Многоножките
Многоножките са много дълъг вид членестоноги. Многоножките са сегментирани. Повечето от тях имат между 20 и над 100 сегмента и са със сплескани тела. С изключение на първите няколко сегмента, всеки сегмент има по 2 чифта крака, тъй като всеки сегмент е сливане (събиране) на два.
Досега са описани около 12 000 различни вида многоножки, от които 10 000 са идентифицирани, а общият брой на видовете многоножки на Земята се оценява на 80 000. Животните са детривове, те се хранят с това, което е останало от растенията.
През повечето време храната им е разлагащи се листа и други мъртви растителни вещества. Многоножките не са отровни, но много видове имат жлези, способни да произвеждат дразнещи течности, които могат да предизвикат алергични реакции при някои хора. Това ги предпазва от постоянно изяждане поради бавното им движение. Като цяло те не са вредители, въпреки че понякога младите разсади в оранжериите могат да бъдат изядени от тези същества. Xenobolus carnifex е известен с честото си заразяване на сламени покриви в Индия. Няколко вида се роят в къщи и ферми, като причиняват щети.
Някои многоножки имат кътници, които им позволяват да се хранят директно с растения.
Основният защитен механизъм на многоножките е да се свиват в спираловиден кръг, като предпазват по-деликатните си органи от нараняване чрез подобна на броня кожа. Милиножките могат да отделят течности, които да обгарят хищниците им за защита.
Щитовидните многоножки нямат бронирана кожа, а вместо това имат четинки (малки бодливи косъмчета), които ги предпазват от насекоми, подобно на отделянето на четинка, когато тя преминава през тялото на мравка.
Те лесно се различават от стоножките, защото се движат по-бързо, имат само по един чифт крака на сегмент и се хранят с животни, а не само с растения, въпреки че много малка част от видовете стоножки са всеядни и се хранят с насекоми, дъждовни червеи или охлюви.
Учените, които изучават многоножките, се наричат диплоподолози, а научното изследване (подобно на астрономията или биологията) на многоножките е известно като диплоподология.
Един вид многоножка, Pneumodesmus newmani, е първият животински вид, който живее постоянно на сушата, живял преди 428 милиона години.
Местообитание
Многоножките са най-разпространени в умерените, влажни широколистни гори, но често се срещат и в иглолистни гори и високопланинска среда, някои видове живеят в пустините, а още по-малко - в пещерите. Много от тях живеят под камъни, паднали листа и в дървени купчини, както и на други тъмни влажни места в горите.
Известно е, че някои видове четинести многоножки живеят в обикновените малки пукнатини на кората на дърветата.
Многоножките и хората
Поради растителноядността си, а при някои видове и поради ограничените си възможности за всеядност, многоножките не хапят хора, въпреки че някои от защитните течности, които отделят, могат да причинят леко дразнене и изгаряне на човешката кожа. Върху очите те могат да бъдат много по-лоши, а директното излагане може да доведе до много сериозни проблеми.
Те се срещат и в различни фолклорни, лечебни и традиционни практики по света.
Галерия
· 
Стоножка, Западни Гати, Индия
· 
Няколко многоножки - намерени под една скала
Въпроси и отговори
В: Какво представляват многоножките?
О: Многоножките са вид членестоноги, които имат сегментирани тела и обикновено между 20 и над 100 сегмента.
В: Колко вида многоножки са идентифицирани?
О: Досега са описани около 12 000 различни вида многоножки, а 10 000 са идентифицирани. Смята се, че на Земята има общо 80 000 вида многоножки.
В: С какво се хранят многоножките?
О: Многоножките са детривове и се хранят предимно с разлагащи се листа и други мъртви растителни вещества. Някои видове могат да бъдат и всеядни, като се хранят с насекоми, дъждовни червеи или охлюви.
В: Отровни ли са многоножките?
О: Като цяло не, но някои видове могат да имат жлези, способни да произвеждат дразнещи течности, които могат да предизвикат алергични реакции при някои индивиди като защитен механизъм срещу изяждане поради бавното им движение.
В: Считат ли се за вредители?
О: Като цяло не, въпреки че понякога тези същества могат да изядат млади разсади в оранжерии, а някои видове, като Xenobolus carnifex, се заразяват със сламени покриви в Индия или се роят в къщи и ферми, причинявайки щети. Освен това някои многоножки имат кътници, които им позволяват да се хранят директно с растения.
В: Как се защитават от хищници?
О: Основният защитен механизъм на повечето многоножки е да се свиват в спираловиден кръг, като предпазват по-деликатните си органи от нараняване чрез подобна на броня кожа. Те могат също така да отделят течности, които да обгарят хищниците им, за да се предпазят, докато при четинестите многоножки липсва бронирана кожа, а вместо това те имат четини (малки бодливи косъмчета), които ги предпазват от насекоми, като се отделят, когато преминат през тялото на мравката.
В: Кой изучава многоножките?
О: Учените, които изучават многоножките, се наричат диплоподолози, а научното им изучаване (подобно на астрономията или биологията) е известно като диплоподология
