Многоножки (Diplopoda): определение, строеж, видове и поведение

Многоножките (клас Diplopoda) са група членестоноги с раздължени, силно сегментирани тела. Всяка видима „двойка“ сегменти (диплосегмент) обикновено носи по два чифта крака — това отличава многоножките от други членестоноги. Повечето видове имат между 20 и над 100 сегмента и телата им са обикновено изпъкнали или сплескани в напречен срез, в зависимост от вида. Първите няколко сегмента при повечето видове нямат двойни чифтoве крака и имат специализирана анатомия на главата и гърдите.

Описание и строеж

Главата носи чифт антени, челюстни придатъци и понякога прости очи (окели), или са напълно слепи при пещерни видове. Тялото е покрито с хитинова кутикула; при някои групи тя е втвърдена и образува плочи, при други е мека. Дишането обикновено се осъществява чрез трахейна система и през мезотелни покрития (спиракли).

Краката варират по брой: името „многоножка“ (буквално „хиляда крака“) е преувеличение — досега е регистрирано най-много около 750 крака при вида Illacme plenipes, но повечето видове имат далеч по-малко.

Видове и разпространение

Досега са описани около 12 000 различни вида многоножки; крайните оценки за общия брой видове на Земята варират и достигат до около 80 000. Те са широко разпространени и населяват почти всички континенти, предпочитайки влажни местообитания като листен хумус, почва под камъни и паднали дървета, но има и пещерни, сухоземни и дори дървесни (арбореални) форми.

Хранене и екология

Многоножките са предимно детритофаги — те се хранят с разлагащи се растителни остатъци, разлагащи се листа и други органични материали, като ускоряват разграждането и допринасят за цикъла на хранителните вещества в почвата. Някои видове имат адаптации (къси кътници), които позволяват да изгризват и живи растения, и рядко могат да повредят млади разсади в оранжерии или градини.

Няколко вида могат да станат неприятели — например Xenobolus carnifex е известен с честите си нашествия по сламени покриви в Индия, а някои видове се роят в стопански помещения и ферми, причинявайки щети или дискомфорт.

Поведение и защита

• Основният защитен механизъм на многоножките е свиването в спирална форма, като по този начин слагат по-деликатните вътрешни органи в центъра и защитават тялото с твърда или гъвкава кутикула.
• Някои групи (например семейства Glomerida и Sphaerotheriida) могат да се свиват на почти топка — това е т.нар. вольвиране (roll up), характерно и за „кълбовидните многоножки“ (pill millipedes).
• Друг защитен метод е отделянето на химични вещества от специални жлези. Многоножките могат да отделят дразнещи или токсични течности, включително феноли и цианидни съединения при някои видове, които отблъскват хищници и могат да предизвикат алергични реакции или раздразнение при хората.
• Съществува и защитен механизъм при малки, порести видове: редици четинки (типа четина) при ордена Polyxenida, които могат да се откъснат и да оплетат враждебен дразнител като мравка.

Разлика между многоножки и стоножки

Многоножките често се бъркат със стоножките (класа Chilopoda), но има важни различия: стоножките обикновено са по-бързи, имат само по един чифт крака на сегмент и са хищници, снабдени с отровни захапвания (форципули), чрез които улавят и парализират плячката. Многоножките са по-бавно движещи се и основно се хранят с органична материя (въпреки че някои са частично растителноядни).

Размножаване и развитие

Размножаването при многоножките включва директно или индиректно оплождане — при много видове мъжките депозират сперматофори, които женската поема. Женската често полага яйца в почвата или в сенчести места; при някои видове има грижа за яйцата — женската ги пази и чисти. Многоножките растат чрез серия на линеене (молтове) и постепенно добавяне на сегменти и крака в процес, наречен анаморфоза. Животният цикъл може да варира от няколко месеца до няколко години при дълголетни видове.

Екологично значение и взаимодействие с хората

Многоножките играят важна роля в екосистемите като разградители — разграждат органична материя и подобряват структурата и плодородието на почвата. Те са и храна за редица птици, влечуги, земноводни и малки бозайници. Въпреки че рядко са сериозни вредители, в определени условия някои популации могат да причинят поражения на млади растения или да повреждат постройки (както е при Xenobolus carnifex).

История и вкаменелости

Многоножките имат дълга еволюционна история. Един известен вид, Pneumodesmus newmani, е смятан за едно от най-старите доказателства за животински организми, обитаващи сушата — вкаменелостите са датирани на около 428 милиона години и показват белези на дишане на въздух (спиракли), което означава, че този организъм е бил адаптиран към наземен начин на живот.

Учените, които изучават многоножките, се наричат диплоподолози, а научното изследване на многоножките е известно като диплоподология.

Като цяло многоножките са разнообразна и екологично важна група членестоноги. Макар повечето видове да не представляват риск за хората, е добре да се внимава при контакт с техните секрети, особено ако имате чувствителна кожа или алергии.

Въпроси и отговори

В: Какво представляват многоножките?

В: Колко вида многоножки са идентифицирани?

В: С какво се хранят многоножките?

В: Отровни ли са многоножките?

В: Считат ли се за вредители?

В: Как се защитават от хищници?

В: Кой изучава многоножките?

Търсене по буква