Гоблинова акула (Mitsukurina owstoni) — рядка жива вкаменелост на дълбокото море
Гоблинова акула (Mitsukurina owstoni) — рядка „жива вкаменелост“ на дълбокото море: уникална дънна акула с дълга муцуна, срещана до 1300 м в Атлантическия, Индийския и Тихия океан.
Гоблиновата акула (Mitsukurina owstoni) е рядък и слабо познат вид дълбоководна акула. Понякога наричана "жива вкаменелост", тя е единственият жив вид от семейство Mitsukurinidae. Поради рядките и спорадични наблюдения учените смятат, че популациите ѝ са разпръснати и слабо проучени; видът привлича внимание както с необичайната си морфология, така и с това, че запазва примитивни черти, рядко срещани при съвременните акули.
Гоблиновата акула се разпознава лесно по дългата си сплескана и носовидна муцуна (рострум), покрита с електрочувствителни органи — ампули на Лоренцини, които ѝ помагат да открива плячка в мрака на големите дълбочини. Кожата ѝ е тънка и леко розово-кафеникава, тялото — меко и флексибилно; устата може внезапно да се изстрели напред при улавяне на жертвата, което е отличителна черта на вида. Мъжките екземпляри могат да достигнат дължина до 12,6 фута (3,8 метра), а женските - до 12,2 фута (3,7 метра). Най-тежката намерена акула гоблин е тежала 210 кг. Зъбите в предната част на долната челюст са дълги и остри, пригодени за захващане на риба и калмари.
Разпространение и местообитание
Гоблиновата акула е дънна акула, която се среща на дълбочина до 4265 фута (1300 метра), обичайно по континенталните склонове, в океанските каньони и около сеафлорни структури като хребети и подводни планини. Открита е в Атлантическия, Индийския и Тихия океан, като наблюденията са най-чести в райони с дълбочини от няколко стотин до над 1000 метра. Въпреки това нейният точен ареал и сезонни придвижвания остават слабо документирани поради трудностите при изследване на големи дълбочини.
Храна и поведение
Гоблиновата акула е бавен плувач и вероятно разчита на внезапни, бързи движения на изкочващата челюст, за да грабне дребна до средно голяма плячка. Основната ѝ диета включва риби, главоноги (калмари и сепии) и дребни ракообразни. Благодарение на продълговатия си роговиден нос и високата чувствителност към електрически полета, тя може да локализира плячката в почти пълна тъмнина и при ниска видимост.
Размножаване и дълголетие
За размножителните навици на гоблиновата акула има ограничени данни. Съществува предположение, че е ововивипарна (млади се развиват в яйчни капсули вътре в майката и се раждат живи), както е при много дълбоководни акули, но подробности за броя на малките, продължителността на бременността и възрастта на полова зрялост не са добре установени. Поради липсата на дългосрочни наблюдения дълголетието на вида остава неизвестно.
Заплахи и консервация
Гоблиновата акула не е често цел на целенасочен риболов, но попада като прилов при дълбоководни тралове и въжени риболовни методи. Нивото на заплаха за популациите е трудно да се оцени поради редките срещания и липсата на системни мониторинги. Консервационните мерки се затрудняват от ограничените данни, поради което учените подчертават нуждата от повече изследвания и наблюдение на прилова в дълбоководните риболовни практики.
Името и културното значение
Научното име Mitsukurina owstoni отдава почит на изследователи и първите колекционери на вида. В популярната култура гоблиновата акула често предизвиква интерес и страх заради странния си външен вид и „извънземната“ муцуна; за науката тя е ценен обект за изучаване на еволюцията и адаптациите на дълбоководните хищници.
Ключови факти:
- Уникален, единствен представител на семейството Mitsukurinidae.
- Разпознава се по дългия, плосък роговиден нос и способността на устата да се изстрелва напред.
- Живее в дълбоки, тъмни води по целия свят; информацията за биологията ѝ е ограничена.
- Подлежи на прилов при дълбоководен риболов; необходим е по-добър мониторинг за оценка на заплахите.
Описание
Гоблиновата акула се разпознава лесно по дългата си сплескана муцуна. Тя има забележимо дълга глава, малки очи и пет къси хрилни отвора. Устата е голяма и с параболична форма. Тялото ѝ е меко и набраздено. Тази акула има дълъг опашен плавник без коремен дял. Гръдните перки са къси и широки, а двата гръбни перки са малки, кръгли и еднакви по размер. Аналната перка е кръгла и по-малка от гръбните перки, а тазовите перки са по-големи от гръбните. Акулата гоблин има дълга разтеглива челюст с дълги и тънки зъби. Формата на тялото ѝ показва, че акулата гоблин е бавно движещ се вид акула. Живите акули гоблин са с розово-бял цвят и синкави перки. Екземплярите избледняват и придобиват кафеникав цвят, когато се консервират в алкохол. Акулите гоблин имат 26 дълги, тънки, подобни на шипове зъби на горната челюст и 24 на долната. Имат по три реда предни зъби от всяка страна на двете челюсти. Зъбите в предната част на горната челюст са отделени от по-малките странични зъби на горната челюст с пролука. Установено е, че зрелите мъжки акули гоблин достигат дължина от 2,6 до 3,8 метра (8,66 до 12,6 фута). Установено е, че зрелите женски достигат дължина от 3,4 до 3,7 метра (11 до 12,2 фута). Размерите при раждане не са известни, но най-малкият намерен екземпляр е бил дълъг 1,07 метра (3,51 фута). Най-тежката намерена акула от вида Goblin е тежала 210 kg (460 фунта) и е била дълга 3,8 метра (12 фута).
Разпределение
Смята се, че този вид дълбоководна акула е широко разпространен. Екземпляри са наблюдавани в Атлантическия океан, край бреговете на Гвиана, Суринам, Френска Гвиана, Франция, Мадейра, Сенегал, Португалия и Гвинейския залив. Съобщавано е също така за нея в западната част на Тихия океан край Япония, Австралия и Нова Зеландия. В Индийския океан се среща край Южна Африка и Мозамбик. Неотдавна е регистриран в САЩ близо до остров Сан Клементе край бреговете на Калифорния, както и в северната част на Мексиканския залив, южно от Паскагула, Мисисипи.
Местообитание
Гоблиновата акула е дънна акула, която рядко се среща на повърхността или в плитките крайбрежни води. Този вид се среща по външните континентални шелфове, горните склонове и край подводните планини. Повечето екземпляри са наблюдавани в близост до континенталните склонове, на дълбочина между 885 и 3149 фута (270 и 960 метра). Открит е във води с дълбочина до 1300 метра и на плитчина от 95 до 137 метра. Данните показват, че акулата гоблин може да е и океански вид.
Хранене
Гоблиновата акула усеща плячката си с помощта на електрочувствителни органи. Челюстите са направени така, че да се изхвърлят бързо и да помагат при улавянето на плячката. Челюстта се избутва напред с помощта на двоен набор от връзки в долночелюстните стави. Когато челюстите се отдръпнат, връзките се разтягат и се отпускат, когато челюстта се издаде напред. Обикновено челюстите се държат здраво, докато плуват, и имат функция на катапулт, когато гоблиновата акула иска да се нахрани. Предните зъби са създадени за раздробяване. Гоблиновата акула се храни със скариди, пелагични октоподи, риби и калмари. Смята се, че се храни и с раци и дълбоководни скални риби.
Размножаване
Липсва точна информация за навиците на размножаване на гоблинската акула. Не е открита или уловена бременна женска. Смята се, че те са яйцевидни, което означава, че малките се раждат живи, но няма плацентарна връзка, а ембрионите се хранят с яйчен жълтък. Няма реална информация за това кога съзрява гоблинската акула, кога и как се чифтосва и колко продължава периодът на бременност.
Взаимодействие с хората
Гоблиновата акула се лови с търговска цел край бреговете на Япония, а понякога се лови заедно със сепия край Португалия. Навсякъде другаде те се ловят главно като прилов от дълбоководни тралове и понякога с дълбоководни парагади, дълбоководни хрилни мрежи и евентуално с мрежи гъргър.
Вероятно акулата-гоблин е безобидна, но тъй като рядко се среща с хора, все още не може да се каже. Въпреки че вероятно е често срещан, този вид акула се вижда рядко и поради това е слабо познат.
Въпроси и отговори
В: Какво представлява гоблинската акула?
О: Акулата гоблин е рядка дълбоководна акула и единственият жив вид от семейство Mitsukurinidae.
В: Как се разпознава акулата гоблин?
О: Акулата гоблин може лесно да бъде разпозната по дългата си, сплескана муцуна.
В: Каква е максималната дължина на мъжките и женските акули гоблин?
О: Мъжките акули гоблин могат да достигнат дължина до 12,6 фута (3,8 метра), а женските - до 12,2 фута (3,7 метра).
В: Кое е най-тежкото тегло, регистрирано някога за акула от вида гоблин?
О: Най-тежката открита досега акула от вида гоблин е тежала 210 kg (460 фунта).
В: Къде се срещат гоблиновите акули?
О: Акулите гоблин са дънни акули, които се срещат във води с дълбочина до 4 265 фута (1 300 метра) в Атлантическия, Индийския и Тихия океан.
В: Как понякога се нарича акулата гоблин и защо?
О: Акулата гоблин понякога се нарича "жива вкаменелост", защото е рядък и слабо познат вид, който се е променил много малко с течение на времето.
В: Какво е уникалното в семейство Mitsukurinidae?
О: Семейство Mitsukurinidae, в което акулата гоблин е единственият жив вид, е уникално семейство акули, което не е еволюирало много в продължение на милиони години.
обискирам