Гилбертовото потуру (Potorous gilbertii) е австралийско торбесто животно, понякога наричано плъхово кенгуру. Има заострено лице и размери, близки до тези на заек. Дълго време се смяташе за изчезнало, но бе намерено отново през 1994 г. и сега е класифицирано като критично застрашен вид. В миналото популацията е била оценявана на само няколко десетки индивида (приблизително 40), което го прави един от най-редките бозайници в света, въпреки че усилията за опазване целят увеличаване на числеността.

Описание

Гилбертовото потуру е дребен торбест бозайник с пухкава опашка, къси предни крайници и по-дълги задни, пригодени за скокове. Шерстта е рижаво-кафява до сиво-кафява. Видът е нощен и предимно земен, с добре развита миризмова ориентация и остро зрение за нощни условия.

Разпространение и местообитание

Живеят в много ограничен район — около 1000 хектара, на югозападното крайбрежие близо до Олбани, Западна Австралия. Този район включва природния резерват Two Peoples Bay, където са открити най-голямата част от популацията. За увеличаване на шансовете за оцеляване са предприети премествания на животни на близкия остров Балд (Bald Island), където те се размножават успешно в защитена среда.

Хранене и екологична роля

Гилбертовите потури са предимно микофаги — храната им се състои основно от подземни гъбни плодни тела (трюфели и трюфелоподобни гъби). Те играят важна роля за разпространение на спори на тези гъби, което е от значение за здравето на горските екосистеми и симбиотичните взаимоотношения между гъби и дървета (микориза).

Поведение и размножаване

Видът е предимно нощен и слабо социален, среща се поединично или в малки семейни групи. Размножаването е характерно за малки торбести видове: женската отглежда малките в торба след раждане. Информацията за биологията на размножаване е ограничена поради малката численост и трудностите при наблюдение в естествена среда.

Заплахи

  • Интродуцирани хищници: лисици и диви котки са основни хищници, които предизвикват сериозна смъртност.
  • Пожари и променени режими на горсковъзпламеняване: неконтролирани пожари могат да унищожат големи части от ограничените местообитания.
  • Загуба и фрагментация на местообитанията: човешка дейност и променени земеползвания намаляват и разпиляват подходящите местообитания.
  • Ниска генетична вариабилност: малката численост повишава риска от инбридинг и уязвимост към болести и екологични промени.

Мерки за опазване

Гилбертовото потуру е предмет на активни програми за опазване, които включват:

  • защита и възстановяване на местообитанията в резерватите;
  • контрол на инвазивни хищници (лов и отстраняване на лисици и котки);
  • програми за преместване (транслокация) към безопасни и контролирани островни местообитания като Балд (Bald Island), където размножаването е по-успешно;
  • мониторинг на популациите и генетичен анализ за проследяване на здравето и разнообразието;
  • планиране и управление на пожарите с цел опазване на критични местообитания.

История и значимост

Откриването отново на вида през 1994 г. предизвика международно внимание и мобилизира ресурси за спасяването му. Поради уникалната си роля в екосистемата и изключително малката си популация, Гилбертовото потуру е символ на усилията за възстановяване на застрашени видове и на важността от опазване на австралийските крайбрежни гори.

Как може да помогнете: подкрепяйте организации за опазване, избягвайте нарушаване на резерватите и информирайте се за местни инициативи за защита на местообитанията и контрола на инвазивни видове.