Фоса (Cryptoprocta ferox) — ендемичен месояден хищник на Мадагаскар

Фоса (Cryptoprocta ferox) е коткоподобен месояден бозайник, ендемичен за Мадагаскар. Тя е член на Eupleridae, семейство месоядни, близко свързано със семейство мангусти (Herpestidae).

Класификацията ѝ е спорна, защото прилича на котка. Други белези обаче сочат близка връзка с виверридите (повечето цивети и техните роднини). Класификацията ѝ е важна за разбирането колко пъти мезоядните бозайници са колонизирали Мадагаскар. Генетичните изследвания показват, че фосата и всички други мадагаскарски месоядни животни са тясно свързани помежду си: те представляват един клада — семейство Eupleridae. Сега се смята, че месоядните са колонизирали острова само веднъж преди около 18–20 милиона години.

Външен вид и адаптации

Фосата е най-големият хищник от бозайниците на остров Мадагаскар и често я сравняват с малка пума. Дължината на главата и тялото при възрастните е около 70–80 cm, опашката добавя още 65–90 cm, а теглото обикновено варира между 5,5 и 8,6 kg; мъжките са по-едри от женските. Има къса, плътна козина в кафяви до сиво-кафяви тонове, дълго тяло и мускулести крайници.

Фосата притежава няколко специални адаптации за частично дървесен (арбореален) начин на живот: полусвиваеми нокти, гъвкави глезени и силна опашка, които ѝ позволяват да се катери по дърветата с главата напред, да се спуска и да скачa от дърво на дърво. Тези черти я правят ефективен ловец както на земята, така и в короните на дърветата.

Разпространение и местообитания

Видът е широко разпространен в голяма част от Мадагаскар, но гъстотата на популациите му обикновено е ниска. Среща се основно в различни гористи местообитания — влажни екваториални гори, сухи широколистни гори и дори в спин-горите на югозапад — и може да се наблюдава от равнини до умерена надморска височина. Фосата е гъвкав вид и понякога използва и облагодетелствани от хората райони в близост до останали гори.

Поведение и хранене

Фосата е предимно самотно животно, но е активна по различно време от денонощието — дневно, сумрачно и нощно — в зависимост от наличието на плячка и местните условия. Над 50 % от храната ѝ се състои от лемури, ендемичните примати на острова. Ловува също така тенекии, гризачи, гущери, птици и други животни. Понася както преследване по земята, така и засади в дърветата; използва скритост и внезапни скокове, за да улови плячката си.

Размножаване и развитие

Чифтосването обикновено се извършва по дърветата върху хоризонтални клони и може да продължи няколко часа; при размножителния сезон понякога няколко мъжки са привличани от една женска. Приплодите варират от едно до шест малки, които се раждат слепи и беззъби (алтрициални). Малките се отбиват след около 4,5 месеца и стават самостоятелни след приблизително една година. Половата зрелост настъпва на около три-четиригодишна възраст, а продължителността на живота в плен достига до 20 години.

Заплахи и запазване

Международният съюз за защита на природата включва фосата в списъка на уязвимите видове. Най-голямата заплаха за вида е унищожаването на местообитанията — предимно чрез изсичане на гори за земеделие (включително практики като "слам и пепел"), селскостопанско разширяване и незаконна сеч. Други заплахи са прекомерният лов (включително за месо), конфликти с хората при нападение на домашна птица и фрагментирането на популациите, което намалява генетичното разнообразие.

Защитата включва опазване на горите и разширяване на защитените територии, мониторинг на популациите, изследвания за екологията и поведението на вида, програми за опазване в рамките на локалните общности и образователни кампании. Фосата се среща в няколко национални парка и резервати на Мадагаскар (например Masoala, Ranomafana и други), където законова защита и екотуризмът подпомагат нейното опазване.

Културно значение

Фосата има силно присъствие в местните вярвания — мнозина мадагаскарци се страхуват от нея, но в някои райони тя е защитена чрез местни табута (табута или fady), които забраняват убиването ѝ. Тези културни практики понякога допринасят за оцеляването на вида, макар че не са универсално приложими из целия остров.

Заключение

Фосата е ключов хищник в екосистемите на Мадагаскар. Тя играе важна роля в регулирането на популациите на някои видове, особено лемурите, и нейното опазване е тясно свързано с опазването на горите и биологичното разнообразие на острова. Продължаващи научни изследвания и местни програми за защита са от съществено значение за запазване на този уникален вид.

Въпроси и отговори

В: Какво представлява ямата?

Въпрос: Как класификацията му влияе на мисълта за това колко пъти месоядни бозайници са колонизирали Мадагаскар?

Въпрос: Какви размери и тегло достигат възрастните фоси?

В: Какви физически характеристики им позволяват да се катерят по дърветата?

В: В какъв тип местообитание живеят?

В: Какви животни съставляват диетата им?

В: Колко време минава, докато бебетата станат самостоятелни?

Търсене по буква