Потору на Гилбърт

Откриване

Първото научно откритие на потурите на Гилбърт е направено през 1840 г., а името им е дадено през 1841 г. в чест на английския естествоизпитател и изследовател Джон Гилбърт. Гилбърт е събрал няколко животни в Кинг Джордж Саунд в Австралия, сред които е и това потару. Джилбертовото потору не е виждано отново в продължение на много години, въпреки че много хора са го търсили през 70-те години на ХХ век. Видът е смятан за изчезнал в продължение на 120 години, преди да бъде открит отново през 1994 г. в природния резерват Two Peoples Bay. Лиз Синклер е изучавала валаби и е уловила потару в един от своите капани.

Местообитание

Поторосите живеят под гъсти храсти и дървета. Те са си направили тунели и пътеки през храстите, за да могат да се придвижват лесно. Когато се движат бавно, те използват и четирите си крака, но за да се придвижат бързо, могат да подскачат като кенгуру. Поторосите са нощни животни и прекарват дните си в криене. Те излизат на открито много често. Живеят на малки групи от три до пет животни. Хранят се с различни видове трюфели и гъби. В Австралия има много различни видове трюфели и потурите обичат да ядат много от тях. Поторосите имат остри нокти с три пръста, които им помагат да копаят в земята, за да намерят трюфелите, растящи в почвата. След като ги изядат, потурите помагат за разпространението на семената на трюфелите чрез отпадъците си.
Учените са открили 40 различни вида гъбички в отпадъците на гилбертовото потуро.

Размножаване

Женските потури могат да имат по две бебета на година, но носят само по едно. Те могат да държат втория ембрион в състояние на диапауза, докато първият ембрион расте. Ако първото бебе не оцелее, второто може да започне да расте веднага. Не е известно колко е продължителността на бременността при джилбертовото потапче, но се предполага, че е същата като при дългоносото потапче - около 38 дни. Когато се роди,
бебето е дълго
само около 1 cm. То живее в торбичката на майка си около 4 месеца.

Спасяването на потера

Когато потурите на Гилбърт са открити отново, са уловени още животни, за да се започне програма за размножаване. Това ще помогне за увеличаване на броя на потурите. През първите няколко години се раждат няколко малки, но след това размножаването просто спира. Много изследвания са проучили с какво се хранят и как живеят, но все още не могат да накарат потурите да се размножават в плен.

През 2001 г. е създадена група, наречена Група за действие "Гилбъртс потуро" (ГДПГ). Тази група помага за обучението и разказването на хората за потауса. Тя също така помага за набирането на средства за повече изследвания и програми за размножаване на гилбертовото поточе в плен.

През август 2005 г. на остров Балд Айлънд бяха преместени три потапници - един мъжки и две женски. На този остров няма други животни, като котки и лисици, които биха изяли потапниците. Оттогава насам са изпратени още четири потури, за да се създаде колония за размножаване.

Съществува голяма опасност за оцеляването на потурите на Гилбърт. Поради малката площ, на която живеят, те могат да бъдат изгубени при пожар в храсталака. Лисиците и котките могат лесно да убият всички потурите. Възможно е да няма достатъчно потури, които да им осигурят достатъчно генетични различия, за да оцелеят при вирус. В залива Two Peoples Bay няма достатъчно естествени храсталаци, а до природния резерват има твърде много изсечени земи.