Гигантски калмари Architeuthis факти, размери и наблюдения

Гигантският калмар Architeuthis е род калмари, обитаващ дълбоките океански води по целия свят. Тези животни са сред най-големите безгръбначни в природата и са предмет на много изследвания и митове. Гигантските калмари могат да достигнат впечатляващи размери: по последни оценки максималната им дължина е около 12–13 м за женските и около 10 м за мъжките, мерени от задната част на опашния плавник до върха на двете най-дълги пипала. Тези стойности обаче са приблизителни — общоприето е, че за по-надеждни показатели се използва дължината на мантията, тъй като дължината на пипалата често променя стойността и е по-трудна за точна оценка.

Как изглежда и какво знаем за биологията

Architeuthis има голяма мантия, осем по-къси ръце и две дълги пипала, които използва за улавяне на плячка. Върху ръцете и пипалата са разположени присоски — при някои видове с външни зъбчета — и мощен клюн, с който разбиват телата на плячката. Мъжките притежават специализирана структура (хектокотилий), използвана при размножаването.

Размери и жизнен цикъл

Оценките за максималните размери варират. Мантията на големите екземпляри може да надхвърли 2 m, а общата дължина, включваща пипалата, достига описаните по-горе стойности. Точната продължителност на живота не е сигурно установена; повечето оценки предполагат, че гигантските калмари живеят няколко години (вероятно 3–5 години) и след размножаване често загиват.

Разпространение и екология

Architeuthis се среща в дълбоки води на океаните — обикновено по континенталните склонове и в зони с големи дълбочини (няколкостотин до над 1000 m). Хранят се предимно с риби и други големи видове калмари. Основни техни хищници са кашалотите, които често оставят в стомасите си парчета от ръце или следи, свидетелстващи за борба между кит и калмар.

Наблюдения и документиране

Поради местообитанието си в големи дълбочини, гигантските калмари дълго време са познати предимно по измити на брега мъртви екземпляри и по части, откривани в стомасите на хищници. До началото на XXI век наблюденията на живи екземпляри в естествената им среда бяха изключително редки. На 30 септември 2004 г. японски изследователи правят първите снимки на жив гигантски калмар в естествената му среда; екипът, воден от Тсунами Кубодера и колеги, публикува 556 снимки, от които няколко бяха оповестени година по-късно. По-късно, на 4 декември 2006 г., същият изследователски екип успява за първи път да заснеме на видео жив възрастен гигантски калмар.

Класификация и видове

Няма пълно съгласие относно броя на видовете в рода Architeuthis. Исторически са описвани няколко вида, но молекулярни изследвания показват, че може да има само един или няколко широко разпространени вида — въпрос, който остава предмет на активни проучвания и дискусии сред специалистите.

Колосален калмар и митовете

Съществува и по-голям калмар, известен като колосален калмар (Mesonychoteuthis hamiltoni), който е по-обемен и тежък от Architeuthis, но обхватът му и формата на тялото са различни. Понякога митичният Кракенът се свързва с гигантския калмар — в народните легенди и морски истории тези създания често се преплитат, но науката разглежда Kraken главно като митологично тълкуване на явления, породени от реални големи морски видове.

Значение за науката и обществото

Проучването на гигантските калмари помага да се разберат адаптациите към живот в дълбоководни условия, екологичните връзки в океанските екосистеми и еволюцията на големите главоноги. Поради своя впечатляващ размер и редки срещи с хората, тези животни привличат и обществен интерес, вдъхновявайки книги, филми и изложби.

Въпреки напредъка през последните десетилетия, много въпроси за поведението, размножаването, точния брой видове и екологичната роля на гигантските калмари остават нерешени и изискват допълнителни наблюдения и изследвания.

История

В продължение на много години хората са чували истории от рибари за гигантски калмари в морето. Според разказите огромен калмар се увивал около кит, което предизвиквало ужасна битка. Китоловците разказвали, че понякога, когато улавяли кит, по тялото му имало белези, големи колкото чинии за вечеря. Друг път, когато разрязвали стомаха на някои от китовете си, откривали ръце на калмари, дълги до 30 фута, със смукатели, широки до четири инча. Китоловците, които разказвали тези истории, или нарязвали частите на калмарите, за да ги изядат или да ги използват като стръв, или ги изхвърляли обратно в морето, преди учените да успеят да ги изследват. През 1861 г. обаче френски кораб успява да донесе части от гигантски калмар, за да могат учените да ги изследват.

Тогава, в края на XVIII век, няколко гигантски калмара изплуват на брега, което доказва, че гигантските калмари наистина съществуват. След това много гигантски калмари са намерени изхвърлени на брега или мъртви в морето. Учените се интересуват от тези мистериозни същества, но малцина са ги виждали живи. Учените смятат, че те прекарват по-голямата част от времето си в дълбоките и студени океански води.

През декември 2005 г. аквариумът в Мелбърн, Австралия, получи непокътнато тяло на гигантски калмар, съхранено в огромен леден блок. Той е уловен от рибари край бреговете на Южния остров на Нова Зеландия през същата година.

През 2004 г. броят на известните екземпляри гигантски калмари е близо 600, като всяка година се съобщава за нови.

Екземпляр от гигантски калмар, съхраняван в леден блок в аквариума в Мелбърн

Въпроси и отговори

В: Какво представлява гигантският калмар?

В: Какъв е максималният размер на женски гигантски калмар?

В: Какъв е максималният размер на мъжки гигантски калмар?

В: Кога са направени първите снимки на жив гигантски калмар?

В: Кой направи първите снимки на жив гигантски калмар?

В: Кога за първи път е заснет жив възрастен гигантски калмар?

В: Какво представлява Кракенът?

Търсене по буква