Нелетящите птици са група птици, които са загубили способността да летят и вместо това използват други начини за придвижване — най-често бягане или плуване. Повечето съвременни нелетящи птици са потомци на летящи предци и полетът е изчезнал независимо в различни родословни линии. Днес се признават около 60 вида нелетящи птици, като най-известните представители са щраус, ему, касовар, рея, киви и пингвин.

Анатомични особености

Две от най-видимите разлики между летящите и нелетящите птици са:

  • слабо развити или намалени кости на крилата и раменния пояс;
  • липса или значително свеждане до минимум на киловата (килова) кост на гръдната кост, която при летящите птици служи за прикрепване на големи летателни мускули.

Нелетящите птици често имат мощни задни крайници и силни бедрени мускули, пригодени за бягане или скачане. При пингвините крилата са видоизменени в плувни плавници за гмуркане и придвижване във водата. Някои нелетящи видове използват крилата за баланс, за термичен контрол, при ритуали на ухажване или като стабилизатори при бързо бягане.

Еволюция и причините за загуба на полета

Загубата на полета се е случила многократно и независимо в еволюционната история на птиците. Полетът изисква високи разходи на енергия и специализирана анатомия. Ако средата не налага необходимостта от летене (например при липса на сухоземни хищници или при живот в морска среда), естественият подбор може да не поддържа тези скъпи адаптации и да благоприятства по-икономични направления на развитието — по-големи крака за бягане, по-дебела подкожна мазнина за студ или плувни „крила“ за водни видове.

Разпространение и разнообразие

Някои региони, като Нова Зеландия, са особено богати на нелетящи видове (например киви, различни видове пингвини и такхе), което се дължи отчасти на историческата липса на големи сухоземни хищници преди човешката колонизация. На такива острови птиците са могли да запазят или да развият безполезни за летенето черти. От друга страна, във вътрешността на континентите някои големи нелетящи видове — като щрауса — са адаптирани към бързо бягане на открити равнини.

Поведение и размножаване

Нелетящите птици показват разнообразни поведенчески стратегии:

  • много видове (например щраус, рее, ему) са отлични бегачи и използват скоростта за бягство от заплаха;
  • пингвините са отлични плувци и ловуват риба и други морски животни под вода;
  • кивитата са нощни и разчитат на развита обонятелна чувствителност за намиране на храна;
  • някои видове имат необичайни роли при грижата за яйцата — при ему и при някои видове киви мъжките поемат основната задача на инкубацията и отглеждането на малките, при пингвините често и двамата родители участват в грижите, а при щраусите грижите се споделят между мъжкия и доминиращата женска.

Размери — най-малки и най-големи

Най-малката нелетяща птица е релсовият пътник от недостъпния остров (Inaccessible Island rail) — дължина около 12,5 cm и тегло около 34,7 g. Най-голямата жива нелетяща птица е щраусът (до около 2,7 m височина и до ~156 kg), макар че в миналото са съществували и по-големи изчезнали форми.

Човешко отношение и отглеждане

В плен или при отглеждане от хора някои нелетящи птици са по-лесни за поддръжка, защото не изискват летателно пространство. Все пак те имат нужда от адекватни условия — достатъчно място за движение, специализирана храна и грижи за здравето. Исторически щраусите са били отглеждани заради декоративните им пера; днес индустриалното отглеждане се фокусира върху месо, пера и кожи (за производство на кожа и изделия).

Застрашеност и изчезване

Много нелетящи птици са особено чувствителни към въвеждането на чужди хищници (като плъхове, котки, кучета, свине) и към човешката сеч и унищожаване на хабитата. Това е причина за изчезването на редица островни форми и за критичното положение на някои съвременни видове. В миналото са съществували и други групи нелетящи птици, като изчезналите вече Phorusrhacidae („терор птици“), които са били върхови наземни хищници.

Кратко обобщение

Нелетящите птици представляват разнообразна група с множество адаптации — от бързо бягане на открити равнини до усъвършенствано гмуркане и плуване в ледени морета. Загубата на полета е резултат от еволюционни процеси, при които ползите от летенето намаляват или изчезват. Много от тези видове имат специални поведенчески и анатомични черти и днес са обект на усилия за опазване и възстановяване в дивата природа.