Eomaia ("майка на зората") е ранен изкопаем еутериански бозайник, описан от изследователи през 2002 г. Останките са изключително добре запазени и принадлежат на животно отпреди около 125 милиона години (долната Креда).

Откриване и геологичен контекст

Фосилът е намерен в скали от формацията Yixian, провинция Ляонин, Китай. Пластовете от Yixian са известни със своето отлично съхранение на меките тъкани и с изобилието от фосили на дребни гръбначни.

Морфология и размери

Вкаменелостта е дълга около 10 см и е почти пълна. Оцененото тегло на индивида е между 20 и 25 грама (0,71–0,88 унции). Въпреки че черепът е частично сплескан, ясно се виждат зъбите, дребните кости на крайниците, хрущялни останки и отпечатъци от козина, което предоставя рядка възможност за изучаване както на костната, така и на мекотъканната анатомия.

Анатомични признаци и значение

Eomaia е евтерианка. Трябва да се прави разлика между понятието Eutheria (широкото групиране, включващо плацентарните бозайници и техните ранни родственници) и по-тесния термин Placentalia (съвременните плацентарни родове). Ранните евтерии като Eomaia имат комбинация от примитивни и по-напреднали белези.

Главните отличителни характеристики, посочени в описанието на фосила, включват:

  • характеристики на крайниците и глезените, които се различават от тези при метатерианците, групата, която включва съвременните торбести,
  • зъбна структура, подобна на тази на предците на евтериите — запазена зъбна формула на ранните представители на групата,
  • широк отвор в долната част на таза, който би позволявал раждането на по-голямо и по-развито потомство в сравнение с тесния таз на някои неплацентарни форми.

В същото време Eomaia не притежава всички характерни за съвременните плацентари белези. Например тя има епипубиални кости (къси кости, които стърчат напред от таза), които не се срещат при нито един известен плацентен бозайник. Тези кости са характерни за повечето други бозайници (включително някои ранни цинодонтни терапсиди) и вероятно служат за заздравяване на тялото по време на движение. При плацентните бозайници отсъствието на епипубиални кости улеснява разширяването на корема по време на бременност.

Филогенетично място и изследвания

Откривателите на фосила са сравнили 268 образеца от всички основни мезозойски кладове бозайници и представители на основните семейства на евтериите от периода Креда. В резултат на тези сравнителни анализи те предлагат, че Eomaia заема ранен, базален статут в “родословното дърво” на евтериите, заедно с няколко други фосилни таксона. Това прави находката важна за разбирането на произхода и ранната диверсификация на плацентарноподобните бозайници.

Козина и други меки тъкани

Вкаменелостта на Eomaia показва ясни следи от косми, което е силно указание за присъствието на козина при ранните евтерии и за терморегулаторните възможности на тези животни. Въпреки това това не е най‑ранното доказателство за наличие на косми в еволюцията на бозайниците — по-ранни фосили като доктодонта Castorocauda, от около 164 милиона години, също показват следи от козина.

Значение

Откритието на Eomaia предоставя ключови данни за еволюцията на ранните евтерии и за прехода към съвременните плацентарни бозайници. Комбинацията от примитивни (епипубиални кости, някои черепни и дентални черти) и по-напреднали белези (форма на таза, адаптации на крайниците) показва, че еволюционният път към пълните плацентарни характеристики е бил постепенен и многоетапен.

Продължаващите находки и ревизии на филогенетични анализи помагат да се уточни точно кога и как са се формирали ключовите белези на Placentalia и каква е била ролята на таксони като Eomaia в този процес.