Съветът на министрите на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) (на руски: Совет Министров СССР), понякога съкратено като Совмин или Съвет на министрите, беше юридическият съветски правителство и най‑висшият изпълнителен и административен орган на Съветския съюз. Съветът на министрите съществуваше като орган за централизирано управление и координация на дейността на съюзните министерства и държавни комитети, като се занимаваше предимно с изпълнението на държавната икономическа политика, планирането и регулирането на стопанството, външнотърговската дейност и социалните въпроси.

Исторически контекст

Съветът на министрите е създаден като наследник на Съвета на народните комисари (Совнарком) след Втората световна война в процеса на административна реорганизация; оттогава до края на съществуването на СССР той изпълняваше функциите на централното изпълнително тяло. Формално той беше подчинен на Върховния съвет на СССР и неговите органи, но в практиката най‑важните държавни и икономически решения често се взимаха чрез съвместни постановления или неформални указания от ръководството на партията: със Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз (КПСС), който де факто имаше по‑голямо влияние върху политиката и кадровите решения от самия Министерски съвет.

Функции и правомощия

  • Изпълнение на законите и указите на Върховния съвет и на Президиума на Върховния съвет.
  • Издаване на постановления, решения и инструкции, които се прилагат в целия съюз; всички съставни републики и територии трябваше да ги изпълняват.
  • Координация и ръководство на съюзните министерства и държавни комитети в области като промишлеността, енергетиката, транспорта, селското стопанство, външната търговия и финансите.
  • Участие в изработката и изпълнението на държавните петилетки и планови показатели, както и в разпределението на ресурси и инвестиции.
  • Назначаване и контрол върху ръководството на министерства и ведомства (в тясно сътрудничество с партийните органи).

Структура

Върховният ръководител на Съвета на министрите беше неговият председател (премиер), подкрепян от заместник‑председатели, министри и ръководители на държавни комитети. В основата на дейността стояха съюзните министерства (напр. Министерство на тежката индустрия, Министерство на енергетиката и др.), които координираха работата на предприятията и отрасловите системи. В зависимост от периодите се формираха и специални междуведомствени комисии за решаване на комплексни задачи.

Промени през периода на перестройката и край

През 1980‑те и началото на 1990‑те, в условията на перестройка и опити за икономически реформи, ролята и функциите на Съвета на министрите бяха предмет на промени и дискусии за децентрализация и публична отчетност. През 1991 г. той беше заменен от Кабинета на министрите на СССР, който обаче просъществува само няколко месеца и бе разпуснат в условията на политическата криза и окончателния разпад на Съветския съюз.

Оценка и наследство

Съветът на министрите играе ключова роля в историята на съветската държавна политика и икономика като център на административното управление и прилагането на планираните решения. Неговата дейност е свързана и с предимствата на централизираното планиране (координация на големи индустриални проекти) и с неговите недостатъци — бюрократизация, липса на гъвкавост и проблеми с ефективността, които станаха особено явни в последните десетилетия на съществуването на СССР.