Гоблинова акула (Mitsukurina owstoni) — рядка жива вкаменелост на дълбокото море

Гоблиновата акула се разпознава лесно по дългата си сплескана муцуна. Тя има забележимо дълга глава, малки очи и пет къси хрилни отвора. Устата е голяма и с параболична форма. Тялото ѝ е меко и набраздено. Тази акула има дълъг опашен плавник без коремен дял. Гръдните перки са къси и широки, а двата гръбни перки са малки, кръгли и еднакви по размер. Аналната перка е кръгла и по-малка от гръбните перки, а тазовите перки са по-големи от гръбните. Акулата гоблин има дълга разтеглива челюст с дълги и тънки зъби. Формата на тялото ѝ показва, че акулата гоблин е бавно движещ се вид акула. Живите акули гоблин са с розово-бял цвят и синкави перки. Екземплярите избледняват и придобиват кафеникав цвят, когато се консервират в алкохол. Акулите гоблин имат 26 дълги, тънки, подобни на шипове зъби на горната челюст и 24 на долната. Имат по три реда предни зъби от всяка страна на двете челюсти. Зъбите в предната част на горната челюст са отделени от по-малките странични зъби на горната челюст с пролука. Установено е, че зрелите мъжки акули гоблин достигат дължина от 2,6 до 3,8 метра (8,66 до 12,6 фута). Установено е, че зрелите женски достигат дължина от 3,4 до 3,7 метра (11 до 12,2 фута). Размерите при раждане не са известни, но най-малкият намерен екземпляр е бил дълъг 1,07 метра (3,51 фута). Най-тежката намерена акула от вида Goblin е тежала 210 kg (460 фунта) и е била дълга 3,8 метра (12 фута).

Смята се, че този вид дълбоководна акула е широко разпространен. Екземпляри са наблюдавани в Атлантическия океан, край бреговете на Гвиана, Суринам, Френска Гвиана, Франция, Мадейра, Сенегал, Португалия и Гвинейския залив. Съобщавано е също така за нея в западната част на Тихия океан край Япония, Австралия и Нова Зеландия. В Индийския океан се среща край Южна Африка и Мозамбик. Неотдавна е регистриран в САЩ близо до остров Сан Клементе край бреговете на Калифорния, както и в северната част на Мексиканския залив, южно от Паскагула, Мисисипи.

Местообитание

Гоблиновата акула е дънна акула, която рядко се среща на повърхността или в плитките крайбрежни води. Този вид се среща по външните континентални шелфове, горните склонове и край подводните планини. Повечето екземпляри са наблюдавани в близост до континенталните склонове, на дълбочина между 885 и 3149 фута (270 и 960 метра). Открит е във води с дълбочина до 1300 метра и на плитчина от 95 до 137 метра. Данните показват, че акулата гоблин може да е и океански вид.

Гоблиновата акула усеща плячката си с помощта на електрочувствителни органи. Челюстите са направени така, че да се изхвърлят бързо и да помагат при улавянето на плячката. Челюстта се избутва напред с помощта на двоен набор от връзки в долночелюстните стави. Когато челюстите се отдръпнат, връзките се разтягат и се отпускат, когато челюстта се издаде напред. Обикновено челюстите се държат здраво, докато плуват, и имат функция на катапулт, когато гоблиновата акула иска да се нахрани. Предните зъби са създадени за раздробяване. Гоблиновата акула се храни със скариди, пелагични октоподи, риби и калмари. Смята се, че се храни и с раци и дълбоководни скални риби.

Липсва точна информация за навиците на размножаване на гоблинската акула. Не е открита или уловена бременна женска. Смята се, че те са яйцевидни, което означава, че малките се раждат живи, но няма плацентарна връзка, а ембрионите се хранят с яйчен жълтък. Няма реална информация за това кога съзрява гоблинската акула, кога и как се чифтосва и колко продължава периодът на бременност.

Гоблиновата акула се лови с търговска цел край бреговете на Япония, а понякога се лови заедно със сепия край Португалия. Навсякъде другаде те се ловят главно като прилов от дълбоководни тралове и понякога с дълбоководни парагади, дълбоководни хрилни мрежи и евентуално с мрежи гъргър.

Вероятно акулата-гоблин е безобидна, но тъй като рядко се среща с хора, все още не може да се каже. Въпреки че вероятно е често срещан, този вид акула се вижда рядко и поради това е слабо познат.