Декларацията от Арброут е декларация за независимост на Шотландия, направена през 1320 г. Това е писмо, изпратено до папа Йоан XXII, с дата 6 април 1320 г. Декларацията потвърждава статута на Шотландия като независима, суверенна държава и защитава правото на Шотландия да използва военни действия, когато е несправедливо нападната. Писмото е подписано в Арброут от осем графа и тридесет и един барона.
Исторически контекст
Декларацията е съставена в разгара на Първата и Втората война за шотландска независимост (край XIV - началото XIII век), период на продължителни сблъсъци между Шотландия и Англия. След убийството на Джон Комин (John Comyn) и коронацията на Робърт Брус (Robert the Bruce) през 1306 г. неговият авторитет беше поставен под въпрос, а самият той беше подложен на църковни санкции. Шотландските благородници изпращат писмото до папата, за да изискат признаване на правото им на независимост, да защитят краля си и да убедят папския престол да се намеси срещу английските претенции.
Съставяне и форма
Декларацията е написана на латински и представлява формално послание до папата. По традиция основен съставител се счита архиепископът на Сейнт Андрюс, Бернард от Килуининг (Bernard of Kilwinning), който е бил и канцлер на кралството. Текстът съдържа юридически и морални основания за независимостта на Шотландия, аргументи за легитимността на краля и апел към папската власт да защити шотландските права.
Ключови идеи в текста
- Декларацията заявява, че шотландският народ е участвал в избора на свой крал и че съдбата на краля зависи от благото на страната — не обратното.
- Изтъква се правото на народите да се защитават срещу насилие или потисничество, включително чрез въоръжена съпротива, ако е необходимо.
- Писмото съдържа известен и често цитиран пасаж: „Докато сто души от нас останат живи, никога няма да се подчиняваме на възможността да бъдем под властта на англичаните“ — израз на решимост и национално единство.
Подписали и форма на удостоверяване
Авторите и подписалите писмото са водещи представители на шотландската аристокрация — военачалници, графове и барони. По силата на тогавашната практика декларацията е придружена от подписи и печати, с което се демонстрира колективната воля на управниците на кралството.
Последици и значение
Писмото засилва международния и морален аргумент на Шотландия за независимост. Въпреки че папа Йоан XXII не признава незабавно резултатите, Декларацията от Арброут остава важен символ на шотландската национална идентичност. Тя често се цитира като ранно изразяване на идеята за народен суверенитет и е използвана от по-късни поколения като легитимация на независимостта.
През следващите години, след военни и дипломатически усилия, Англия формално признава независимостта на Шотландия с Договора от Единбург–Нортъмптън през 1328 г. Декларацията от Арброут играе ролята на ключов документ в процеса на международно утвърждаване на шотландската държавност.
Място в паметта и по-нататъшни интерпретации
Декларацията е възприемана като национален символ и често се разглежда в учебниците, културните дискусии и политическите дебати като ранен пример за декларация за права и независимост. Някои историци са посочвали, че нейното послание и формулировки са оказали влияние върху по-късни документи за независимост, докато други подчертават, че връзките са по-скоро образни и предмет на дебат.
Къде да се чете
Оригиналният документ е част от средновековните архиви и съществуват съвременни преписи и преводи. За по-задълбочено запознаване е добре да се потърсят научни издания с латинския текст и български превод, както и коментари на историци, които разглеждат контекста и ролята на декларацията в развитието на шотландската държавност.
