Декларацията от Арброут (1320) — писмо за шотландска независимост
Декларацията от Арброут (1320) — решително писмо за независимост на Шотландия до папа Йоан XXII; прочетете историята на суверенитета, подписите и правото на отбрана.
Декларацията от Арброут е декларация за независимост на Шотландия, направена през 1320 г. Това е писмо, изпратено до папа Йоан XXII, с дата 6 април 1320 г. Декларацията потвърждава статута на Шотландия като независима, суверенна държава и защитава правото на Шотландия да използва военни действия, когато е несправедливо нападната. Писмото е подписано в Арброут от осем графа и тридесет и един барона.
Исторически контекст
Декларацията е съставена в разгара на Първата и Втората война за шотландска независимост (край XIV - началото XIII век), период на продължителни сблъсъци между Шотландия и Англия. След убийството на Джон Комин (John Comyn) и коронацията на Робърт Брус (Robert the Bruce) през 1306 г. неговият авторитет беше поставен под въпрос, а самият той беше подложен на църковни санкции. Шотландските благородници изпращат писмото до папата, за да изискат признаване на правото им на независимост, да защитят краля си и да убедят папския престол да се намеси срещу английските претенции.
Съставяне и форма
Декларацията е написана на латински и представлява формално послание до папата. По традиция основен съставител се счита архиепископът на Сейнт Андрюс, Бернард от Килуининг (Bernard of Kilwinning), който е бил и канцлер на кралството. Текстът съдържа юридически и морални основания за независимостта на Шотландия, аргументи за легитимността на краля и апел към папската власт да защити шотландските права.
Ключови идеи в текста
- Декларацията заявява, че шотландският народ е участвал в избора на свой крал и че съдбата на краля зависи от благото на страната — не обратното.
- Изтъква се правото на народите да се защитават срещу насилие или потисничество, включително чрез въоръжена съпротива, ако е необходимо.
- Писмото съдържа известен и често цитиран пасаж: „Докато сто души от нас останат живи, никога няма да се подчиняваме на възможността да бъдем под властта на англичаните“ — израз на решимост и национално единство.
Подписали и форма на удостоверяване
Авторите и подписалите писмото са водещи представители на шотландската аристокрация — военачалници, графове и барони. По силата на тогавашната практика декларацията е придружена от подписи и печати, с което се демонстрира колективната воля на управниците на кралството.
Последици и значение
Писмото засилва международния и морален аргумент на Шотландия за независимост. Въпреки че папа Йоан XXII не признава незабавно резултатите, Декларацията от Арброут остава важен символ на шотландската национална идентичност. Тя често се цитира като ранно изразяване на идеята за народен суверенитет и е използвана от по-късни поколения като легитимация на независимостта.
През следващите години, след военни и дипломатически усилия, Англия формално признава независимостта на Шотландия с Договора от Единбург–Нортъмптън през 1328 г. Декларацията от Арброут играе ролята на ключов документ в процеса на международно утвърждаване на шотландската държавност.
Място в паметта и по-нататъшни интерпретации
Декларацията е възприемана като национален символ и често се разглежда в учебниците, културните дискусии и политическите дебати като ранен пример за декларация за права и независимост. Някои историци са посочвали, че нейното послание и формулировки са оказали влияние върху по-късни документи за независимост, докато други подчертават, че връзките са по-скоро образни и предмет на дебат.
Къде да се чете
Оригиналният документ е част от средновековните архиви и съществуват съвременни преписи и преводи. За по-задълбочено запознаване е добре да се потърсят научни издания с латинския текст и български превод, както и коментари на историци, които разглеждат контекста и ролята на декларацията в развитието на шотландската държавност.
Копие от "Tyninghame" на Декларацията от Арброут от 1320 г.
Фон
Когато шотландският крал Александър III умира през 1086 г., негова наследница е внучката му Маргарет, дева на Норвегия. През 1289 г. английският крал Едуард I преговаря синът му Едуард II да стане неин съпруг и да сподели короната на Шотландия. Но Маргарет умира по пътя си от Норвегия към Шотландия през 1290 г. Това поставя началото на период в Шотландия, наречен Първо междуцарствие (1290-1292 г.). Шотландия остава без монарх. Едуард I се намесил, за да избере кой да бъде крал измежду кандидатите, които имали претенции да бъдат крале. Той избира Джон Шотландски. Но Едуард се отнася лошо към шотландския крал. Когато крал Джон се опитал да се освободи, Едуард го хвърлил в затвора, а след това му позволил да живее във Франция. През 1296 г. Едуард нахлува в Шотландия с армията си, за да вземе всичко за себе си. Шотландия остава без крал до 1306 г., когато Робърт Брус се провъзгласява за крал на Шотландия, противопоставяйки се на Едуард I. Точно преди това Робърт Брус е замесен в спор с Джон Комин. През 1306 г. двамата се срещат пред олтара на църквата Грейфрайърс в Дъмфрис и избухва схватка. Джон Комин е убит, а Робърт Брус е коронясан за крал три седмици по-късно в Скоун. Обвинен в убийството на Комин, Брус е отлъчен от църквата от папата. По време на последвалите войни шотландците печелят голяма битка в битката при Банокбърн през 1314 г. През 1317 г. папата призовава за двугодишно примирие, което Шотландия пренебрегва. Заради това, че не са го послушали, той отлъчва цяла Шотландия.
Преглед
Декларацията е част от по-мащабен план да се покаже на папата и на другите, че Шотландия е независимо кралство и има право да се управлява сама. Преди това английският крал Едуард I е писал на папата, за да потвърди правото си да управлява Шотландия. От своя страна папата отказва да приеме Робърт Брус за крал на Шотландия.
Датираната през април 1320 г. Декларация от Арброут е писмо до папа Йоан XXII в Авиньон от петдесет водещи мъже от Шотландия. В него фигурират 39 имена (осем шотландски графове и тридесет и един барони), които подписват документа с печатите си. На лентички в долната част на писмото са поставени печатите и имената на още единадесет подписали се. Смята се, че автор на писмото е Бърнард Линтън, канцлер на Шотландия и абат на Арброат. Писмото е написано в манастира Арброат в Шотландия.
Писмото започва с напомняне на папата за обръщането на Шотландия към християнството от свети Андрей. Че под закрилата на църквата Шотландия е живяла в мир, докато английският крал Едуард I не се е престорил на техен приятел. След това той нахлул в страната им, докато тя нямала крал. След това в писмото се разказва за трудностите, с които са се сблъскали под английско управление. В писмото се посочва, че те са решителни:
...защото, докато стотина от нас останат живи, никога няма да се съгласим да се подчиним на господството на англичаните. Защото не е слава, не е богатство, не е чест, а само и единствено свободата, за която се борим и за която никой честен човек няма да загуби, освен с живота си.
Най-често цитираният пасаж от Декларацията, преведен от латинския оригинал...
Незабавен ефект
Папата е впечатлен от декларацията и от обещанието на шотландските барони да подкрепят кръстоносния поход на папата. Той насърчава Едуард II да сключи мир с шотландците. Папата изпраща двама делегати. Френският крал също иска да види мир между Англия и Шотландия и изпраща двама делегати. Мирните преговори продължават до 1321 г., без англичаните да признаят независимостта на Шотландия.
Англичаните убеждават папата, че вината за липсата на напредък е на шотландците. Папата издава шест решения срещу шотландците, в които заявява, че всички нашественици в Англия ще бъдат отлъчени от църквата, и отново издава отлъчване срещу Робърт Брус.
Накрая, през октомври 1328 г., между Шотландия и Англия е сключен мирен договор. Едуард III се отказва от всички претенции към Шотландия. Интердиктът над Шотландия и отлъчването на нейния крал са окончателно премахнати. Втората част на договора предвиждаше синът на Робърт Брус, Дейвид II Шотландски, и сестрата на Едуард III Английски да се оженят. Сватбата се състояла на 12 юли 1338 г., когато Дейвид II, тогава четиригодишен, се оженил за шестгодишната Джоан от Тауър в църквата в Беруик, Шотландия.
През 1998 г. Конгресът на Съединените щати решава, че Декларацията за независимост на САЩ е създадена по модела на Декларацията от Арброат. Освен това беше решено 6 април да бъде официално Национален ден на тартана в памет на този известен документ.
...както са изложени на стените на Националния музей на Шотландия
Свързани страници
- Декларация за независимост
- Списък на подписалите Декларацията от Арброут
Въпроси и отговори
В: Какво представлява Декларацията от Арброут?
О: Декларацията от Арброут е писмо, изпратено до папа Йоан XXII през 1320 г., което потвърждава независимостта на Шотландия като суверенна държава и защитава правото ѝ да използва военни действия, когато е несправедливо нападната.
В: Кога е написана Декларацията от Арброут?
О: Декларацията от Арброут е написана на 6 април 1320 г.
В: Кой е бил адресатът на Декларацията от Арброут?
О: Предназначеният получател на Декларацията от Арброут е папа Йоан XXII.
В: Кой е подписал Декларацията от Арброут?
О: Декларацията от Арброут е подписана от осем графа и тридесет и един барона в Арброут.
В: Какво потвърждава Декларацията от Арброут?
О: Декларацията от Арброут потвърждава статута на Шотландия като независима, суверенна държава.
В: Защо е написана Декларацията от Арброут?
О: Декларацията от Арброут е написана, за да защити правото на Шотландия да използва военни действия, когато е несправедливо нападната.
В: Какво е значението на Декларацията от Арброут?
О: Декларацията от Арброут е важен документ в историята на Шотландия, тъй като потвърждава независимостта ѝ като суверенна държава и защитава правото ѝ да използва военни действия, когато е застрашена. Тя все още се чества като крайъгълен камък в борбата на Шотландия за независимост.
обискирам