Концертът на Европа: баланс на силите (1814–1914)

Концертът на Европа (1814–1914): как великите сили поддържат баланс на силите, възход, кризи и упадък преди Първата световна война.

Европейският концерт е група от европейски държави, които работят заедно и се договарят за политики за поддържане на стабилно равновесие на силите, което включва съюзи между великите сили през 1814 и 1914 г. Страните членки са Обединеното кралство, Австрия, Русия, Франция (от 1815 г.), Прусия (Германия от 1871 г.) и Италия (от 1871 г.).

Началото беше поставено като четворен съюз. След като Наполеон, владетелят на Франция, вече не е на власт, Франция се присъединява към Европейския концерт. Значението му намалява с революциите от 1848 г. и последвалите войни между големите сили. Ото фон Бисмарк възстановява Концерта на Европа след обединението на Германия и Италия. Концертът се разпада окончателно с Първата световна война.

Произход и принципи

Концертът на Европа възниква след Наполеоновите войни, най-вече като резултат от решенията, взети на Конгреса във Виена (1814–1815). Целта е да се избегнат бъдещи революционни експанзии и доминация от един голям играч, като се установи механизъм за консултации и взаимна гаранция на статуквото. В основата стоят принципите на баланса на силите, легитимизъм (възстановяване или запазване на династичните правомощия) и колективна намеса при заплаха за европейската стабилност.

Механизми на действие

• Дипломатически конгреси и конференции — великите сили свикват периодично съвместни срещи, на които уреждат спорове и преразпределение на територии.
• Системи от съюзи — първоначално четворна (Обединеното кралство, Австрия, Русия, Прусия), а по-късно и петорна, когато Франция е възстановена като партньор.
• Колективна намеса — при необходимост мощните държави координират военни или политически действия за потушаване на революции и интервенции (примерно интервенции срещу бунтовни движения в началото на 19 в.).
• Консултативен характер — решенията често се постигат чрез преговори и компромиси, а не чрез едностранни действия; целта е да се предотврати голям европейски конфликт.

Ключови събития и кризи

Системата работи сравнително ефективно през първите десетилетия след Виена, но периодично е подлагана на изпитания:

• Революциите и националните движения през 1820–1830-те години (напр. Гърция) показват ограничената възможност на Концерта да спре националистически процеси.
• Революциите от 1848 г. подкопават консервативния ред в много държави и разкриват противоречия между великите сили по въпроса за интервенцията срещу революции.
• Кримската война (1853–1856) е ярък пример за разлом — сблъсъкът между Русия и коалиция от Великобритания, Франция и Османската империя изважда наяве противоречия, които временно разрушават консенсуса на Концерта.
• Обединението на Германия (1871) и на Италия променят картината на силите; след германската победа във френско-пруската война се появяват нови динамики, които Бисмарк се опитва да управлява чрез дипломатически пактове (напр. Тройният съюз, съюзи с Русия и Австро-Унгария и др.).
• Колониалните състезания, икономическото съревнование, нарастващият национализъм и военните модернизации през края на XIX и началото на XX в. постепенно подкопават колективната система на решения.

Роля на Бисмарк и опити за възстановяване

Ото фон Бисмарк след 1871 г. използва сложна система от съюзи и договори, за да изолиpa потенциални конфликти и да запази европейската стабилност — пример са Берлинският конгрес (1878) и различни двустранни пактове. Макар да не е възстановил Концерта в първоначалния му вид, неговата политика временно намалява напреженията и демонстрира стремеж към реставриране на дипломатическия баланс.

Причини за упадък и край

С течение на времето множество фактори ерозират силата на Концерта:

• Възход на национализма и на идеята за национални държави, която противоречи на реставрационната логика на Концерта.
• Интензивно състезание за колонии и ресурси, което влошава отношенията между великите сили.
• Военноморни и сухопътни надпревари във въоръжаването, които правят конфликтите по-вероятни и разрушителни.
• Създаване на завършени блокови системи (напр. Тройният съюз и Тройната Антанта), които заменят гъвкавите консултации с по-строги съюзи.

Като резултат от тези процеси, Концертът постепенно губи ефективност и накрая колективното управление на европейската сигурност рухва с началото на Първата световна война.

Наследство

Моделът на Концерта на Европа остава важен исторически пример за опитите да се поддържа мир чрез дипломация и баланс на силите. Неговите успехи и провали дават уроци за значението на мултилатералните институции, ролята на преговорите и рисковете от националистическите и империалистически конфронтации — теми, които ще оформят международната политика и през XX век.

Въпроси и отговори

В: Какво представляваше концертът на Европа?

В: Кои държави са били членове на Европейския концерт?

В: Кога Франция се присъединява към Европейския концерт?

Въпрос: Кога значението на Европейския концерт намалява?

В: Кой възстановява Европейския концерт?

В: Кога Европейският концерт окончателно се разпада?

В: Каква е била целта на Европейския концерт?

Търсене по буква