Конгресът на Конфедеративните щати е законодателният орган на Конфедеративните щати на Америка. Съществува по време на Гражданската война в САЩ от 1861 до 1865 г. Подобно на Конгреса на Съединените щати, Конгресът на Конфедерацията се състои от две части. Горната камара е Сенатът. Тя се състоеше от по двама сенатори от всеки щат, които се избираха от законодателните органи на съответните щати. Долната камара се наричаше Камара на представителите. Нейните членове се избираха от гражданите на отделните щати.
Структура и мандати
Конфедеративният Конгрес беше двукамарен орган, чиято структура и повечето правила бяха моделирани по Конституцията на САЩ, но с явен акцент върху правата на отделните щати. Сенатът се състоеше от по двама представители от всеки щат, избирани от щатските законодателства. Членовете на Камарата на представителите се избираха пряко от гражданите, а броят на представителите за всеки щат се определяше според населението, като в конституцията на Конфедерацията бе запазено и т.нар. правило за три пети за смятане на робското население при разпределяне на местата.
Продължителността на мандатите и изискванията за възраст и гражданство до голяма степен следваха федералния модел: представителите служеха двегодишни срокове, сенаторите — за по-дълги мандати, а за заемане на постовете имаше минимални изисквания за възраст и пребиваване в щата.
Правомощия и функции
Конгресът притежаваше типичните за законодателен орган правомощия: приемане на закони, одобряване на държавния бюджет и данъци, обявяване на война, създаване и поддържане на армия и флот, регламентиране на пощенски услуги и др. Президентът на Конфедерацията разполагаше с вето над законите, което Конгресът можеше да преодолее при необходимото мнозинство.
В същото време Конституцията на Конфедерацията въведе ограничения в полза на щатите — например по-строги разпоредби относно митата и регулациите на търговията и защита на институцията на робството — което ограничаваше някои централни правомощия на Конгреса в сравнение с по-развита федерална държава.
Сесии, временен конгрес и място на заседанията
Първоначално действащият временен орган бе Провизорният (Привременен) Конгрес, свикан през 1861 г., който изработи временни закони и прие Конституцията на Конфедерацията. По-късно бяха проведени два редовни конгреса — Първият и Вторият Конгрес на Конфедерацията — които заседаваха главно в Ричмънд, Вирджиния, след преместването на столицата от Монтгъмъри.
Комитети и вътрешна организация
Подобно на своя северен еквивалент, Конгресът на Конфедерацията работеше чрез постоянни комитети по важни въпроси: финанси, военни и морски дела, поста, съдебни въпроси и др. Тези комитети разглеждаха законопроекти преди да стигнат до пленарни заседания и имаха решаваща роля при формиране на парламентарната политика по време на войната.
Отношение с изпълнителната власт и с щатите
В практиката Конгресът често влиза в напрежение с президента на Конфедерацията поради нуждата от бързи военни решения и финансови мерки. Докато изпълнителната власт търсеше средства и военно командване, Конгресът отстояваше правата на щатите и се опитваше да контролира разходите и мобилизацията. Въпросите за консрипцията, финансите и емисиите на валута доведоха до значителни спорове и компромиси.
Проблеми и ограничения
По време на войната Конгресът се сблъска с остри практически проблеми: недостиг на приходи, бърза инфлация, трудности при снабдяването и заменяемостта на загинали и болни представители, както и със задържане на членове, които доброволно се включваха във военни части. Някои щати и техни лидери държаха на силна автономия, което ограничи възможностите за централизирани политики.
Край и наследство
Конгресът на Конфедерацията престана да функционира през пролетта на 1865 г. с военния разгром и падането на столицата. Неговата роля в управлението по време на войната и правната рамка, която създаде, остават предмет на интензивен исторически анализ — като пример за опит за изграждане на алтернативна федерална структура, която същевременно защитава автономията на щатите и институциите, свързани със робовладелството.