Дикреозавър — описание, морфология, вкаменелости и находки в Танзания
Дикреозавърът (Dicraeosaurus) е малък до среден представител на групата завроподи, който се различава по няколко характерни морфологични черти от по-типичните големи зауроподи. Името му идва от особените неврални (гръбначни) шипове в задната част на врата и в предната част на гърба. Като цяло зауроподите са известни с дълги шии и опашки, кльощави тела и крайници и сравнително малки черепи и мозъци спрямо телесния размер. При много видове прешлените са пнеуматизирани (имат кухини и решетъчен строеж), което намалява теглото при съхраняване на здравина. Семейството Dicraeosauridae, към което принадлежи дикреозавърът, се отличава с по-къса шия, по-едър череп и по-дълги неврални шипове по шията и предната част на гърба в сравнение с някои други завроподи.
Морфология
Дикреозавърът е бил по-компактен от гигантите като брахиозаврите и вероятно е достигал дължини от порядъка на около 8–12 метра (оценките варират според наличните материали). Тялото му е било масивно, но шията по-къса в сравнение с типичните дипломодокоидни зауроподи, което говори за по-ниско ниво на хранене. Характерни са удебелените и понякога удвоени (бифидни) неврални шипове по прешлените — те са могли да служат за разрастване на мускулна маса, за опора на кожни гребени или като елемент за визуална сигнализация; не е изключено да имат и терморегулаторна функция.
Вкаменелости и находки в Танзания
В скалите на хълма Тендагуру в Танзания (формацията Тендагуру) са открити значителни вкаменелости на дикреозавър. Формцията е от късната Юра (Kimmeridgian–Tithonian) и е богата на разнообразна фауна от динозаври. В скалите на Тендагуру са намерени и останки на други по-големи и по-малки видове, включително жирафатитан (Giraffatitan) и кентрозавър (Kentrosaurus). Понеже тези животни са имали различни размери и анатомични особености, те най-вероятно са се хранили на различни растителни нива — например жирафатитаните достигащи висока растителност, докато дикреозаврите са браузвали на по-ниски или средни нива — което е позволявало съжителство без силна пряка конкуренция за храна.
Поведение и екология
Като тревопасни динозаври, дикреозаврите най-вероятно са се хранили с листна вегетация — папрати, нискостъблени голосемени и други растения, съществували в средата на Юрския период. По-късата шия и строежът на черепа подсказват, че предпочитали ниско до средно разположена растителност, а не високите дървовидни корони, които достигаха гигантите. Животът в стада или групи, както и социални взаимодействия чрез визуални сигнали (грбени/шипове) са възможни, но при липса на директни поведенчески доказателства това остава реконструкция въз основа на скелетните особености и сравнението с близки родствени видове.
История на откритието и музейни материали
Първите вкаменелости на дикреозавър са описани през 1914 г. от немския палеонтолог Werner Janensch, в резултат на експедициите в Тендагуру в началото на XX век. Много от материалите от тези находки са проучени и частично експонирани в музеи в Германия, където те допринесоха значително за разбирането на разнообразието на зауроподите.
Значение за науката
Дикреозавърът и други членове на Dicraeosauridae помагат на палеонтолозите да реконструират екологичните ниши на завроподите и да проследят еволюционните тенденции в рамките на Diplodocoidea — например разнообразяването на шийните пропорции, формите на невралните шипове и хранителните стратегии. Откритията от Тендагуру остават едни от най-важните за разбирането на динозаврите от късната Юра в Африка.
Понастоящем разкопките и изучаването на находките от Тендагуру продължават да предоставят нови данни за морфологията, филогенията и екологията на дикреозаврите и съседните им таксони.
Въпроси и отговори
Въпрос: Какво представлява дикреозавърът?
О: Дикреозавърът е бил малък завропод, който е имал някои физически различия от останалите представители на семейството.
В: Какви физически различия е имал дикраеозавърът?
О: Дикраеозавърът е имал по-къси опашки, по-големи глави и по-дълги неврални шипове по шията и гърба.
В: Къде са открити вкаменелостите на дикраеозавъра?
О: Вкаменелости на дикраеозавър са открити в скалите на хълма Тендагуру в Танзания.
В: Какви други вкаменелости са открити в същите скали като дикраеозавъра?
О: В скалите са открити и вкаменелости на жирафатитан и кентрозавър.
В: Как са намалявали теглото си завроподите?
О: Зауроподите намаляват теглото си, като имат прешлени, които представляват решетка от костни подпори, използвани за намаляване на теглото и поемане на максимален стрес.
В: Какво е значението на разликата в размерите между дикраеозавъра, жирафатитана и кентрозавъра?
О: Разликата в размерите предполага, че те вероятно са търсили растителност на различни нива, което им е позволило да съществуват заедно без значителна конкуренция.
В: Кога е открит първият фосил на дикраеозавър?
О: Първата вкаменелост на дикраеозавър е открита през 1914 г.
