Dictyoptera включва два разреда насекоми - хлебарки и темити (Blattodea) и мантиди (Mantodea).

Кратко описание и отличителни черти

Групата Dictyoptera обхваща насекоми с характерни черти, които ги отличават от други порядъци: здрава глава с добре развити жвакателни устни, предни крила, които често са втвърдени (tegmina), и непълна (хаметаболна) метаморфоза — развитие чрез няколко нимфални стадия без пълна превъплъщаванe в ларва/пупа. Мантидите са предимно хищници с характерни предни крака, приспособени за хващане на плячка (рактерни „храбителни“ предни крака), докато хлебарките и термитите показват голямо разнообразие на хранителни навици — от детритофагия и дървесно разграждане до синантропия (вредители в човешките жилища).

Морфология и размножаване

  • Модерните представители на Dictyoptera обикновено имат къси яйчници и редуцирани яйцепроводи, което влияе върху начина на откладане на яйцата. При много хлебарки и мантиди яйцата са защитени в оотека (капсула с яйца), докато при термитите грижата за яйцата е социално организирана от работническите касти.
  • Нимфите приличат на възрастните, но без напълно развитите криле и полови органи — типичен пример за непълна метаморфоза.
  • При някои древни таксони и изкопаеми представители, яйцепроводите са били по-дълги — приличащи на тези при представители на Orthoptera, което показва еволюционни промени в репродуктивната анатомия на групата.

Класификация и таксономични промени

Терминът Dictyoptera обикновено се третира като надред (superorder), като в традиционната схема към него се отнасят трите групи Isoptera (термити), Blattaria/Blattodea (хлебарки) и Mantodea (мантиди). През последните десетилетия обаче молекулярни и морфологични изследвания доведоха до промени в класификацията: термитите вече са вложени вътре в Blattodea и се разглеждат като еволюционно производни от група дървоядни хлебарки. В различните таксономични системи Dictyoptera може да бъде представена с различен ранг — надред или, рядко, като разред — но съставът на групата остава същият.

Еволюция и фосилен регистър

Dictyoptera е древна група с богата фосилна история. Фосилните находки показват форми, които комбинират черти, присъщи и на съвременните представители, и на сродни групи като Orthoptera. Най-старите известни фосили показват, че прародителите на групата са имали по-дълги яйцепроводи и някои морфологични прилики с други древни насекоми, което говори за дълъг еволюционен път и адаптации в направление на социалност (при термитите), хищничество (при мантидите) и детритофагия/дървопроядство (при хлебарките).

Филогенетически връзки

Молекулярните данни сочат, че най-близките живи роднини на Dictyoptera са фасмите (Phasmatodea). Вътре в самите Dictyoptera, връзката между термитите и някои хлебарки (особено рода Cryptocercus) е особено тясна — и екологичните, и молекулярните изследвания подкрепят идеята, че социалните термити се еволюират от предци, подобни на дървоядните хлебарки, които споделят симбиоза с чревни протозои за разграждане на целулозата.

Екологична роля и значение за хората

  • Термитите имат ключова роля в разграждането на целулозата и рециклирането на органичната материя в много екосистеми; те са важни „инженери“ на екосистемата, но в някои региони са и вредители на дървен материал и постройки.
  • Хлебарките са всеядни и някои видове са синантропни — свързани с човешките жилища като вредители и разпространители на микроорганизми.
  • Мантидите са полезни хищници в градините и агроекосистемите, тъй като ловуват вредни насекоми.

Заключение

Dictyoptera представлява група с голямо разнообразие на форми и биологии — от социални, дървоядни термити до солитарни хищни мантиди и всеядни хлебарки. Въпреки таксономичните промени и дискусии относно рангoвете, филогенетичните данни ясно показват тясната връзка между съставните групи и поставят Dictyoptera като важна и еволюционно успешна линия в класа Insecta.