Гилбертовото потору — критично застрашен австралийски торбест бозайник
Гилбертовото потору — критично застрашен австралийски торбест бозайник. Само ~40 екз., обитава Two Peoples Bay; спасителни програми, репопулация на остров Балд.
Гилбертовото потуру (Potorous gilbertii) е австралийско торбесто животно, понякога наричано плъхово кенгуру. Има заострено лице и размери, близки до тези на заек. Дълго време се смяташе за изчезнало, но бе намерено отново през 1994 г. и сега е класифицирано като критично застрашен вид. В миналото популацията е била оценявана на само няколко десетки индивида (приблизително 40), което го прави един от най-редките бозайници в света, въпреки че усилията за опазване целят увеличаване на числеността.
Описание
Гилбертовото потуру е дребен торбест бозайник с пухкава опашка, къси предни крайници и по-дълги задни, пригодени за скокове. Шерстта е рижаво-кафява до сиво-кафява. Видът е нощен и предимно земен, с добре развита миризмова ориентация и остро зрение за нощни условия.
Разпространение и местообитание
Живеят в много ограничен район — около 1000 хектара, на югозападното крайбрежие близо до Олбани, Западна Австралия. Този район включва природния резерват Two Peoples Bay, където са открити най-голямата част от популацията. За увеличаване на шансовете за оцеляване са предприети премествания на животни на близкия остров Балд (Bald Island), където те се размножават успешно в защитена среда.
Хранене и екологична роля
Гилбертовите потури са предимно микофаги — храната им се състои основно от подземни гъбни плодни тела (трюфели и трюфелоподобни гъби). Те играят важна роля за разпространение на спори на тези гъби, което е от значение за здравето на горските екосистеми и симбиотичните взаимоотношения между гъби и дървета (микориза).
Поведение и размножаване
Видът е предимно нощен и слабо социален, среща се поединично или в малки семейни групи. Размножаването е характерно за малки торбести видове: женската отглежда малките в торба след раждане. Информацията за биологията на размножаване е ограничена поради малката численост и трудностите при наблюдение в естествена среда.
Заплахи
- Интродуцирани хищници: лисици и диви котки са основни хищници, които предизвикват сериозна смъртност.
- Пожари и променени режими на горсковъзпламеняване: неконтролирани пожари могат да унищожат големи части от ограничените местообитания.
- Загуба и фрагментация на местообитанията: човешка дейност и променени земеползвания намаляват и разпиляват подходящите местообитания.
- Ниска генетична вариабилност: малката численост повишава риска от инбридинг и уязвимост към болести и екологични промени.
Мерки за опазване
Гилбертовото потуру е предмет на активни програми за опазване, които включват:
- защита и възстановяване на местообитанията в резерватите;
- контрол на инвазивни хищници (лов и отстраняване на лисици и котки);
- програми за преместване (транслокация) към безопасни и контролирани островни местообитания като Балд (Bald Island), където размножаването е по-успешно;
- мониторинг на популациите и генетичен анализ за проследяване на здравето и разнообразието;
- планиране и управление на пожарите с цел опазване на критични местообитания.
История и значимост
Откриването отново на вида през 1994 г. предизвика международно внимание и мобилизира ресурси за спасяването му. Поради уникалната си роля в екосистемата и изключително малката си популация, Гилбертовото потуру е символ на усилията за възстановяване на застрашени видове и на важността от опазване на австралийските крайбрежни гори.
Как може да помогнете: подкрепяйте организации за опазване, избягвайте нарушаване на резерватите и информирайте се за местни инициативи за защита на местообитанията и контрола на инвазивни видове.
Гилбертово потору в залива Two People's Bay, февруари 2009 г.
Карта, показваща района, в който живее потамурчето на Гилбърт
Откриване
Първото научно откритие на потурите на Гилбърт е направено през 1840 г., а името им е дадено през 1841 г. в чест на английския естествоизпитател и изследовател Джон Гилбърт. Гилбърт е събрал няколко животни в Кинг Джордж Саунд в Австралия, сред които е и това потару. Джилбертовото потору не е виждано отново в продължение на много години, въпреки че много хора са го търсили през 70-те години на ХХ век. Видът е смятан за изчезнал в продължение на 120 години, преди да бъде открит отново през 1994 г. в природния резерват Two Peoples Bay. Лиз Синклер е изучавала валаби и е уловила потару в един от своите капани.
Местообитание
Поторосите живеят под гъсти храсти и дървета. Те са си направили тунели и пътеки през храстите, за да могат да се придвижват лесно. Когато се движат бавно, те използват и четирите си крака, но за да се придвижат бързо, могат да подскачат като кенгуру. Поторосите са нощни животни и прекарват дните си в криене. Те излизат на открито много често. Живеят на малки групи от три до пет животни. Хранят се с различни видове трюфели и гъби. В Австралия има много различни видове трюфели и потурите обичат да ядат много от тях. Поторосите имат остри нокти с три пръста, които им помагат да копаят в земята, за да намерят трюфелите, растящи в почвата. След като ги изядат, потурите помагат за разпространението на семената на трюфелите чрез отпадъците си.
Учените са открили 40 различни вида гъбички в отпадъците на гилбертовото потуро.
Размножаване
Женските потури могат да имат по две бебета на година, но носят само по едно. Те могат да държат втория ембрион в състояние на диапауза, докато първият ембрион расте. Ако първото бебе не оцелее, второто може да започне да расте веднага. Не е известно колко е продължителността на бременността при джилбертовото потапче, но се предполага, че е същата като при дългоносото потапче - около 38 дни. Когато се роди,
бебето е дълго
само около 1 cm. То живее в торбичката на майка си около 4 месеца.
Спасяването на потера
Когато потурите на Гилбърт са открити отново, са уловени още животни, за да се започне програма за размножаване. Това ще помогне за увеличаване на броя на потурите. През първите няколко години се раждат няколко малки, но след това размножаването просто спира. Много изследвания са проучили с какво се хранят и как живеят, но все още не могат да накарат потурите да се размножават в плен.
През 2001 г. е създадена група, наречена Група за действие "Гилбъртс потуро" (ГДПГ). Тази група помага за обучението и разказването на хората за потауса. Тя също така помага за набирането на средства за повече изследвания и програми за размножаване на гилбертовото поточе в плен.
През август 2005 г. на остров Балд Айлънд бяха преместени три потапници - един мъжки и две женски. На този остров няма други животни, като котки и лисици, които биха изяли потапниците. Оттогава насам са изпратени още четири потури, за да се създаде колония за размножаване.
Съществува голяма опасност за оцеляването на потурите на Гилбърт. Поради малката площ, на която живеят, те могат да бъдат изгубени при пожар в храсталака. Лисиците и котките могат лесно да убият всички потурите. Възможно е да няма достатъчно потури, които да им осигурят достатъчно генетични различия, за да оцелеят при вирус. В залива Two Peoples Bay няма достатъчно естествени храсталаци, а до природния резерват има твърде много изсечени земи.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява джилбертовото потури?
О: Гилбъртовото потуро е австралийско торбесто, известно още като плъхово кенгуру, със заострено лице и размери, подобни на тези на заек.
В: Какъв е природозащитният статус на гилбертовото потуро?
О: Гилбъртовото потору е обявено за критично застрашено и е най-застрашеният бозайник и торбест в Австралия.
В: Колко са приблизително останалите по света потурите на Гилбърт?
О: В света са останали само около 40 потурите на Гилбърт.
Въпрос: Къде в Австралия може да се срещне гилбертово потапче?
О: Гилбъртовите потури живеят на малка площ от около 1000 хектара (2471 акра) на югозападното крайбрежие близо до Олбани, Западна Австралия, по-специално в природния резерват Two Peoples Bay.
Въпрос: Успешно ли се размножават гилбертовите потури някъде?
О: Да, на близкия остров Балд Айлънд са пуснати на свобода и се размножават успешно.
В: Какво е значението на програмата за размножаване на остров Балд?
О: Програмата за размножаване на остров Балд е значима, защото служи като начин за увеличаване на популацията на критично застрашените потапници на Гилбърт.
Въпрос: Защо е важно да се опазват потапниците на Гилбърт?
О: Опазването на гилбертовите потапници е важно, защото те са едни от най-редките бозайници в света и играят важна роля за поддържане на биоразнообразието в тяхната екосистема.
обискирам