Дженетите (Genetta) — описание, разпространение и поведение
Дженетите (Genetta): подробно описание, разпространение и поведение — ловни навици, дървесен начин на живот, видове и интересни факти.
Гените са бозайници от Стария свят. Те са виверриди, от същото семейство като циветките. Те са хищници от семейство Viverridae.
Най-близките роднини на дженетите са циветите, линзангите, фосите и мангустите. Почти всички видове са от род Genetta. Обикновената генета, Genetta genetta, е единственият виверрид, живеещ в Европа. Други видове живеят в Африка. Вкаменелости от рода са открити от плиоцена.
Джинетите имат дълги опашки, които са около един до един и половина пъти по-дълги от тялото им. Тези дълги опашки им служат като противотежест, която им помага да пазят равновесие, когато скачат от клон на клон на дърво. Те не са строго сухоземни и прекарват голяма част от времето си по дърветата. Дженетата имат полуприбиращи се нокти, които използват за катерене и задържане на плячката, но не и за борба.
Генетите са изключително подвижни същества, с бързи рефлекси и изключителни умения за катерене, и са единствените виверриди, които могат да стоят двуноги. Те могат да ходят, да тропат, да тичат, да се катерят по дървета и да скачат.
Те често се хранят с дребни бозайници, като гризачи, свраки и прилепи. Малките гризачи се улавят за гърба и се убиват с ухапване по главата, след което се изяждат, като се започне от главата. Те ядат също птици, птичи яйца, стоножки, многоножки, скорпиони и различни плодове, включително смокини и маслини.
Описание и морфология
Дължината на тялото при различните видове дженети варира обикновено между 35 и 60 см, а опашката добавя още 40–70 см. Теглото е в широки граници — от около 1 кг при по-дребните видове до 3–4 кг при по-едрите. Козината е мека, оцветена с петна или петнист рисунък; опашката е пръстеновидно ивицирана. Главата е изтеглена, с остър нос и големи уши, които подсилват слуха — полезно при лов на дребни, но бързи животни.
Разпространение и местообитание
Повечето видове Genetta обитават субсахарска Африка, като се срещат в разнообразни местообитания — гори, савани, храсти и крайречни зони. Genetta genetta (обикновената генета) живее в югозападна Европа (главно на Иберийския полуостров и отделни части на Франция и Италия) и в части от Северна Африка. Някои видове предпочитат по-гъсти гори, а други — полузакрити ландшафти с храсти и каменисти скали.
Поведение и начин на живот
Дженетите са предимно нощни и самотни животни. Те прекарват деня в убежища — в кухини на дървета, в скални цепнатини или в изоставени гнезда. През нощта активно претърсват територията си в търсене на храна. Териториални са и маркират участъците си с урина и секрети от жлезите си. При необходимост могат да се изкачват бързо по дървета и да скачат между клоните.
Храна и ловни техники
- Основната храна включва гризачи, дребни птици и прилепи.
- Събира колонии от насекоми и безгръбначни — стоножки, многоножки, скорпиони, както и други безгръбначни.
- Консумира плодове (напр. смокини и маслини), което я прави всеяден — комбинация от хищник и плодояд.
При лов дженетите използват слуха и нощното си виждане. Малката плячка често се улавя и задушава със силна захапка в областта на шията или главата. Те могат да се възползват и от паднали плодове или яйца и да ловуват на земята или по дърветата.
Размножаване и развитие
Сезонът на размножаване зависи от вида и географската зона; при някои популации яйченият цикъл е синхронизиран с по-богатите на храна периоди. Продължителността на бременността е около 56–70 дни, след което се раждат обикновено 1–4 малки. Младите се отглеждат в гнездо и се отбиват след няколко седмици; полова зрялост настъпва на около една година.
Врагове, заплахи и опазване
Най-големите природни врагове са по-едрите хищници и големите грабливи птици. Основните заплахи от страна на хората включват загуба на хабитат, преследване (когато са смятани за вредители), капани и пътни катастрофи. Статусът на различните видове варира — някои са оценени като Least Concern (малко застрашени), докато други могат да бъдат уязвими или с недостатъчно данни. За Genetta genetta популациите в Европа са сравнително устойчиви, но локално може да има натиск от човешка дейност.
Връзки с хората и култура
В различни култури дженетите са били използвани за контрол на гризачи или са присъствали в местни легенди и изкуство. В миналото някои видове се държали и в полудомашно състояние за отърване от вредители. В екотуризма и природозащитата интересът към тези грациозни и нощни хищници расте, тъй като са важна част от баланса в екосистемите.
Фосили и еволюция
Вкаменелости от рода Genetta датират от плиоцена, което показва дълга еволюционна история в Стария свят. Таксономията и връзките между видовете продължават да се изследват с помощта на морфологични и молекулярни данни.
Като цяло дженетите са адаптивни, умели ловци и важни компоненти на горските и полегати екосистеми, чието състояние отразява здравето на местообитанията, в които живеят.

Genet в Ботсвана през нощта
Въпроси и отговори
В: Към кое семейство принадлежат генетите?
О: Генетите са хищници от семейство Viverridae.
В: Кои са най-близките роднини на генетите?
О: Най-близките роднини на дженетите са циветите, линзангите, фосите и мангустите.
В: Къде се срещат дженетите?
О: Обикновеният генет е единственият виверрид, който живее в Европа, докато другите видове живеят в Африка. Вкаменелости от този род са открити от плиоцена.
В: С какво дългата опашка помага на генета?
О: Дългата опашка действа като противотежест, която им помага да запазят равновесие, когато скачат от клон на клон на дърво.
В: Генетите изцяло сухоземни животни ли са?
О: Не, те не са строго сухоземни и прекарват голяма част от времето си по дърветата.
В: С какъв вид плячка се хранят генетите?
О: Генетите се хранят с дребни бозайници, като гризачи, свраки и прилепи, птици, птичи яйца, стоножки, многоножки, скорпиони и различни плодове, включително смокини и маслини.
Въпрос: Колко подвижни са дженетите в сравнение с другите виверриди?
О: Генетите са изключително подвижни същества с бързи рефлекси и изключителни умения за катерене и са единствените виверриди, които могат да стоят двуноги. Те могат да ходят, да тропат, да тичат, да се катерят по дървета и да скачат.
обискирам