Сивата водна змия (Natrix tessellata) е европейска неотровна змия, която принадлежи към семейство Colubridae, подсемейство Natricinae. Това е вид, добре адаптиран към водна среда и широко разпространен в части от Европа и Западна Азия.
Описание
Средната дължина на възрастни индивиди е около 60–90 cm, но понякога могат да достигнат около 100–120 cm. Тялото е тънко, с добре развити плочки по задната част, често с характерен „шахматен“ или квадратен (tessellated) тъмен рисунък върху по-светъл фон. Общата окраска варира от светлокафява до сива с тъмни петна или ивици. Главата е по-плоска и понякога несилно отличена от шията. Опашката е сплескана отстрани, което улеснява плуването.
Разпространение и местообитания
Сивата водна змия се среща в Южна и части от Централна Европа, Балканите, около Черноморското крайбрежие и в Западна Азия. Предпочита водни местообитания — брегове на реки, езера, блата, водни канали и планински потоци, но може да бъде откривана и в периферни сухи зони. Понякога се наблюдава край гористи участъци или открити пространства; въпреки това в най-сухите райони и на някои острови видът липсва или е рядък (например рядко или отсъства на остров Крит).
Хранене и поведение
Основната храна са риби и различни видове земноводни (жаби, тритони и др.), но при възможност ловува и малки гръбначни. Отличен е плувец — при опасност бягството във водата е първият избор; може и да се скрие в плитки води или под камъни и растителност. Видът е предимно дневен, но може да бъде активен и в сумрака. Когато е уплашена, сивата водна змия често дава мощен мускусен аромат като защитна реакция и може да имитира вцепеняване (феу на мъртвец); ухапванията не са отровни и обикновено са несериозни за човек.
Размножаване и зимуване
Размножаването е яйцекладно (овипарно). Женските снасят яйца през лятото — обикновено няколко до няколко десетки в кладенец, гниеща растителност или друг скрит субстрат; броят зависи от големината на женската. Ларвите излюпват се след няколко седмици и са независими от родителите. В по-хладните райони популациите преминават в зимен покой през студените месеци — змията влиза в сухи дупки или подземни убежища и спи от есента до пролетта (типично от октомври до април) — т.нар. зимен сън.
Състояние и заплахи
По оценка на IUCN видът е класифициран като с нисък риск в повечето райони (Least Concern), но локално популациите може да са застрашени от загуба на местообитания, замърсяване на водите, нарушаване на бреговете и преследване от хора. Запазването на чисти водни екосистеми и брегова растителност е важно за поддържане на здрави популации.
Сивата водна змия е значим компонент на водните екосистеми — като хищник контролира популациите на риби и земноводни, а самата тя е храна за птици и по-големи хищници. Въпреки човешкия страх от змии, тя е безвредна и полезна за природата.