкуба. През Средновековието хората много се притеснявали от греха, особено от сексуалните грехове на жените. Възможно е жертвите да са изпитвали сънища наяве или сънна парализа. Също така нощната възбуда, оргазмът или нощното излъчване биха могли да се обяснят с идеята за същества, причиняващи иначе предизвикващо вина и самосъзнание поведение. Влиянието на инкубите би могло да се използва и за обяснение на това как се случват бременности извън брака; такива бременности често са били "необясними".

Жертвите, които твърдят, че са станали жертва на влиянието на инкуби, в действителност може да са били жертви на сексуално посегателство от реален човек. Възможно е изнасилвачите да са приписвали изнасилванията на спящи жени на демони, за да избегнат наказание. Възможно е приятел или роднина да е нападнал жертвата в съня ѝ. Жертвите, а в някои случаи и духовниците, може да са намирали за по-лесно да обяснят нападението като свръхестествено по произход, отколкото да се изправят пред идеята, че нападението е дошло от доверено лице.

Древни и религиозни описания

Едно от най-ранните споменавания на инкуба идва от Месопотамия в списъка на шумерските царе, около 2400 г., където бащата на героя Гилгамеш е посочен като Лилу (Лила). Твърди се, че Лилу смущава и съблазнява жените в съня им, а Лилиту, женски демон, се явява на мъжете в еротичните им сънища. Появяват се и два други демона: Ардат Лили (Ardat lili) посещава мъжете през нощта и ражда от тях призрачни деца. Ирду лили е мъжкият аналог на Ардат лили. Той посещава жените през нощта. Първоначално тези демони са били демони на бурята. Тъй като етимологията е била интерпретирана погрешно, по-късно те са разглеждани като нощни демони. Смята се, че са и вампири, което е друга форма на демон, за който се твърди, че пие кръв от жертвите си.

Според някои инкуби и сукуби не са различни полове, а един и същ демон, който може да променя пола си. Един сукуб можел да спи с мъж и да събира спермата му, а след това да се превърне в инкуб и да използва това семе върху жени. Тяхното потомство в много случаи се смятало за свръхестествено, дори ако действителният генетичен материал първоначално произхождал от хора.

В много предания се твърди, че инкубусът е бисексуален, но в някои се посочва, че той е строго хетеросексуален и смята, че нападението над мъжка жертва е неприятно или вредно. Съществуват и много истории, свързани с опити за екзорсизъм на инкуби или сукуби, които са намерили убежище в телата на мъже или жени.

Понякога се казва, че инкуби могат да зачеват деца. Получовешкото потомство от такъв съюз понякога се нарича камбион. Най-известната легенда за такъв случай включва тази за Мерлин, известния магьосник от Артуровата легенда.

Според Malleus Maleficarum екзорсизмът е един от петте начина за преодоляване на нападенията на инкуби, а другите са тайнствената изповед, кръстният знак (или произнасянето на ангелския поздрав), преместването на засегнатия на друго място и отлъчването на нападащата същност, "което може би е същото като екзорсизма". От друга страна, францисканският монах Лудовико Мария Синистрари заявява, че инкубите "не се подчиняват на екзорсистите, не изпитват страх от екзорсизма, не проявяват почит към светите неща, при чието приближаване не се стряскат ни най-малко".